Катрин Хютън Хепбърн - това е пълното име на холивудската звезда, която разчупва холивудските канони. Освен като водеща филмова и театрална актриса с 60-годишна кариера, тя се появява в редица жанрове, от комедия до литературна драма, и е единствената носителка на 4 награди „Оскар“ за най-добра женска роля, записана в Рекордите на Гинес и рекордите на Оскарите.
Известна е най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата звезда сред жените на класическото кино в Холивуд.
Родена е на днешния 12 май през 1907 година, израства в Кънектикът при богати, прогресивни родители. След четири години в театъра на Бродуей, тя привлича вниманието на Холивуд. Първия си „Оскар“ получава за третия си филм „Утринна слава“ (1933), но следват серия търговски неуспехи, довели до това през 1938 г. медиите да я наричат „Отрова за боксофиса“. През 40-те години на ХХ век тя е назначена в „Метро-Голдуин-Майер“ (MGM), където кариерата й се съсредоточава върху съюз със Спенсър Трейси. Екранното партньорство обхваща 26 години и продуцира девет филма.
Получава още три Оскара за работата си в „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), „Лъвът през зимата“ (1968) и „На златното езеро“ (1981). Остава активна и в напреднала възраст. Последната й поява на екрана е през 1994 г. във филма „Любовна история“, когато е на 87 години. Отива си от този свят през 2003 г. на 96 години.
Катрин Хепбърн 
успява да избегне публицистичната и рекламна машина на Холивуд и да запази личния си живот
в тайна, като отказва да спазва правилата и да се придържа към очакванията на обществото за жените от това време. Тя е пряма, атлетична, непоклатима, уверена, спокойна и носи панталони, преди тази практика да е общоприета мода за жените. Запазва 26-годишната си любовна връзка със Спенсър Трейси (от 1941 г. до годината на неговата смърт през 1967 г.) скрита от обществеността, макар той никога да не се развежда с жена си. С нетрадиционния си начин на живот и независимите героини, които изобразява в театъра и на екрана, тя става символ на модерната жена на XX век в САЩ и се превръща във важна културна фигура.
Катрин Хепбърн израства в Хартфорд, Кънектикът. Баща й Томас Норвал Хепбърн е уролог, а майка й Катрин Марта Хютън се занимава с феминистка кампания.
Младата Катрин е мъжкарана и носи косата си късо подстригана и нарича себе си Джими. Томас Хепбърн иска децата му да използват своите умове и тела пълноценно и ги учи да плуват, тичат, гмуркат, яздят и да играят голф и тенис. Голфът става страст на Катрин и тя дори достига до полуфинал на шампионата по голф за юноши.  Обича филмите от най-ранна възраст и гледа един всяка събота вечер.
През 1924 г. Катрин Хепбърн започва да посещава колеж - най-вече, за да не разочарова майка си, която е учила там. В спомените си разкрива, че не й е харесало това преживяване, стеснителна е и се чувства неудобно сред съучениците си. Именно 
тук започва да играе редовно на сцената на университетския театър
Завършва със степен по история и философия през юни 1928 г.
В деня след дипломирането си Хепбърн пътува до Балтимор, за да се срещне с Едуин Х. Кнопф, който ръководи успешна театрална трупа. Впечатлен от нетърпението й, той я включва в текущото му произведение „Царицата“ и тя получава добри отзиви за малката си роля. Втората й постановка е по-добре приета, но е критикувана за пискливия си глас и напуска Балтимор, за да учи в Ню Йорк при специалист.
Кнопф решава да постави „Голямото езеро“ в Ню Йорк и дава на Хепбърн главната роля. На първата вечер тя се появява късно, греши, спъва се и говори твърде бързо, което я прави неразбираема и веднага е уволнена. Независимо от това обединява усилията си с продуцента Артър Хопкинс и приема ролята на ученичка в „Тези дни“. Нейният дебют на Бродуей идва на 12 ноември 1928 г. в театър Корт, но ревютата за шоуто са лоши и то приключва само след осем нощи. Хопкинс незабавно наема Хепбърн във „Ваканция“ на Филип Бари. В началото на декември след само две седмици тя 
напуска, за да се ожени за Лъдлоу Огден Смит, познат от колежа бизнесмен
Планира да напусне театъра, но работата започва да й липсва и тя се завръща към ролята си във „Ваканция“, която задържа в продължение на шест месеца. В началото на 1931 г. участва в продукцията на Бродуей „Изкуство и г-жа Бутилка“. Освободена е от работа отново, след като драматургът се отвращава, казвайки: „Тя изглежда страшна, маниерите й са неприемливи и няма талант“, но Хепбърн е наета отново, когато не може да бъде намерена друга актриса. Пиесата е малък успех.
Появява се в редица пиеси на летния театър в Айвъритън, Кънектикът, и става хит. През лятото на 1931 г. Филип Бари я моли да играе в новата му пиеса „Животинско царство“ заедно с Лесли Хауърд. Репетициите започват през ноември, Хепбърн е сигурна, че ролята ще я превърне в звезда, но Хауърд не я харесва и отново я уволняват. Това разклаща самочувствието на Хепбърн, но тя продължава да търси работа.
Следващата й роля - „Съпругът на воина“, който стъпва на историята на амазонките, се оказва 
пробивът на Хепбърн, за който тя мечтае
Ролята е идеална за актрисата - изисква агресивна енергия и атлетизъм, и тя се включва с ентусиазъм в продукцията. Пиесата е с премиера на 11 март 1932 г. в театър „Мороско“ на Бродуей. Първото появяване на Хепбърн е скок от тясно стълбище с товар на рамото, облечена в къса сребърна туника. В тази роля я забелязва служител на агента от Холивуд Лиланд Хейуърд и я моли да се яви на кастинг за ролята на Сидни Феърфийлд в предстоящия филм „Молба за развод“. Режисьорът Джордж Кюкор е впечатлен и студиото  подписва с Хепбърн временен договор с гаранция от три седмици.
Хепбърн пристигна в Калифорния през юли 1932 г. на 25-годишна възраст. Участва във филма с Джон Баримор, без да показва никакви следи от уплаха. Въпреки че се бори да се приспособи към природата на филмовото актьорско майсторство, Хепбърн е 
очарована от индустрията от самото начало
Филмът е успешен и актрисата получава положителни отзиви. „Ню Йорк Таймс“ нарича изпълнението й „изключително добро“. „Върайъти“ отбелязва: „Катрин Хепбърн прави странно впечатление с нейния първи филм. Тя има нещо жизненоважно, което я отличава от всички други във филмовата галактика“. След „Молба за развод“ RKO Radio Pictures Inc, едно от „Големите пет“ филмови студия от Златния век на Холивуд, подписва с нея дългосрочен договор.
Вторият филм на Хепбърн е „Кристофър Стронг“ (1933), историята на авиатор и аферата с женен мъж. Филмът не е успешен от търговска гледна точка, но ревютата за Хепбърн са добри. Третият Й филм я затвърждава като основна актриса в Холивуд. За ролята на актрисата Ева Лъвлейс, предназначена първоначално за Констанс Бенет - в „Утринна слава“, тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля. 
Избира да не присъства на церемонията по награждаването - и не го прави за времето на цялата си кариера
но е развълнувана от наградата. Успехът продължава с ролята на Джо във филма „Малки жени“ (1933), за която печели награда за най-добра актриса на филмовия фестивал във Венеция.
До края на 1933 г. Хепбърн е уважавана филмова актриса, но се стреми да се докаже на Бродуей. Джед Харис, един от най-успешните театрални продуценти през 20-те години на ХХ век, преживява труден период в кариерата си. Той моли Хепбърн да се яви в пиесата „Езерото“, което тя се съгласява да направи с ниска заплата. Преди да напусне, RKO иска от нея да се снима в „Избухливият“ (1934). Той се смята за един от най-лошите й филми, а Хепбърн държи снимка на Хикс, героинята от филма, в спалнята си през целия си живот, за да й напомня за провала и да я прави скромна.
„Езерото“ е представено във Вашингтон, където има голяма авансова продажба. Лошото ръководство на Харис разрушава доверието на Хепбърн и тя се измъчва с изпълнението. Въпреки това Харис премества пиесата в Ню Йорк без повторна репетиция. Представлението е открито в театър „Мартин Бек“ на 26 декември 1933 г., а Хепбърн е атакувана от критиците. Вече обвързана с десетседмичен договор, тя трябва да понесе унижението от бързо намаляващите продажби на боксофиса. Харис решава да премести шоуто в Чикаго, като казва на Хепбърн: 
„Скъпа, единственият интерес, който имам към вас, са парите, които мога да направя от вас“
Хепбърн не иска да продължи в неуспешното шоу, затова заплаща на Харис 14 000 долара от собствените си спестявания, за да закрие продукцията.
След провала на „Избухливият“ и „Езерото“, RKO й дава роля в „Малкият министър“ (1934), базиран на викториански роман на Джеймс Матю Бари, в опит да повтори успеха на „Малки жени“. Не се получава. Романтичната драма „Разбити сърца“ (1935) с Шарл Боайе е с лоши отзиви и губи пари. Ренесансът идва с „Алис Адамс“ (1935), история за отчаяните опити на едно момиче да се изкачи по обществената стълба. Филмът е хит, един от любимите на Катрин, и донася на актрисата втора номинация за „Оскар“.
Стига почти до върха - остава втора, но вече може да избира следващото си начинание. Решава да участва в новия проект на Джордж Кюкор „Силвия Скарлет“ (1935), който я свързва за пръв път с Кари Грант. Но... следват четири неуспешни филма.
Проблеми възникват и с поведението й. Връзките й с пресата са отчайващи. Усеща, че трябва да напусне Холивуд, и се връща на изток, за да играе в театралната адаптация на „Джейн Еър“. Има успешно турне, но е несигурна за сценария и не желае да рискува повторно неуспешно представяне след бедствието с „Езерото“, затова решава да не участва в шоуто на Бродуей. Към края на 1936 г. Хепбърн 
разглежда ролята на Скарлет О‘Хара в „Отнесени от вихъра“, но продуцентът Дейвид О. Селзник отказва да й я даде
защото не я намира за достатъчно сексапилна.
Следват поредица противоречиви филм - някои признати от критиката, но не и от публиката. И сдружението „Независимите театрални собственици на Америка“ включват актрисата в списък с актьори, считани за „отрова за боксофиса“.
Катрин къса с RKO, като плаща за свободата си огромните за това време 75 000 долара. 
Успехът се връща при нея с „Филаделфийска история“ - един от най-големите хитове на 1940 г., счупил всички рекорди на „Радио Сити Мюзик Хол“. И  Хепбърн е номинирана на трети „Оскар“. Следващият бум е романтичната комедия „Жена на годината“ (1942), за която Хепбърн иска от MGM 250 000 долара - половината за нея, останалите за актьорите. Лентата й носи четвърта номинация за „Оскар“ и договор с MGM.
Следват много филми с партньора й на снимачната площадка и в живота Спенсър Трейси и чести преходи между театралната сцена и кинокамерата. Така се стига до деветия й филм с Трейси - „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), който повдига темата за междурасовите бракове. 
Това е нейното триумфално завръщане и най-успешен търговски филм до този момент
С него печели втория си „Оскар“ за най-добра актриса, 34 години след като печели първия. Но губи Трейси, който умира на 10 юни същата година. 
Катрин Хепбърн бързо се завръща към работа като средство срещу скръбта. Получава множество сценарии и избира да играе Елеонор Аквитанска в „Лъвът през зимата“ (1968). И за втора година печели „Оскар“ за най-добра актриса (споделена с Барбра Страйзънд за „Смешно момиче“).
През 1973 г. Хепбърн за първи път се включва в телевизията с участието си в „Стъклената менажерия“ по Тенеси Уилямс и това се превръща в едно от основните тв събития на годината. Следва тв филмът „Любов сред развалините“ (1975), за който получава единствената си награда „Еми“.
През 1976 г. се завръща на Бродуей за пиесата на Инид Багнолд „Въпрос на гравитация“. По време на представлението в Лос Анджелис, част от националното турне на трупата, Хепбърн чупи бедрото си, но продължава да играе в инвалидна количка. Същата година е избрана за „Любима филмова актриса“ на наградите „Изборът на публиката“.
През 80-те години на ХХ век Хепбърн развива забележим тремор, което се вижда в постоянно треперещата й глава. Не работи в продължение на две години, но вижда продукцията на Бродуей „На златното езеро“ и е впечатлена. Джейн Фонда закупува правата на екрана за баща си, актьора Хенри Фонда, а Хепбърн играе ролята на неговата жена странната Етел Тейър. „На Златното езеро“ е успех. Филмът печели втора БАФТА и рекорден четвърти „Оскар“ за Катрин Хепбърн.
През 1991 г. актрисата издава автобиографията си „Аз: Истории от моя живот“, която остава в списъка с бестселъри за повече от година. Завръща се на телевизионния екран през 1992 г. Последната й филмова роля е в „Любовна афера“ (1994). На 87 години тя играе второстепенна роля заедно с Анет Бенинг и Уорън Бийти. Това е единственият филм в кариерата на Хепбърн, в който тя не играе водеща роля.
Голямата актриса затваря завинаги очи след сърдечен удар на 29 юни 2003 г., месец след 96-ия си рожден ден. Смъртта й привлича голямо обществено внимание. По телевизията й отдават много почести, а вестниците и списанията посвещават на актрисата цели броеве. Американският президент Джордж Уокър Буш казва, че Хепбърн ще бъде запомнена като „едно от художествените съкровища на нацията“. Светлините на Бродуей са затъмнени вечерта на 1 юли 2003 г.
По материали от интернет