Главна медицинска сестра Теодора Гайтанджиева завършва специалност „Медицинска сестра“ през 1994 г. в ПМИ „Ив. П. Павлов“ - Русе. През 2008 г. придобива степен „Бакалавър“, а през 2010 г. - „Магистър“ по „Управление на здравните грижи“ в Медицински унивреситет - Плевен. Професионалния си път започва през 1994 г. в МБАЛ Русе. През 2017 г. се присъединява към екипа на УМБАЛ „Медика Русе“ като старша сестра на Отделението по нервни болести. През 2020 г. става главна медицинска сестра на болницата. Теодора Гайтанджиева е сертифицирана инсултна сестра и взема активно участие като лектор в редица национални и международни конгреси. Води клинични практики и упражнения на студенти от Русенския университет.

Да си медицинска сестра в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни да се окаже съвсем скоро без нужните специалисти е съвсем реална. Но все пак в тунела има лъч надежда, щом все още в сферата на здравеопазването се обучават, работят и продължават да се развиват качествени кадри. С наближаващият Ден на сестринството - 12 май, разговаряме с главната медицинска сестра на УМБАЛ „Медика Русе“ Теодора Гайтанджиева.

- Г-жо Гайтанджиева, какво изисква и какво дава от своя страна вашата професия?
- Професията на медицинската сестра изисква призвание, любов, всеотдайност и служене в името на здравето и живота. За нея са нужни много знания и умения, непрекъснато учене, неуморен труд и грижа за едно по-здраво и по-добро общество. Медицинските сестри са с всеки от нас през целия път на нашия живот. Оказват грижи за деца и възрастни, когато са в операционните зали, или полагат здравни грижи за възстановяването на пациентите, когато дават здравни съвети, когато работят самостоятелно или в екип. Те са най-близо до нуждаещите се от оздравяване. Често пренебрегват себе си и семействата си, за да дадат максимума за своите пациенти. Медицинските сестри са били изключително важен фактор по време на всички общества. Днес, във времето на бурно развиващи се медицински технологии и модерна техника, техният професионализъм, състрадание, смелост, отговорност и човеколюбие са още по-необходими. 
- Какво прави сестринството толкова значима за света професия?
- Услугите, които предлагаме ние, медицинските сестри, са незаменими за пациентите и лекарите. В професията има сигурност, има стабилност. Никога не съм одобрявала използването на клишето, че медицинската сестра е първи помощник на лекаря. Според дълбоката ми вътрешна убеденост
сестрите са жизнено важна част от екипа, те са пълноправни участници в него
В този екип всеки има строго регламентирани свои задължения, които са му вменени според неговите компетенции. Ние сме връзката, която свързва лекаря и пациента, като винаги сме основната опора на пациента. На свой ред сме за пациента психолог, приятел, сестра, майка, дъщеря и съсед. 
Колегите, с които работя, се раздават изключително много в своята професия. Имат висока степен на съзнание. Те усещат работата си не като задължение, а по-скоро като нещо съвсем нормално, което знаеш, че трябва да направиш. 
Тази професия развива много и различни умения. Не става въпрос просто да поставиш една инжекция. Развиват се умения за сръчност, психология, комбинативно мислене. Когато видиш симптом, да знаеш как да сигнализираш на човека, който е отговорен за този пациент, абсолютна работа в екип.
- Вие водите практики и упражнения на медицинските сестри в Русенски университет. Какви са впечатленията Ви от студентите?
- Надежда,
във всеки студент виждам надежда, че професията ще се възроди като Феникс
че ще има достойни и мотивирани нови попълнения в редиците ни. Момичетата и момчетата, които идват в УМБАЛ „Медика Русе“ по време на следването си, са с ясното съзнание, че работното им ежедневие ще е много натоварено, но отплатата в очите на пациента ще си заслужава. 
 Затова ние влагаме големи усилия в техните знания. Изграждаме нова обучителна зала, снабдена със специални макети, на които те да учат техниките, които в последствие ще прилагат на пациентите. Залата симулира реалната среда в отделенията, като е оборудвана със специфична апаратура. 
Радостна съм, че голяма част от медицинските сестри, които съм обучавала, са вече успешно реализирани и имат стабилност в професионален и личен план. В нашата болница насърчаваме кадрите да се развиват, даваме картбланш на амбициозните и работливи сестри. Имаме и много млади кадри,
голяма част и от старшите сестри в отделенията са на възраст под 40 години
Медицинските сестри в България са около 25 хиляди. Нужни са поне още 30 хиляди, за да се преодолее кадровият дефицит на тези специалисти в системата на здравеопазването у нас. Световната здравна организация алармира през 2020 г., че не достигат близо 6 млн. медицински сестри в световен мащаб. Вярвам, че с предприемането на нужните стъпки от страна на държавата и самото общество, медицинските сестри в България ще могат да разгърнат своя огромен потенциал, да заемат своето достойно място, което те напълно заслужават, отново професията ни да стане привлекателна за младите хора. 
- Как мотивирате медицинските сестри в УМБАЛ „Медика Русе“?
- В УМБАЛ „Медика Русе“ медицинските сестри намират мотивация за работа по разнообразни начини. На първо място те срещат подкрепа в колектива. Освен добрите условия на труд, получаваме конкурентно възнаграждение, което периодично се актуализира и нараства. През последния месец за пореден път получихме бонуси. За децата на служителите на Лечебни заведения „Медика“ е подсигурена и единствената в България ведомствена детска градина към болница ЧДГ „Дъга-Русе“, която предлага чудесни условия за обучение и удължено работно време.
Нашите медицински специалисти са непрестанно насърчавани да се развиват и да учат
Освен постоянните вътрешни обучения, медицинските сестри вземат активно участие със специални сесии на двете големи научни конференции „Пролетни хирургични дни“ и „Русенски интервенционални дни“. 
Момичетата и момчета, които се занимават с тази професия, са много състрадателни. Колегите, които работят около мен, са изключително интелигентни, четящи, ходещи на театър, кино, концерти, по този начин те хранят душата си. Ръководството на болницата е наясно с това, поради тази причина редовно получаваме жестове на внимание като концерти по повод Деня на българския лекар или специални инициативи. През последните години по повод Деня на медицинските сестри - 12 май, в коридорите бяха поставени огледала с послания „Красивите лица на милосърдието“. Оставихме отпечатъците от своите грижовни ръце и на стените в болницата. Дребните жестове на внимание правят работата по-лесна, понеже ни напомнят колко много в „Медика“ държат на нас. 
- Какво според вас отличава здравеопазването от останалите кариери?
- Професията ни няма аналог. Мисля, че здравеопазването се различава от останалите кариери, тъй като
в него има определен дух на приключения и адреналин
Всеки път влизате в контакт с нови и различни случаи. Също така вярвам, че това е сложна кариера, както по отношение на изпълнението на самите медицински техники, следването на протоколите, така и отношението, участието, вземането на решения и отговорността на работата. Това, което прави моята професия специална и уникална, е ежедневната борба срещу болестите. Това, което я прави незаменима, са победите, спечелени в тази битка.
- Как изглежда един ден от живота Ви като медицинска сестра? Коя е любимата ви част?
- Един ден в живота ми като медицинска сестра е ден, когато отговорността е много голяма и работата е много сложна и уморителна, но изключително удовлетворяваща. Има моменти, когато се включвате в работата, без да отчитате факта, че работното ви време е изтекло. Пациентите се нуждаят от нас с цялото си същество. Те зависят от нас и най-голямото удовлетворение е наистина, когато видите, че
пациентът идва в тежко състояние и се прибира здрав у дома
това е любимата част от професията ми. Да не говорим как се чувстваш, когато чуеш толкова красивата дума: „Благодаря!“.
- Кои са най-големите предизвикателства като медицинска сестра?
- Големи предизвикателства за нас са извънредните ситуации, придружени от сложни патологии, където работата в екип и фактът, че се разбираме в екстремни ситуации, имат голямо значение. Тук в пълна сила е валиден принципът: очаквай неочакваното и напълно във всеки момент трябва да си подготвен за неочакваното. Друго предизвикателство е поддържането на съпричастност и запазването на границата между това колко се включваме и доколко оставяме проблемите на нашите пациенти да ни засягат. Всеки случай, с който се сблъскваш по време на работа, те докосва и по някакъв начин остава отпечатък върху душата ти. В едни случаи си щастлив, когато изходът за пациента е благоприятен,
но не са редки случаите, когато душата ти плаче.
Защото е тежко, когато погледнеш човека и знаеш, че неговото време е премерено. Това е професия, при която, ако не гориш, ако не ставаш сутрин с желание да отидеш на работа, не можеш да изкараш деня. Обичам работата си, обичам пациентите си. Всеки ден онова, което те очаква, е различно.
- Какво бихте казали на младите хора, който искат да се развиват в тази област?
- Втурнете се в тази професия, без да се замисляте. След като сте направили тази стъпка, важно е да разберете, че животът на пациентите зависи от вас, че това е работа, при която не можете да правите грешки. Трябва да можете да останете фокусирани върху детайлите. Освен това трябва да имате смелост и самочувствие. Ще трябва да вземате бързи решения в стресови ситуации, които могат да се променят за секунда. Търпението, силата на характера и съпричастността също са силни предимства. Медицинската сестра е преди всичко душа. Най-важното условие, за да практикуваш тази професия, е да имаш желание да даряваш част от себе си на пациентите. Това е необикновена професия за необикновени хора!