Ако за последните две години хората не са получили увеличение на заплатите от поне 30%, трябва да го поискат, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров
По думите му плоският данък в България създава допълнителни неравенства, като те са най-дълбоките в Европейския съюз. Няма държава, в която работещите да плащат повече през преките данъци, отколкото бизнесът. “Данъчната реформа е неизбежна”, категоричен е той. Това е така по две основни причини. Първата е, че с текущите данъчни приходи няма как бюджетът да бъде “вързан”. Наред с това от 1 януари 2024 г. всички държави членки на ЕС трябва да започнат да прилагат директивата за минималния корпоративен данък, според която той трябва да бъде 15% (в момента в страната ставката му е 10%), допълни Пламен Димитров.
“Сега е моментът и да намалим данъка върху дохода с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Така ще бъдат ребалансирани данъчните приходи в бюджета”, обясни Пламен Димитров.
“Дигитализацията и изкуственият интелект водят до промяна на характера на труда в целия свят. Тази тенденция стана осезаема на първо място във финансовия сектор. Това изисква усилия от всички нас като синдикат да подпомогнем процеса на добиване на дигитални умения и компетенции. За да запазим работните ни места, трябва да отговорим на предизвикателствата на дигиталната трансформация. Най-сигурното нещо на света е промяната. Трябва да я адресираме към хората, с цел да защитим интересите им”, каза Димитров вчера.
Що се отнася до синдикалното представителство в банковия сектор, лидерът на конфедерацията отправи призив за постигането на “силно, ясно и консолидирано браншово представителство”, чрез което да се постигне и браншов колективен трудов договор. Той припомни, че директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на колективното договаряне изисква достигането на 80% покритие с КТД в следващите 5 години. По думите му това може да се постигне с разширяване на синдикалното представителство и БКТД.
Милена Коджабашева бе избрана днес за председател на Националния банков синдикат (НБС). За неин заместник бе определен досегашният лидер на синдиката Валерия Николова, а за председател на контролната комисия – Донка Лилова.
На откриването на събитието присъства и вицепрезидентът на конфедерацията Даниела Алексиева. Гости бяха и представителите на социалния партньор на синдиката Банка ДСК – Радослава Кроснева, директор на отдел “Човешки ресурси”, и Ани Георгиева, ръководител “Възнаграждения”.
Провеждането на конгреса бе повод лидерът на конфедерацията да връчи наградата на името на проф. д-р Кръстьо Петков “За цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България” на бившия председател на НБС Валерия Николова.
Радослава Кроснева също отправи поздрав към делегатите по случай провеждането на конгреса. “Искрено вярвам, че синдикатът трябва да съществува, защото вие сте нашият ориентир”. Тя изрази надежда, че добрият социален диалог ще продължава в същия дух. Кроснева се присъедини към мнението на президента на КНСБ по отношение на браншовото организиране, с цел да се избегнат отдавна залегналите неравенства в банковия сектор.
Валерия Николова представи вчера и Отчетния доклад за дейността на синдиката през мандата. Тя отбеляза, че пандемията, наред със всички последствия от нея, е и причината настоящият конгрес да се провежда 8, а не 5, години след Третия. Досегашният председател на НБС подчерта, че въпреки трудностите, членовете на синдиката задържат своя брой и представляват повече от 50% от служителите в Банка ДСК.