Изключителен професионалист, който винаги служи пример, силен човек и характер, стожер на театъра, безкомпромисна, точна. Това казаха пред БТА актрисите Меглена Караламбова и Елена Райнова, актьорът Милен Миланов и директорът на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов по повод загубата на Емилия Радева (1932-2023). 
„Тя до последно имаше пламъка и желанието да работи за театъра. Винаги е била много точна, винаги е имала огромно уважение и обич към колегите от театъра, с които е работила“, каза Мирослав Пашов. 
Емилия Радева беше изключително сериозен професионалист, наистина за пример в начина си на работа, в подхода към ролите, в резултатите. В крайна сметка, тя изигра блестящи роли във военния театър, коментира Меглена Караламбова.
„Още първите ми стъпки в театъра ме свързват с нея. Първата пиеса, в която играх, беше с нея. Тя беше един пример за нас, младите.“, каза Елена Райнова.
„Емилия беше пълна и с талант, и същевременно беше изградена с невероятен характер. Емилия имаше характер за човек на изкуството. Абсолютно безкомпромисна. Безкомпромисна и в работата си, и в личния си живот, и в личните си отношения“, посочи Милен Миланов.
МИРОСЛАВ ПАШОВ: ИЗУМИТЕЛНА РАБОТА 
Познавахме се великолепно, но аз не съм имал възможността да работя с нея. Тя е идвала тук, в театъра, по премиери, празници на театъра, спорадични срещи. Но я познавам много добре като актриса. Изумителна работа. Нещо, което е особено важно, поне моето мислене е такова, е, че тя е изключителен професионалист. Младите ни колеги трябва много да се учат. На онова време тя е снимала много, много роли е играла и в театъра. В днешно време нещо се уморяваме, нещо капризничим, докато тогава не е имало освобождаване от роля, за да снимаш. Да, снимаш, но и работиш, репетираш в театъра. Това е кански труд, каквото и да си говорим. 
Според колегите, които са общували с нея, и с които съм имал възможност надълго и широко да разговарям за оня период на театър „Българска армия“, тя е стожер на театъра. Говоря от страна на жените, на актрисите. Тя и такава беше – много сериозен човек, много силен човек, с характер. Тя до последно имаше пламъка и желанието да работи за театъра. Винаги е била много точна, винаги е имала огромно уважение и обич към колегите си от театъра, с които е работила. 
С нейния съпруг са били страхотен тандем в театъра. Има един дълъг период от време, в който Емилия е била водеща актриса на театъра. А да не говорим в киното - завладяваща работа, висок професионализъм. Това за мен е най-важното.
Имали сме много приятелски разговори, чисто колегиални. До последно работеше, в интерес на истината. Недялко Йорданов ги беше събрал тук, преди ковид. Засичал съм ги в Народния театър, как се събираха едни много големи имена в българския театър и кино и беше много хубаво да видя как общуват, как работят. Някак си Бог е бил милостив, че е дал възможност да се стигне до 90-те години, защото загубихме много колеги на по-малка възраст.
Загубата е голяма. Няма какво да говорим. Много жалко е да изгубиш такъв колега, такъв професионалист.
МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА: ЕМИЛИЯ РАДЕВА БЕШЕ ЗА ПРИМЕР
Светла й памет на Емилия. Това беше една много голяма актриса, дълги години беше първа актриса на Театъра на армията. Изигра прекрасни роли. И аз съм играла с нея, партнирали сме си. Наскоро й се бях обадила, тя не беше добре със здравето. Много ми се зарадва. И бях решила, че сега, на 23 май, когато тя има рожден ден, ще й се обадя. Но ето, че изпускаме някои моменти. За съжаление, тя си отиде преди този рожден ден.
Тя беше изключително сериозен професионалист, наистина за пример в начина си на работа, в подхода към ролите, в резултатите. В крайна сметка, тя изигра блестящи роли във военния театър. Години наред бяхме заедно. И тя беше толкова точна… Най-хубави неща могат да се кажат за нея. Наистина изключителна актриса, рядко има такива.
ЕЛЕНА РАЙНОВА: УЧИЛИ СМЕ СЕ ОТ НЕЯ
Още първите ми стъпки в театъра ме свързват с нея. Първата пиеса, в която играх, беше с нея. Тя беше един пример за нас, младите. Бях с нея и в първата ми роля в киното в „Неспокоен дом“, когато бях студентка в първи курс. Тя играеше моята майка. Участваха заедно с Иван Кондов, и двамата – колоси. Голяма следа оставя Емилия Радева. Мъката ми е толкова голяма, че не мога да повярвам, че си е отишла. Голяма мъка и загуба.
Наистина съм играла много с нея и тя винаги е била за пример. Учили сме се от нея. Тя беше изключително отдадена на работата си, трудолюбива, отговорна, наистина достойна за пример във всякакъв смисъл. Светъл да е пътят й към небесната сцена.
МИЛЕН МИЛАНОВ: ЦЯЛАТА ЕМИЛИЯ Е БЛИЗКА ДО СЪРЦЕТО МИ
Цялата Емилия ми е близка до сърцето. Аз с Емилия съм работил няколко неща, но едното от тях беше знаменито – „Мадам Бовари“. За мен поне беше знаменито. Там аз играех Леоне, един от нейните любовници, но Емилия беше великолепна, а и не само в тази роля. Въобще, ние сме от това поколение артисти, които трудно ставаха известни. Трудно се ставаше водещ артист и още по-трудно народен. Емилия беше пълна и с талант, и същевременно беше изградена с невероятен характер. Емилия имаше характер за човек на изкуството. Абсолютно безкомпромисна. Безкомпромисна и в работата си, и в личния си живот, и в личните си отношения. И въобще avis rara, както се казва, странна птица за днешни времена.
Мисля, че българската култура се лиши от един голям творец, а в замяна на това, дано да даде Господ, се сдоби с един много стойностен спомен в нейно лице. Въпреки че в наше време паметта е нещо – не искам в никакъв случай да бъда рязък – в нещо относително.
Тя можеше да бъде ледена кралица. Да речем, нейната Елизабет в „Мария Стюарт“ си беше чиста ледена кралица. Емилия беше актриса със стил, тоест, тя не беше всеядна. Трудно допускаше хора до себе си. Аз това не мога да го кажа, защото ние бяхме близки. В интерес на истината, първият човек, на когото Катето, дъщеря й, се обади тази сутрин, бях аз. Даже аз се обадих, за да им кажа, че Емилия е починала. В такъв смисъл, аз не съм имал такъв контакт с нея, в който да усетя нейната леденост лично, но съм бил свидетел как Емилия е безкомпромисна и към по-възрастни от нея колеги и към колеги на нейната възраст и в нейното положение, и към по-млади колеги също. Но винаги е било принципно и за добро.