Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

В съвременния български книжовен език се употребява интересният фразеологизъм горчива<та> чаша, който означава тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка. Ето кратки сведения за произхода на този фразеологизъм.
Той води началото си от Свещ. Писание, където съществителното име чаша се използва както в пряко, така и в преносно значение. Прякото значение – съд за пиене на вода, на вино или на друга напитка – е засвидетелствано напр. в Бт 40: 13, 44: 2, 4, 9. В библейската епоха чашите са по-широки и по-плитки от днешните чаени чаши и обикновено са керамични, а по-рядко – метални. Чашата се използва също така и за събиране на кръвта на пасхалната жертва. В новозаветно време богатите хора пият от стъклени или от метални чаши.
В Свещ. Писание думата чаша се употребява и с няколко метафорични значения, едно от които е свързано със страданията (в предложената бележка е изтъкнато само това преносно значение, защото то има отношение към разглеждания фразеологизъм). С това преносно значение съществителното име чаша е метафора за Божия съд и за участта, която Бог е определил на съответния човек, напр. „Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата.“ (Пс 10: 6); „Бог е съдия; едного унижава, а другиго въздига; защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея“ (Пс 74: 8 – 9); „Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.“ (Ис. 51: 17); „ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост‘ (Ис. 51: 22); „вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи“ (Иер. 25: 25); „Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя“ (Иер. 51: 7). 
Второто преносно значение може би е свързано с обичая на източните царе понякога да изпращат чаша с отрова на осъдените на смърт.

Иво Братанов