На 6 май отбелязваме Деня на храбростта и празник на Българската армия. Празникът ще бъде отбелязан в столицата с водосвет на бойните знамена и знамената светини и с военен парад, който ще е първият от три години насам. През 2020 и 2021 г. заради пандемията от COVID-19 нямаше парад на Гергьовден, като празникът беше отбелязван с прояви, съобразени с противоепидемичните мерки. През 2022 г. също нямаше военен парад на 6 май. През тази година се навършват 145 години от създаването на Българската армия. Денят ще бъде отбелязан и във всички гарнизони в страната.
По повод на празника БТА разговаря със заместник-командир на ескадрила „Оперативна подготовка на авиационната техника" Александър Григоров – капитан в 16-а транспортна авиационна база, и със старши лейтенант Петър Йотов от Съвместното командване на специалните операции. Двамата разказаха защо са избрали Българската армия.
„При мен това е наследствена професия. Моят дядо беше инженер, баща ми беше техник, от малък съм закърмен с авиация, специално военна, след което при мен се появи такъв интерес, реших, че ще се занимавам с авиация и след това от вътрешно убеждение, национални подбуди, че трябва да работиш за страната", каза капитан Александър Григоров.
Избрах да бъда военен, защото винаги съм го чувствал като призвание, още от казармата – там нещо се пречупи в мен и реших да поема пътя на военния, каза старши лейтенант Петър Йотов, който над 15 години е част от Съвместно командване на специалните операции в Българската армия. За 15 години видях много неща, бях на мисии, израснах в службата, развих се кариерно – единствено мога да бъда доволен от престоя си в Българската армия, добави той.
Мотивацията ми е самата служба, самото естество на службата ми, всеки ден се сблъсквам с нови неща, отивам на нови места, срещам нови предизвикателства и това е работа, която ме изпълва и ми дава всичко, от което имам нужда, дори адреналин, разказа старши лейтенант Петър Йотов.
За да излети всяка една от летателните машини, преди това има голям набор от мероприятия, които се извършват под формата на предполетна подготовка, обясни капитан Александър Григоров и добави, че проверки се извършват преди всеки полет. Проверка на системите на контрол, управление и сигнализация, зареждане на машината съгласно поставената ѝ задача, конфигуриране на машината и др. След като всичко това бъде изпълнено и инженерно-техническият състав се е убедил в изправността на всички системи от машината и ги е подготвил за изпълнение на съответната задача, се счита, че машината е подготвена за изпълнение, каза още той.
Авиацията е еднаква навсякъде, но във Военновъздушните сили е по-динамично, по-разнообразно като вид на изпълняване на задачи, и в крайна сметка ще работят и служат за държавата и нейния просперитет, отговори капитан Александър Григоров на въпрос какво би казал на хората, които се колебаят дали да изберат Българската армия.
Старши лейтенант Петър Йотов посъветва хората, които се колебаят относно възможността да станат част от армията ни, да го направят „Може би някои от тях няма да останат в редиците на Българската армия, но дори една малка част да останат – те ще бъдат хора, които са призвани за това", добави той. По думите му най-важното за войника е да бъде самоотвержен. За това всички, когато постъпват в армията, трябва да постъпват с ясната мисъл, че може да се наложи да отидат на бой един ден, това не е обикновена работа, в която отиваш от 08:00 до 17:00 ч. и да се прибираш. Такива хора има, винаги е имало и мисля, че ще продължава да има в България, каза той.
Според него чрез по-добро структуриране на статута на военнослужещия, точно конкретизиране на задачите му в службата и повишаване на заплащането ще може да бъдат привлечени повече хора, готови да станат част от Българската армия.
Днешният ден се отбелязва от 1999 г. със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 38-ото Народно събрание на 6 май 1998 г., показва справка на отдел „Справочна" на БТА.
За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" и ограничени военни паради.
До 1919 г., освен 6 май - Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава - на 27 ноември, в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885). Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския мирен договор, Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на 20-и век.
От 1926 г. Денят на храбростта (6 май) и Денят на бойната прослава (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Георги Победоносец (6 май). През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с постановление на Министерския съвет от с.г. 23 септември е опреден за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). От 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). От 27 януари 1993 до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.