Девет десетилетия празнува тази вечер русенската Художествена галерия. Това е едно от прекрасните пространства в Русе, където човек може да преживее различни фантастични, но също и напълно реални истории, където може да се докосне до вълшебството на изкуството и до магията на таланта, пресъздаващ видяното и почувстваното в нови невероятни образи и светове. При това посетителят в Художествената галерия може да преживее своя допир до неизбродимия свят на творческия порив, като сам открие онези бликове и онази музика, които му подсказват неговата лична връзка с картината, импресията, скулптираната фигура. Галерията е мястото, където всеки може сам да преживее фантазиите, отключени от живописта, графиката, скулптурата или съвременните течения в изобразителното изкуство, които често смесват жанрове и техники. Тук никой не ти натрапва императивно разбиране на едно или друго произведение. И никой и нищо не те кара да се чувстваш непълноценно, защото харесваш един стил, а друг не ти допада толкова много. Пространствата тук дават възможност да останеш насаме с показаното в залите и да се връщаш към детайлите отново и отново, без това да буди високомерна насмешка или полугласни намеци. 
В Художествената галерия можеш да останеш насаме със себе си, но също и с куп интелигентни и даровити хора
които щедро ти предлагат да си вземеш от тяхното вдъхновение и тяхната светлина. 
Когато имаш потребност да си възстановиш равновесието, можеш да го направиш в залата с творби от фонда на галерията - класиката спазва точни правила, макар че успоредно с правилата вървят и техните интерпретации, които правят творбите на старите майстори интригуващи. 
Когато искаш да сподавиш тревожността и да си припомниш пътя към вярата-убежище, за това ще ти помогне колекцията от икони, сред които има истински шедьоври.
Различното, провокативното, предизвикателствата на съвремието, търсенията на автори от по-ново време или новите периоди в работата на сегашни русенски художници и техни колеги от столицата и страната - за тези представяния са отредени централната зала и по-малката, вдясно до входа. Това са и пространствата, в които гостуват експозиции от чужбина, които обичайно предизвикват безмълвни възторзи на хора, които не са мечтали да видят „на живо“ работи на Салвадор Дали, Марк Шагал или Огюст Реноар. 
Когато поводът е рожден ден, при това 90-годишен, със сигурност не е моментът да си говорим за това колко обидно малко хора напоследък влизат в Художествената галерия. В ден като днешния нека да оставим за тези хора съжалението, че съзнателно или не те сами се лишават от всичко това, за което вече стана дума. И дори ще се опитам в ден като днешния да не припомням за тегобите на галерията с течащия покрив, с разширяващите се пукнатини по стените и с ледените температури през зимата, които подлагат на изпитание не само посетителите, но най-вече хората, които работят в РХГ. 
Днес ми се иска да припомня най-вече хубавото. А то започва с това как през далечната 1933 година, на датата 30 април, се ражда инициативата да се учреди 
„една постоянна галерия - Художествен музей в град Русе“
Идеята възниква и се огласява непосредствено след закриването на изложба в Столарското училище на Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев и Тодор Янков. Експозицията в училището, разчертало пътя на десетки художници, скулптори, резбари, архитекти, показва, че Русе се нуждае от специално място за показване на творчество. Фактическите инициатори на създаването на „художествения музей“ са председателят на Дома на изкуствата и печата (създаден през 1924 година от писателя Добри Немиров) Стефан Узунов и членовете на Дома - Бижо Бижев, директор на Столарското училище, художниците Георги Каракашев, Димитър Диолев, Александър Лазаров, Димитър Радойков, адвокатите Величко Д. Цонев и Георги Теодосиев, а също и Димитър Брашованов, Стефан Тюлев, Божан Витанов, Мария Владо Владимирова, Стефан Калчев. 
Инициативата среща разбирането на тогавашния кмет на града инж. Юрдан Павлов и на председателя на Българското училищно настоятелство Пенчо Попов. И така се създава Художествен музей в Русе, като се събират „подарени от художници и граждани картини и скулптури“. В учредителния акт се посочва изрично: „Музеят до поемането му от държавата или Русенската градска община ще бъде към Дома на изкуствата и печата и ще се управлява от последния“. 
Веднага след учредяването на Художествения музей Стефан Узунов и Георги Каракашев се заемат със задачата да попълнят фонда на новата галерия. Те се срещат с художници в София, като мнозина от тях даряват свои картини. Сред тях са Дечко Узунов, Никола Кожухаров, Цено Тодоров, Стефан Иванов. За съжаление, проблемът с помещението, където да бъде разположена галерията, се проточва през следващите тринадесет години. Изложбите продължават да се подреждат в Столарското училище, в библиотеката, в салона на Дойче шуле, във фоайето на общинския театър, а също и в салони на частни домове.  
Едва на 18 ноември 1946 година вестниците в Русе съобщават, че общинският съвет е гласувал решение 
постоянната Художествена галерия да бъде разположена „под Народния театър“ в помещението на бившия аперитив „Амброзия“
Откриването на галерията е на 5 октомври 1947 година. Специално за повода в Русе идват министърът на информацията Димо Казасов, директорът на Художествената академия Дечко Узунов, художниците проф.Никола Маринов и проф.Цено Тодоров и др. Още при откриването е оформена постоянна експозиция с повече от 40 картини, сред които портрети на Дечко Узунов, Стефан Иванов и Станю Стаматов, пейзажи на Атанас Михов и Димитър Радойков, пасторални сцени от Дамян Николов, офорти от Петър Морозов, натюрморт от Кирил Цонев. Тук е и двойният портрет на светите братя Кирил и Методий, нарисуван от Николай Павлович. Този портрет е „отстъпен“ за галерията от митрополит Михаил. Възможно е за този жест принос да има и Ненко Балкански, който в интервю за вестник „Дунавски отечествен фронт“ през януари 1946 г. казва: „Уверен съм, че и митрополит Михаил ще отстъпи за картинната галерия малко познатата картина св. св. Кирил и Методий от Николай Павлович, много голям наш художник от миналото, която бледнее в кръщелницата на катедралата ви. Така че още тази година вие ще имате една прекрасна картинна галерия, на която с право ще завиждат не само нашите по-големи градове, но и самата София“.  
А ето какво пише в спомените си Ангел Янков, който става уредник в галерията през 1953 г. „В една ранна пролет на 1953 г. аз влязох в малката изложбена зала с преддверие и антре. Тук бяха скупчени и обърнати с гръб около четиридесет и няколко картини, неголеми по формат. Обръщах ги на лице една след друга и откривах познати за мен имена. Откъде и как бяха дошли тези картини тук, аз трябваше да разбера веднага и научих, че те са дарения от Камарата на народната култура за русенската Художествена галерия. Заслуга за това похвално дело имаше заслужилият сега художник Кирил Станчев, тогава секретар на групата на русенските художници. Тези картини станаха основа за картинния фонд на галерията и с това започна нейната история. Всъщност нейното тъй да се каже официално съществуване е било още по-рано, защото когато аз дойдох в Русе през есента на 1949 г., посетих еднократно уредената експозиция на галерията на същото това място и със същите тези творби, след което тя вече не функционираше. Малко по-късно, когато взех участие в уреждането на първата експозиция на окръжния исторически музей в Русе, аз се залових с уреждането на русенската художествена галерия, като сложих в порядък и законност всички нейни експонати. С този акт галерията вече имаше своя постоянна експозиция и отворени врати за посещение. 
Така се извика на живот още един културен институт за града
посрещнат с топлота и обич от русенската културна общественост“.
Тези и други прелюбопитни факти за живота на Художествената галерия са включени във впечатляващото издание, посветено на 90-ата годишнина на РХГ, осъществено с подкрепа от Министерството на културата. Ценни исторически сведения е издирила и събрала от печатни издания, съхранявани в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и във фондовете на Държавен архив - Русе, изкуствоведката Мария Тодорова от РХГ. Година по година, име по име и събитие по събитие тя запълва белите петна и сглобява мозайката от биографията на галерията от нейното начало до края на 90-те години на 20 век. 
Следващите три десетилетия с най-важните и определящи ролята на галерията за интелектуалното и емоционално самочувствие и за поддържането на духовната извисеност на Русе и неговите жители са разказани от директора на РХГ Елена Великова. Тя припомня цветни и емоционални моменти от сложните и колоритни години на прехода, като поставя акценти върху международните контакти и гостувания на художници от Китай, Япония, Израел, Германия, Румъния и много други държави по целия свят, върху емблематични културни събития като Биеналето на миниатюрата, изложбите и конкурсите по време на фестивала „Мартенски музикални дни“, запомнящи се пърформанси и изненадващи ракурси в събития в Нощите на галериите и музеите. 
За всичко това ще стане дума днес на празника в галерията. 
А може и да не стане. Защото няма как на едно тържество от около два часа да се припомни всичко, случило се за деветдесет години. Пък и едва ли е необходимо. По-ценно би било след празника (на който със сигурност ще бъдат връчени цветя и пожелания във вид на поздравителни адреси) хората, от които това зависи, да си помислят сериозно за бъдещето на галерията. И да си припомнят, че когато през 1979 година тогавашният кмет Георги Табаков реже лентата на сградата на „Борисова“ 39, това е само и единствено „НОВА ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА“. Но не галерия, която трябва да разполага със специални помещения за съхраняване на картините от фонда, със специална техника, която да поддържа определена температура и прочие, и прочие. Апропо, арх.Венцислав Илиев има прекрасна и много разумна идея за една истинска Художествена галерия. Която, между другото, би върнала РХГ на нейния първоначален адрес. 
Но това е друга, следпразнична тема. 
Днес е ден за честитки и адмирации. 
И вестник „Утро“ ги поднася на Художествената галерия от сърце!