Военноморският музей във Варна посреща Деня на храбростта с изложба „Хладното оръжие в Българската армия - символ на доблест и чест“. В нея са показани образци от времето на Освобождението през 1878 г. до края на монархическия период през 1946 г.
Тази година избрахме да представим хладното оръжие, което има много заряд като символика, история и предназначение, каза за БТА директорката Мариана Кръстева. Показани са саби, шашки, шпаги, кортици на различни части от българската армия. 
Част от експонатите пристигат специално за изложбата от фонда на Националния военноисторически музей в София, останалите са от Военноморския музей и създават известен акцент на морската тема. Чрез оръжията могат да бъдат проследени традициите, които идват и от чужбина, посочи тя и допълни, че руското влияние идва веднага след освободителната война със снаряжение и униформи, голяма част от които са се изпращали в България от Русия. По-късно излизат и български образци за различните родове войски, в които обаче роден е само дизайнът, а изработката е дело на немски, руски и австро-унгарски работилници. Кортици и саби са били произвеждани у нас само във флотската работилница, за което има документи, уточни директорката на музея. 
Показаните в изложбата оръжия са изработени от най-доброкачествена стомана. Имат украсителни елементи около ръкохватката, в повечето случаи от цветни метали, като генералски, дипломатически и наградни са и с позлата. На дръжките са поставяни също рогови, кожени или дървени елементи. На някои остриета са изписани девизите „С нами богъ“ или „За царя и отечеството“. Демонстрирана е сабя на генерал-майор Константин Кирков, началник на Флота по време на Първата световна война, на която е изписана неговата фамилия. Гравирането не е масова практика, наблюдават се модни периоди, коментира Кръстева. 
Сред експонатите с интересна история са сабите на морски офицери, произведени в „Солинген“, разказа още директорката. Едната е на лейтенант Преслав Ляпчев, който е сред първите български морски летци, но загива при учебен полет в Германия през 1916 г. Сабята е запазена от наследниците му и предадена във Военноморския музей още през 30-те години на ХХ век. Другата е на контраадмирал Иван Вариклечков, който е първият български адмирал два пъти командващ на Флота. 
Изложбата е допълнена визуално с фотодокументални пана на всички стени в залата на музея. На тях може да се види как са изглеждали българските офицери, като някои са снимани с оръжия, показани в експозицията, подчерта директорката. „Това допълва общата представа какво е било отношението към тази част от униформата, защото през ХХ век хладното оръжие е излязло от употреба в битка, но остава със своята представителност и носи честта и доблестта на офицерите“, допълни тя. Показани са и нормативни документи, уреждащи въвеждането на хладното оръжие, както и наставлението за неговата поддръжка, острене и носене при различни случаи като сватби и други тържества. 
Изложбата ще остане до края на юли. Тя може да бъде разгледана с вход свободен на 6 май, когато по традиция Военноморският музей ще работи с отворени врати по повод Празника на българската армия.