Да се приеме Национален кардиологичен план, финансово подкрепен от държавата, с фокус върху превенцията и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Това призоваха участниците във форум, посветен на приемането на Национален кардиологичен план, организиран от Дружеството на кардиолозите в България. 
Планът трябва да е подобен на европейския кардиологичен план, но адаптиран към българската действителност и особености, каза доц. Васил Трайков, председател на дружеството. Европейският план включва първична превенция, вторична превенция – скрининг и ранна диагностика, ранна интервенция, осигуряване на достъп до медицински грижи на всички граждани, качество на живот, рехабилитация и социализиране на пациентите, посочи лекарят. По думите му от изключителна важност и помощ е създаването на регистри в областта на кардиологията. 
Всяка година в Европа от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) умират 3.9 милиона души, каза още доц. Трайков. ССЗ са отговорни за голяма част от преждевременната смъртност (настъпила преди 65-годишна възраст), допълни той. По думите му 210 млрд. евро годишно са разходите за лечение на пациенти, страдащи от ССЗ. Целта на европейските кардиолози е до 2030 г. да се намали честотата на ССЗ с 30 процента, добави доц. Трайков. Според проф. Трайков в страната ни има лош контрол на рисковите фактори, водещи до ССЗ.
Трябва да търсим причините за броя на инсултите, за ранната смъртност сред жените и мъжете в България, така че голямото предизвикателство към институциите и политиците е да направим съвместен анализ в спецификата, която определя трудно дефинируемия стрес, а това означава познаване на народопсихологията и анализ на икономическата ситуация в страната ни, каза кардиологът проф. Снежана Тишева. По думите ѝ не са достатъчни средствата, отделяни за превенция, закъснява прилагането на съвременни технологии, има проблем и с по-тежките регулаторни изисквания за въвеждането на определени медикаменти.
В сравнение с другите европейски държави България е с много висок риск от сърдечно-съдови заболявания - за българския мъж рискът да умре от мозъчен инсулт е осем пъти по-висок в сравнение с риска в другите държави, а за българската жена той е седем пъти по-висок, каза кардиологът проф. Арман Постаджиян. Рисковите фактори - високо артериално налягане, индекс на телесна маса, висок холестерол, фактори на околната среда, поведенчески фактори, употребата на много сол определят сериозния краен резултат, допълни лекарят. В кампаниите за измерване на кръвното налягане се откриват хора с хипертония или с предсърдно мъждене, за които те не знаят, посочи още проф. Постаджиян. 
Голямата цел е да редуцираме смъртността най-вече от сърдечно-съдови заболявания, каза проф. Кирил Карамфилов, бъдещ председател на кардиологичното дружество. По думите му използването на дигиталните технологии в медицината с цел подобряване на здравето е предизвикателство, а България е много далече от начина, по който те се прилагат в Европа. Технологиите са начин на мислене, те не са разходи, а инвестиции, които имат и икономически измерения. По думите му универсално здравно покритие не може да се постигне без електронно здравеопазване. Проф. Карамфилов посочи, че чрез дигитални технологии се измерват кръвно налягане, сърдечен пулс, ниво и дозиране на инсулин, телесна температура, сатурация, както и се направи ехокардиография чрез трансдюсер, свързан с телефон. По думите му 80 на сто от смъртните случаи в резултат на ССЗ биха могли да се предотвратят.
Участниците във форума бяха поздравени от името на председателя на Народното събрание Росен Желязков и от името на министъра на здравеопазването в служебния кабинет Асен Меджидиев,