Доходите и инфлацията, данъците, индустриалната политика и изкуственият интелект бяха във фокуса на "Форум за прогресивни леви решения" в София. Организатор на дискусията беше Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
Прогресивните сили и политики за мен означават да градим – образованието на бъдещето, инфраструктурата на бъдещето, енергийните системи на бъдещето, отбеляза служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той посочи, че развитите страни започват да фокусират всички свои действия върху т.нар. индустриална политика, така че да гарантират, че ще изградят новите заводи и производства с устойчиви работни места тук в Европа. България трябва да бъде ключов играч в този процес, да поискаме голяма част от тези завръщащи се производства да дойдат тук, отбеляза той. По думите му те не трябва да идват на база на социален дъмпинг, а ключови са инвестициите в образование. 
Вицепремиерът коментира също, че минималната работна заплата и колективните трудови договори са елементи на прогресивната икономическа политика, които помагат за конвергенцията, както и на пазара на труда.
Евродепутатът Цветелина Пенкова отбеляза, че ковид кризата, нарушените вериги на доставки и войната в Украйна са показали, че ЕС трябва да се фокусира върху автономност и да намали всякакъв вид зависимости. Тя акцентира върху новия законодателен акт за промишленост с нетни нулеви емисии, който цели опростяване на процедурите за чисти и зелени технологии и допълнителната финансова подкрепа, която Съюзът ще предложи. За първи път стратегически е спомената ядрената енергетика, която е включена като неотменна част на зеления преход, отбеляза евродепутатът.
Пенкова посочи, че в момента променят начина на ценообразуване на електроенергията, която досега е била пряко обвързана с цената на природния газ, и насърчават по-дългосрочните договори. Целта е да се намалят трайно цените за потребителите и индустрията, и да се преборим с инфлацията, посочи тя. 
Министърът на земеделието Явор Гечев също коментира темата за инфлацията и цените. Той посочи, че 40% от доходите отиват за храна. Надценките отидоха в небесата, защото във време на криза пазарът е необуздан, коментира той.  
КНСБ предлага да минем през ребалансиране на преките и косвените данъци, което съотношение допълнително ражда неравенства, каза президентът на синдиката Пламен Димитров. Той коментира, че намаляването на общата ставка на ДДС е изключително важна задача.  
Димитров посочи, че от 1 януари 2024 г. България и всички членове на ЕС трябва да приложат директива за 15% корпоративен данък. Сега в парламента се водят някакви преговори за правителство, първите две партии казват, че никакви данъци "няма да питат". Ще ги "пипат", не само защото не могат "да вържат" бюджета по друг начин, а защото им е задължение, коментира президентът на КНСБ.
На 1 януари догодина в Бюджет 2024 корпоративният данък ще бъде 15% поне за големите корпорации, но аз съм убеден, че ще е за всички, смята той. Според Димитров заради допълнителните приходи от корпоративен данък, това е моментът за въвеждане на необлагаем минимум за всички доходи.   
Евродепутатът Иво Христов каза, че не споделя нормативния ентусиазъм към приемане на еврото. По думите му еврото е естественият хоризонт за развитие на България, но преценката за целесъобразност дали сега, е въпрос на сериозен анализ. Той уточни, че тревогите му са не толкова от отражението на еврото у нас, колкото от бъдещето на самата европейска валута, което не било толкова безоблачно колкото ни се представя. 
Иво Христов се спря и на изкуствения интелект. Според него това е тема, към която трябва да подходим със здравословен скептицизъм. По думите му става въпрос за появата на автономна форма на интелект, която поставя под въпрос самото бъдеще на нас като биологичен вид. Той отбеляза, че под въпрос са поставени и работните места. Индустрията изпреварва законодателството абсолютно винаги, важно ще бъде осъзнаването на проблема от гражданството и активният натиск на гражданите, смята Христов. 
Финансистът Константин Проданов коментира, че първото основно предизвикателство пред нас е четвъртата индустриална еволюция. Държавата трябва да реши проблема с нестабилността на заетостта, която идва с тези технологии и необходимостта от разширяване на мрежата за социална защита, смята той. 
Притеснява ме, че левите се отказаха от класовата борба, битката за промяна на строя и решиха да го играят „пластичен хирург на капитализма“, каза Проданов. 
Относно Зелената сделка, той коментира, че имаме самопредизвикана деиндустриализация. Бизнесът ще отиде там, където има сигурна и евтина енергия, предупреди финансистът. 
Всяка лява политика трябва да визира неравенствата, заключи политологът проф. Антоний Тодоров.  
Сред темите, засегнати на форума за леви решения, бяха още местните избори, демокрацията, медиите, човешките права и домашното насилие.