Отговорността за развитието на държавата не е само в ръцете на политиците. Ако искаме, в периода на фундаментална трансформация на света, не просто да движим България напред, но и да отворим нов хоризонт за развитие и за качествен живот, то политическата класа, бизнесът, учените и неправителственият сектор трябва да имат допълващи се роли. Това заяви в интервю за БТА Саша Безуханова, основател на платформата MOVE.BG, инициирала създаването на коалицията от граждански организации „За зелен рестарт“.
Тя посочи, че изграждането на подходяща среда за градивен диалог е в основата на MOVE.BG, като тази философия организацията прилага и в най-новата си инициатива - докладът с препоръки „Мисия Енергиен преход“, обединил 50 български експерти. По думите на Безуханова взаимодействието е особено важно за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). От „За зелен рестарт“ предложиха създаването на временна комисия в парламента за наблюдение на ПВУ, която да прави редовни срещи с експертите по темата. 
Има необходимост от изцяло нови управленски подходи, коментира Саша Безуханова.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Безуханова, защо от коалиция „За зелен рестарт“ предложихте създаването на четири комисии в сегашния парламент за въпроси, свързани с енергийния преход и климатичната криза?
- Коалицията от години работи по темата за създаване на среда за зелено и иновативно развитие на България. Решаването на поставени от нас въпроси предполага законодателна промяна. Ефектите от климата отдавна излязоха от територията на чисто екологичните политики. Подобно на дигиталните, те стават хоризонтални и трябва да бъдат интегрирани във всички управленски дейности.
Предложихме да бъдат създадени четири специални комисии в подкрепа на устойчивото развитие, за да могат проблемите за енергията и климата да се решават чрез обмисляне на политики за опазване на биоразнообразието и природните ресурси.
Едно от предложенията ни е за комисия, която да обхване приоритетите за кръгова икономика и иновации. Другото е за временна комисия за наблюдение на ПВУ, в рамките на която веднъж месечно да бъдат канени представители на заинтересованите страни. Целта е не само да има граждански и експертен контрол, но най-вече да бъдат взети предвид ценните експертни мнения за изпълнението на ПВУ. Има необходимост от изцяло нови управленски подходи, които да решават такъв тип задачи.
Смятате ли, че бизнесът изпреварва политиците и институциите относно зелената трансформация? 
- Мнението ми е, че отговорността за развитието на държавата не е само в ръцете на политиците. Те имат съществена роля, понеже са поели ангажимент да управляват процесите. Ако искаме обаче, в периода на фундаментална трансформация на света, не просто да движим България напред, но и да отворим нов хоризонт за развитие и за качествен живот, то политическата класа, бизнесът, учените и неправителственият сектор имат допълващи се роли. Това е част от по-голямата мисия на MOVE.BG да създаваме среда и платформа за диалог.
Виждате ли обаче политическа воля за енергиен преход? Да припомним решението на предходното Народно събрание да задължи Министерския съвет да промени ПВУ в частта за енергетиката относно въглищните централи. 
Разочаровани сме от решението да се предоговорят ангажименти, които България пое по ПВУ, най-вече заради факта, че всъщност производствата на въглища създават 90% от парниковите емисии у нас. Това води до мръсен въздух, рискове за здравето и е свързано с ограничена перспектива тези региони да се развиват.
Енергийният преход е много повече от въглищните централи и никой не очаква от нас да ги затворим утре. Освен това има осигурен финансов ресурс и механизми за това, също и за професионално преквалифицирани на миньорите, като предприятията в тези региони да получат компенсации за назначаване на тези работници. Никой не попита тези миньори дали искат техните синове също да са миньори, дали биха били щастливи да имат по-екологични и по-доходоносни работни места. Освен това Перник и Кюстендил са напълно готови с териториалните си планове, но понеже, заедно със Старозагорския регион, вървят в комплект по ПВУ – реформите не могат да започнат.
Отлагането на изпълнението на ангажиментите по ПВУ, конкретно в частта за въглищните региони, поставя под риск България да загуби още 1,5 милиарда лева от Фонда за справедлив преход към вече загубените 200 милиона. Затова ще си позволя да кажа, че има политическо и управленско късогледство.
От коалицията предложихте в бъдещо редовно правителство да има вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Такава фигура имаше в последния редовен кабинет. Би ли могъл този вицепремиер да насочи решенията в правилна посока, съгласно ангажиментите към ЕК?
- Ние имахме голяма заслуга за вицепремиер по климатичните политики, много активно работихме за тази надведомствена координираща функция. Ще продължим да настояваме и за експертни екипи във всяко ведомство. Това би осигурило възможност климатичните промени и ефектите от тях да бъдат отразени във всички сфери. Едно такова звено в регионалното министерство, например, ще е изключително ценно по отношение на съветите как да се изграждат пътищата и сградите за устойчивост към климатичните промени.
В доклада на MOVE.BG „Мисия Енергиен преход“ се посочва, че България е страната с най-голям брой енергийно бедни домакинства в ЕС. Какво може да промени тази тенденция?
- Енергийната бедност е една от темите, които застъпваме в доклада. България е с най-тревожни показатели на европейско ниво по отношение на този проблем. Една четвърт от домакинствата не могат адекватно да се отопляват през зимата и да се охлаждат през лятото. Това причинява здравословни проблеми, неработоспособност, и води до тежест на социални и здравни фондове.
Осигуряване на законова рамка за изграждане на енергийни общности е част от нашите предложения, защото това е една от ключовите линии на европейско ниво. Енергийните общности демократизират енергийната система, тъй като овластяват гражданите да бъдат не само потребители, но и производители на енергия. Как става това? Семействата в един блок или в съседни къщи могат да се обединят и да създадат енергийна общност, чрез която да произвеждат сами от слънце или вятър енергията, която им е необходима, а остатъкът да продават в енергийната система и да използват средствата за облагородяване на техните жилища. Тази енергия е евтина, чиста и подобрява сигурността на системата.
Затова и енергийните общности се развиват скоростно. В Европа има над 7000 енергийни общности и тази бройка нараства всеки изминал ден. В Гърция те са 159. В България имаме енергийна общност единствено в Пловдив. Тя беше създадена по време на председателството ни на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., може би, за да покажем, че имаме намерения да се развиваме в тази посока. Това обаче изисква осигуряване на децентрализиран процес, за което ние сме дали нашите предложения. Има и голяма нужда от ефективна информационна кампания по темата.  
Сред препоръките в доклада ни са въвеждане на енергийните общности в българското законодателство, защото те в момента не фигурират като правни субекти, както и разрешаване на гражданите да продават излишната енергия на пазара – в момента това е забранено. Предлагаме и създаване на пилотни енергийни общности с участието на общините из страната, за да могат хората да видят ползата от тях.
В коя държава има успешни практики в тази насока? 
- Италия отдавна прилага различни мерки – например, в италианския план за възстановяване и устойчивост са предвидени 2,2 милиарда евро за развитие на енергийни общности и то основно в малките населени места, които обикновено разполагат с по-малки бюджети. Освен това действат и програми по региони и общини. Например, регионалното правителство в Ломбардия наскоро създаде програма в размер на 22 милиона евро за създаване на над 6000 енергийни общности в този регион до края на следващата година.
Разбира се, енергийните общности са един от елементите на енергийния преход. В Германия и други европейски държави има стимули за подмяна на дизелови автомобили. В близката до нас Румъния е осигурен частичен ресурс от по 10 000 евро за закупуване на електромобил, изграден е и механизъм за събиране на стари коли.
България е изключително изостанала по отношение на управление на отпадъците, като едва 2,8% от тях се използват отново. Има нужда от спешни стъпки за пълноценно използване на биомаса, например. Отпадъкът от производството на едно предприятие може да е ресурс за друг тип производство, това допринеся за кръговата икономика.
Кои Ваши навици от ежедневието бихте определили като екосъобразни?
Винаги имам платнена торбичка в себе си, не взимам найлонови от магазина. Вкъщи имаме компостер, събираме разделно отпадъците. На сайта на MOVE.BG има наръчник за компостиране на отпадъка. Това е нещо, което хората могат да направят, за да намалим разхищението на храна.