Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Съществителното име сентенция е латинско (лат. sententia). По произход то е свързано с глагола sentio “мисля, смятам; изразявам мнението си“. Думата сентенция в латинския език е многозначна; сред значенията ѝ са мнение, възглед; решение; мисъл; изречение.
На латински език има неповторими сентенции, които често съдържат важни нравствени или житейски поуки, изказани чрез интересни образи. Например пословицата Aquila non captat muscas („Орелът не лови мухи.“) напомня, че сериозният човек не се занимава с дребнавости; Aurora musis amica („Аврора е приятелка на музите“) ни показва, че ранните часове на деня са най-благоприятни за занимания с науките и с изкуствата. 
В следващите редове на тази кратка осведомителна бележка ще разгледам автентичния смисъл на една латинска сентенция – De mortuis aut bene, aut nihil („За мъртвите или добре, или нищо“). 
Смисълът на пословицата е очевиден: за мъртвите трябва да се говори или ДОБРЕ (справедливо, точно, безпристрастно), или НИЩО да не се казва. Това се налага от факта, че мъртвият не може да защити честта си от клевети, хули или одумвания.
Доста често обаче пословицата се цитира във вида „За мъртвите или добро, или нищо“. Явно е, че този вариант има съвсем друг смисъл: за мъртвите да се говори или добро, или нищо да не се казва. По този повод напр. поетът Кирил Христов пише: 
„За умрелите или добро или нищо.“ 
Представете си в каква грамада от безсмислици би се превърнала световната история, ако се приложи към нея тая латинска „мъдрост“, чийто автор очевидно е бил голям злосторник. Той иска и най-отвратителният тиранин, който приживе не е допущал възможност за критика, да избегне и след смъртта си справедливия съд на потомците. 
Не, сладкият шепот на лукавия не пречи на моята мисъл.“ (Кирил Христов. Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. Редакция и съставителство Б. Делчев. С., „Български писател“, 1974, с. 163.)
Кирил Христов би имал право, ако пословицата би означавала „за мъртвите или добро, или нищо“; ясно е обаче, че древният римски израз има съвсем различен смисъл, както посочих по-горе. 
Очевидно е, че деформираният вариант „за мъртвите или добро, или нищо“ няма право да съществува покрай оригиналния израз „за мъртвите или добрe, или нищо“.

Иво БРАТАНОВ