„Дървеници“ от Мартина Видаич е поетичен роман, стъпил върху метафорите на ежедневието ни, казва пред БТА Светлозар Желев
Българският писател бе част от международното жури в конкурса. Според него всички номинирани книги са били на изключително високо ниво, но това, което е отличило романът „Дървеници“, е литературното му качество. „Това, че Мартина Видаич е поет – тя има три изключително успешни поетични книги в Хърватия, преведена е на различни езици – си личи много силно в този роман. Прекрасен език, наистина“, коментира той.
По думите му, дървениците в книгата са символ на вътрешните страхове на човека, на притесненията му и дори на нереалните и измислени понякога проблеми, които хората сами си създават, но от които е трудно да се отърват.
СЮЖЕТЪТ
„Дървеници“ от Мартина Видаич разказва историята на млада архитектка, която губи съпруга си при автомобилна катастрофа. След като вижда няколко петънца с кръв по кожата си и решава, че в апартамента й има дървеници, тя пали свещи, излиза от жилището и тръгва да скита. „Мисли си, че свещите, които не са изгаснали, са подпалили апартамента й и са унищожили целия й живот. След това започва едно пътуване назад към самата себе си, към семейството си“, разказва Светлозар Желев.
Героинята отива на един остров, за да реставрира стара семейна къща. След като приключва с ремонта, се завръща в хърватската столица, където става голямото земетресение, случило се в Загреб преди около две години, посочва Желев и допълва, че книгата остава без хепиенд, с отворен финал. „Това е една книга в търсене на истинския дом, на мястото, на което принадлежим, на мястото, което истински ни изпълва със съдържание, но понякога то е недостижимо“, коментира още той.
ЗА АВТОРА
Мартина Видаич е родена в Задар, Хърватия на 19 февруари 1986 г. Завършила е хърватски език и литература в университета в родния си град. През 2011 г. печели национална награда за поезия „Горан“ за млади поети и по този повод излиза първата й стихосбирка „Era gmazova“ („Ера на влечугите“). Нейни стихове са публикувани в няколко хърватски и международни антологии. През 2016 г. излиза нейният сборник „Dark Man Birger“. Следващата й поетична книга „Mehanika peluda“ („Механика на прашеца“) е публикувана през 2018 г. и е наградена за най-добра поетична книга, написана на хърватски за период от две години. Първият й роман „Anatomija štakora“ („Анатомия на плъховете“) е публикуван през 2019 г. Следващата й поетична книга „Trg, tržnica, nož“ („Площад, пазар, нож“), публикувана през 2021 г., печели наградата „Янко Полич Камов“. Последната й книга е романът „Stjenice“ („Дървеници“), публикуван през ноември 2021 г.
Като носител на Наградата за литература на ЕС Мартина Видаич получава 20 хиляди евро, половината от които са за превод на книгата и издаването й на английски език.
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
Според новия регламент на приза, освен един победител, международното жури излъчва и петима носители на специални награди. Тази година това са Хари Н. Спану (Кипър), Тонис Тотсен (Естония), Иида Раума (Финландия), Мод Симоно (Франция) и Аг Аполони (Косово). Петимата подгласници също получават парична награда – по 10 хиляди евро, от които половината са за превод и издаване, а останалите – за писателя.
„За мен това, което беше интересно, и това, което обсъждахме в журито, е, че вече националните журита наистина избират най-добрите книги, които не просто са високолитературни или важни за техния национален контекст, но такива, които да се конкурират на европейско ниво, които да бъдат конкурентноспособни на всички останали“, коментира Светлозар Желев пред БТА.
Той посочи, че се надява превод на български език да имат както „Дървеници“ и книгите, получили специални награди, така и останалите номинирани романи. „Литературните качества на всяка от книгите бяха брилянтни. Имаше две книги, които сами по себе си бяха поезия – на Анна Оспелт от Лихтенщайн и на Марит Капла от Швеция. Това са много красиви книги, които съм сигурен, че също ще получат своите преводи. Въобще, чакам с нетърпение, наистина, да ги прочета на български, защото винаги да ги прочетеш на родния си език е съвсем друго удоволствие, отколкото да ги прочетеш на друг език. Разбира се, най-добре е в оригинал, но за съжаление не говоря нито един от тези езици“, каза Желев.
Освен него в журито участваха още Андрей Курков (Украйна), Хенрик Франке (Норвегия), Имре Барна (Унгария), Кукла МакЛеоси (Гърция), Шарън Галант (Белгия) и Шийла О'Райли (Ирландия). „Да бъда част от тези хора, още повече – да имам тази чест да ме изберат за техен президент и говорител, беше нещо наистина изключително за мен, може би най-голямата чест, която съм имал в живота“, каза Желев.
ВОЙНАТА, НАСИЛИЕТО И ДЕЦАТА КАТО ОСНОВНИ ТЕМИ В РОМАНИТЕ
„Със сигурност за мен голямата тенденция, която, разбира се, не е нова, е на преработването на големите травми – и обществени, и лични“, коментира българският писател. Той даде пример с книгата на Аг Аполони „Little Red Riding Hood: A Fairytale for Adults“ („Малката Червена шапчица: Приказка за възрастни“), която се занимава с болезнена тема за Косово. „Наистина, наистина много болезнена, травматична тема, каквато е темата за изнасилванията по време на войната там. В книгата, всъщност, главната героиня е плод на едно такова изнасилване“, разказа Желев.
По думите му книгата „The Outpost“ на кипърската писателка Хари Н. Спану представя история, свързана с войната в Кипър от 1974 г., а Иида Раума от Финландия разказва за насилие срещу деца в училище. Френската книга на Мод Симоно „Часът на птиците“ представя случай от 50-те години на миналия век, когато директор на сиропиталище за деца, загубили родителите си през войната, упражнява насилие върху тях.
„Насилието, травмите и децата като бъдещето на всички нас са големите теми. И, разбира се, войната, която присъства по един или друг начин в почти всички от тези книги“, посочи Желев.
УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2024 Г.
Според ротационния принцип на участие в Наградата за литература на ЕС, България трябва да излъчи своя номинация на книга и автор през следващата година.
„Със сигурност най-важното нещо е високата литературна стойност и качество, защото, както казах, имаше книги, които засягаха изключително важни теми, но в крайна сметка избрахме литературата“, коментира Светлозар Желев. Според него, романите трябва да бъдат универсални – не от гледна точка на темата, която разглеждат, а в своята концепция и поглед. Разбира се, темата също е много важна, както и силата на образите, езикът…, но на първо място е винаги литературата, допълни Желев.
По думите му националните журита на всяка от държавите, които ще участват в конкурса за Наградата за литература на ЕС през 2024 г., се очаква да бъдат сформирани до края на тази година. Излъчването на номинацията предстои в първите седмици на следващата година.


Следете новините ни и в GoogleNews