Икономическият и социален съвет (ИСС) на България прие становище на тема "Необходими изменения и допълнения в Закона за професионално образование и обучение. Въвеждане и възможни подходи за прилагане в националната практика на Препоръката на Съвета относно индивидуални сметки за обучение и на Препоръката на Съвета относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулирането на ученето през целия живот". Становището е изготвено по искане на Министерския съвет и е прието на днешната пленарната сесия на Икономическия и социален съвет, съобщиха от ИСС.
В него Съветът изразява убеденост, че успехът на устойчивото възстановяване и развитие след пандемията зависи от редица фактори, като един от ключовите е професионалното образование и обучение. Това би довело до повишаване на качеството на човешкия капитал и личностното израстване и оттам - до насърчаване и повишаване на производителността, иновациите и високите постижения. В тази връзка ИСС апелира към по-често свикване на Консултативния съвет към министъра на образованието и науката с цел обсъждане на напредъка и следващите стъпки по развитие на професионалното образование и обучение.
ИСС определя като наложителни измененията и допълненията, свързани с валидирането на професионални знания, умения и компетентности, улесняване на достъпа за включване в обучение на възрастни, въвеждане и регулиране на обучението в електронна среда, изграждане на ефективна система за проследяване на реализацията на завършилите професионално обучение, усъвършенстване на системата на обучението чрез работа (т. нар. дуална система). Тези препоръки биха намерили реализация включително чрез разработване на нов закон, който регламентира развитие на уменията на хората в трудоспособна възраст.
В публикувания на 11 май  за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за професионалното образование и обучение, разработен в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, се предвижда учениците и обучаващите се възрастни да бъдат облекчени в избора на своето професионално развитие чрез изцяло нов Списък на професиите за професионално образование и обучение. Основната цел на промените е да се модернизира и усъвършенства правната регулация в областта на професионалното образование и обучение. Идеята е да се постигне обучение по широкопрофилни професии с възможност за надграждане на придобитата квалификация, посочиха от Министерството на образованието тези дни.
На пленарната сесия ИСС прие и анализ "Проблеми и предизвикателства пред свободния пазар на електроенергия. Причини за енергийната криза и мерки за преодоляването й".
Някои от препоръките в анализа, изготвен от експертите на ИСС са:
- Разширяване на кръга на подпомагани домакинства чрез приемане на дефиниция за енергийно бедни; 
- Ограничаване на практиката за изземане на цялата печалба на държавните енергийни дружества, което има твърде негативно влияние върху възможностите им за развитие;
- Подготовка на национални регулации за действие при ценови кризи
- Засилване на обществения контрол и достъпа до информация по отношение на формиране на текущите разходи на потребителите за целия набор от регулирани услуги, включително разходите за балансиране на електрическа енергия.
В началото на декември миналата година, на форум "Да намалим сметките – енергийната бедност и цените", организиран от евродепутата Сергей Станишев, омбудсманът Диана Ковачева заяви, че е тревожно какво точно ще се случи с неясния брой хора в България, които трябва да бъдат енергийно подпомогнати. По различни данни те са между 23,7 на сто и 40 на сто от българските граждани, което означава, че това е един доста по-широк кръг от хората, които са подпомагани в момента с енергийни помощи", посочи на форума Ковачева.
На същия форум президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че ако бъде приложена методиката за енергийна бедност, то близо 2,8 милиона българи или 40 процента от населението, ще бъдат енергийно бедни. Той изтъкна, че системата за социална подкрепа на държавата в момента е неадекватна, а финансовият ресурс е изключително недостатъчен, въпреки че беше увеличаван на три пъти и то само за около 300 000 най-бедни българи. Освен това 90 на сто от тези помощи за отопление отиват за дърва, отбеляза президентът на КНСБ.