Гогол си е Гогол – в цялата му сила, абсурд, фантастичност и мистика. Това казва пред БТА режисьорката Катя Петрова по повод премиерния спектакъл „Разходка с Гогол", който поставя в Народния театър.
По думите й Гогол е откривател на негативните отношения между човека и вещите, негативните отношения между човека и чиновете, бюрокрацията и йерархията. „И, в този смисъл, той осмива бюрокрацията и йерархията, и ни показва как чиновникът е анонимен, той изчезва. Ще изчезне в шинела или чрез носа – в този смисъл, човекът е анонимен. И ако не е анонимен, личността се разпада. Защото няма вътрешни устои. Това е проблемът. И затова според мен спектакълът звучи съвременно“, смята Катя Петрова.
В драматургичната версия на Катя Петрова са включени няколко произведения от „Петербургски повести“ на Гогол, които се правят за първи път в Народния театър, коментира драматургът Майа Праматарова. Припомня, че през миналото са поставяни, най-вече, „Женитба“ и „Ревизор“, а сега екипът се връща към тези ранни творби, писани от младия Гогол. По това време той е между 24-25 и 31-33-годишен. 
„Екипът на спектакъла също е от предимно млади хора. Осем души са на сцената, а 16 души са зад сцената. Всичко това прави един виртуален спектакъл с изключителна лекота, чувство за хумор и някакви дълбочини на печал, които се крият зад гротеската и зад смеха", казва още Майа Праматарова. 
„Театърът на Катя Петрова е изключително интересен. Има един детски наивитет, което в никакъв случай не е инфантилност. Тази детска вяра, която присъства и тук, в този спектакъл, е нещо просто прекрасно“, коментира актрисата Мартина Пенева.
Освен актьорското майсторство, в този спектакъл има и много движение, танци, пантомима и куклено майсторство, допълва актьорът Кире Гьоревски. „Изключително важно за нас като актьори е да имаме такива  възможности – да се развиваме и да напредваме, учейки нови и нови неща. Процесът на работа не беше лек, но всичко беше много креативно и много възвишено. Аз се чувствам много добре, защото моето първо висше образование е пантомима и сега имах възможност на сцената отново да се срещна и по някакъв начин да приложа тази пантомима“, разказва той.
„Разходка с Гогол“ е трети спектакъл от програмата „Театър+“. Останалите роли се изпълняват от Александър Тонев, Жаклин Даскалова, Кире Гьоревски, Мартина Пенева, Пламен Димов, Радена Вълканова, Радина Кърджилова, Стелиан Радев. Хореограф е Анна Пампулова, а сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Петя Караджова. Част от музиката се изпълнява на живо от Венислав Будинов и Николай Темнисков, композиторът е Христо Йоцов. Светлозар Георгиев отговаря за звуковия дизайн, а визуалната картина е на Теодор Киряков.
Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – режисьорът Катя Петрова, драматургът Майа Праматарова и актьорите Мартина Пенева и Кире Гьоревски, за първата среща с Гогол, за вечността на неговото творчество, за импровизациите и новаторството, за Гогол и пънка, за динамиката на представлението и креативната умора.
Драматичен ли беше първият ви сценичен сблъсък с Гогол?
Кире Гьоревски: С Гогол се срещам за първи път. Той е един от класиците и много писатели имат влияние от него. Според мен, ако не е бил Гогол, нямаше да го има това влияние и при други руски писатели, японски писатели... Кафка също се е вдъхновявал от Гогол... От тази негова изключително болезнена реалност и едновременно с това фантасмагорична. Така че за мен и за целият екип беше огромно удоволствие да се сблъскаме с такава материя.
Мартина Пенева: За първи път работя материята Гогол. Тя е изключително необятна, доста дълбока и, когато се потопиш в този свят, всичко ти се струва сюрреалистично. Много се радвам на тази възможност, защото рядко са големите автори и възможността да работиш по тях. 
Катя Петрова: Гогол е любим мой автор и отдавна исках да го правя. Отдавна имах желание да направя една друга драматургична тъкан, в която да събера няколко истории. 
Смятам, че Гогол е откривател на негативните отношения между човека и вещите, негативните отношения между човека и чиновете, бюрокрацията и йерархията. И в този смисъл той осмива бюрокрацията и йерархията и ни показва как чиновникът е анонимен, той изчезва. Ще изчезне в шинела или чрез носа – в този смисъл, човекът е анонимен. И ако не е анонимен, личността се разпада. Защото няма вътрешни устои. Това е проблемът. И затова според мен спектакълът звучи съвременно.
Кое е новото в този спектакъл?
Майа Праматарова: В драматургичната версия на Катя Петрова са включени няколко произведения от „Петербургски повести“ на Гогол, които се правят за първи път в Народния театър. 
През миналото са поставяни най-вече „Женитба“ и „Ревизор“. Сега се връщаме към тези ранни творби, писани от младия Гогол. По това време той е между 24-25 и 31-33-годишен. 
Екипът на спектакъла също е от предимно млади хора. Осем души са на сцената, а 16 души са зад сцената. Всичко това прави един виртуален спектакъл с изключителна лекота, чувство за хумор и някакви дълбочини на печал, които се крият зад гротеската и зад смеха. 
Мартина Пенева: Театърът на Катя Петрова е изключително интересен. Има един детски наивитет, което в никакъв случай не е инфантилност. Тази детска вяра, която присъства и тук, в този спектакъл, е нещо просто прекрасно.
Импровизацията помага или пречи в една пиеса на Гогол?
Катя Петрова: Да, аз използвам импровизация в моите спектакли. Това по никакъв начин не променя логиката и всичко, което искам да направя. По-скоро прави спектакъла от по-жив и по-кислороден. Така публиката има усещането, че действието се случва в момента. Това е ценното на импровизацията. Разбира се, тя е в някакви граници. Аз поставям задачите и актьорите импровизират по тези задачи.
Ценното в този екип е, че има много млади хора, действието върви шеметно и отговаря на ритъма на нашето време...
Мартина Пенева: Има клоунадни принципи, куклени принципи, така че аз се научих на много нови неща. И се чувствам доста сигурна и уверена, защото аз съм от тези персонажи, които правят всичко на сцената.
Музиката на живо доколко има значение за този спектакъл?
Катя Петрова: Има огромно значение. Тя също дава живот на цялото и го прави по-лесно за възприемане. От друга страна, ценното в случая е, че музикантите са участници. Не просто свирят на живо, а са и герои...
Гогол и пънк — не звучи ли малко абсурдно?
Катя Петрова: Това е метафорично казано, разбира се. Свързано е с ритъма. Всичко върви шеметно, каквото е нашето време и това е новото, което вкарваме в случая. 
Иначе Гогол си е Гогол в цялата му сила, абсурд, фантастичност и мистика.
Кире Гьоревски: За мен е изключителна чест да бъда част от този проект. Защото освен актьорското майсторство, има и много движение, танци, пантомима и куклено майсторство. За всичко това нашата режисьорка Катя Петрова много ни помогна. Изключително важно за нас като актьори е да имаме такива  възможности – да се развиваме и да напредваме, учейки нови и нови неща.
Процесът на работа не беше лек, но всичко беше много креативно и много възвишено. Лично за мен... Аз се чувствам много добре, защото моето първо висше образование е пантомима и сега имах възможност на сцената отново да се срещна и по някакъв начин да приложа тази пантомима.
Доста натоварени са били репетициите...
Кире Гьоревски: Умората е нещо относително, защото това е една креативна умора. И цялата енергия, която получаваме един от друг, зарежда нас като хора на чисто физическо ниво, но и на метафизично ниво. И това е нещо, което извисява моята дух и душа до небесата.
И колкото и да съм скапан и изморен, аз съм щастлив в края на деня.
Защо според вас Гогол остава винаги актуален?
Мартина Пенева: Мисля, че темата като цяло, че човекът се изгубва в предмета, в чина, в социалния статут – това са теми, които се вълнували хората и тогава, но ни вълнуват и нас днес, в пълна сила. Защото обезличаването в днешния контекст е абсолютно пълно.
Така че във всеки един разказ аз се чувствам близка и защитавам тотално тезата на Катя Петрова.
Майа Праматарова: Когато питат Гогол как е започнал да пише, той казва, че е тръгнал да пише, за да преодолява своята скръб и печал.
Какви бяха реакциите на първата публика към „Разходка с Гогол“?
Майа Праматарова: Първата публика на спектакъла бяха студенти и тяхната реакция ни показва, че сме тръгнали по верен път – и това е пътя на играта. Играта, която фактически крие много повече истини за нашето време – повече, отколкото някои тенденциозни публицистични изказвания. Много точно се намерени акцентите и епохата, и чрез различни знаци на костюмите.