Най-често това е хоби по наследство. Понякога чиста лудост, защото от него не се печели, но не можеш и да се откажеш. Увлича, тъй като всички искаме да имаме повече красота около нас. Това разказаха за БТА селекционери на декоративни птици, които се събраха днес на национално изложение в софийското село Бусманци. 
Някои се занимават чисто любителски, а други работят по утвърждаването на самостоятелни породи пред Европейската федерация по птицевъдство. 
Изложението е с участие на Сдружение "Птицевъд и зайцевъд в Република България" и Сдружение на гълъбовъдите и природолюбителите "Кракра Пернишки". Участват и членовете на фейсбук групата "Пернати по двора и градина - 17 януари 2023 г." породи. 
Повечето хора се захващат с птицевъдство по наследство, продължават хобито на дядовци и бащи. Дядо ми, откакто съм се родил, ме е качвал при гълъбите, аз почнах да се занимавам с тях от ранна детска възраст, разказа Александър Добренов от Сдружение "Птицевъд и зайцевъд в Република България". Той е на 25 години. Занимава с изложбено птицевъдство и съдийство. 
Добренов посочи, че в изложбеното птицевъдство си има тънкости, които не се познават от всички птицевъди. Птиците се подготвят по специален начин за изложби, следи се да няма т.нар. перояди. Те трябва да бъдат научени и да са по-социални, да не се страхуват от хората. 
Младият гълъбовъд разказа, че при гълъбите има доста утвърдени породи, една от любимите му е "Пернишкият шарен гълъб“, призната през 2011 година. Породата е регистрирана в Европейската федерация на птицевъдите. Гълъбите от тази порода са горди и жизнени птици, каза Добренов.
В Перник има изключителни птици на национално, на европейско ниво, допълни той, като отбеляза, че птицевъдите си сътрудничат с техни приятели от Република Северна Македония, Сърбия, където също има доста утвърдени породи. 
За около 6-7 породи гълъби и седем породи кокошки се задействат в момента процедурите за утвърждаване на породите като самостоятелни, каза секретарят на Сдружение "Птицевъд и зайцевъд" Калин Костов. В средата на май има конгрес на Европейската асоциация на птицевъдите, на който се очаква да бъдат признати българските породи, допълни той. 
Попитан колко дълъг е периодът, за да се утвърди една порода, той каза, че ако от дълги години се отглежда определена местна порода, около 4-5 години са необходими и за признаването ѝ, но зависи колко екстериорна е самата порода, дали е с качули, гащи, бради, по-специфични опашки. Важни са отличителните белези и как се запазват във времето. Едни от най-специфичните, тежки породи, особено при кокошките, са „Струмска кокошка“, „Струмска кокошка бантам“, „Югозападна кокошка“. Важно е белезите да се повтарят възможно най-често в поколението, има си европейски правила, според които се изисква да има еднотипност, за една порода трябва да има четири мъжки и четири женски еднотипни птици. Да се надяваме, че тази година поне три породи кокошки ще бъдат признати, допълни Калин Костов. 
Попитан българските птицевъди как стоят на фона на останалите европейски птицевъди в този процес на утвърждаване на породите на птиците, той каза, че при гълъбите сме доста добре, защото вече имаме над 30 породи, признати от европейската асоциация, докато при кокошките все още нямаме признати. За гълъбите вече работим 50-60 години по процеса на селекциониране и хората се занимават на доста професионално ниво, отбеляза птицевъдът. За кокошките сме подали заявления, знае се, че български селекционери ги селекционират, но за тях по-усилено се работи едва от 10-15 години, допълни Калин Костов. Гълъбовъдите са по-настоятелни, докато при развъдчиците на кокошки по-скоро идеята е да си ги гледат в задния двор за красота. Но нашето сдружение работи за породите, за утвърждаването им, допълни Костов. 
Той смята, че все повече възрастта на хората, които се занимават с изложбено птицевъдство, се покачва. Най-много са тези, които са в средна възраст и по-застаряващите поколения – 60 и нагоре. години  Има и млади на по 20-30 години, има и дечица, но е малък броят, каза Костов. По думите му декоративното птицевъдство не е доходоносно, то се поддържа от желание, устрем, страст, която не можеш да пребориш. Калин Костов смята, че има вече доста млади хора, които се занимават с отглеждане на птици, но те не го правят професионално, не са ангажирани към изложбеното, декоративно птицевъдство, а си отглеждат птиците вкъщи по дворовете. Той посочи, че в България има около 30 сдружения на птицевъдите. 
Разказа и за една старинна порода гълъби „Бял люлек“, за която в момента селекционери от София действат по въпроса да се възстанови, тъй като е много красива и ценна. 
В отговор на въпрос какво дава отглеждането на гълъби в домашна среда и добре ли се чувстват в такава среда, Костов каза, че ако за едно животно има създадени условия да се възпроизвежда, значи се чувства добре. Само на жито няма как да се случат нещата, птиците трябва да консумират най-различни семена, допълни Калин Костов. В момента има над 20 вида семена, добра е гранулираната храна, смесица, която е смляна, пресована, тя е изключително добра за птиците, допълни експертът. 
Попитан защо вече все по-често се случва гълъбите в градска среда да влизат в жилищата и работните места на хората с идеята да си направят гнезда, Костов каза, че птиците се приспособяват. В момента са се увеличили грабливите птици, гълъбите си търсят закътано място. Има и много хора, които са настроени приятелски към птиците – хранят ги, привличат ги в градските условия, близко до тях, допълни той.
Костов отбеляза приноса на гълъбовъди като Стоян Колев и Станислав Ковачев за развитието на изложбеното птицевъдство. 
Павел Колев разказа, че от малък се занимава с отглеждането на гълъби и  декоративни папагали, има около 150 гълъба, кокошки и много папагали. Постепенно превърнах хобито си и в бизнес, всяко дете иска да има вълнисто папагалче, посочи той. Всички мои птици са интересни и забавни, няма значение от кой вид са, бих си ги оставил всичките, но не може. А е и хубаво да доставиш удоволствие на децата, виждате как всички се радват на  птици, допълни той.  
Димитър Йорданов разказа, че има около 200 гълъба в квартал „Левски“ в София, наследил е хобито си от своя дядо и макар че това хоби не му носи доходи, той не може да се откаже. Цял живот съм се занимавал с това и мисля, че никога няма да спра.  Йорданов има син на 30 години, който като дете се е вълнувал от гълъбите, но сега идва и казва: „Колко са хубави! Довиждане“.
Имам си „цял Ноев ковчег“, моето си е чисто хоби, лудост. Имаме чифт пауни, най-различни породи кокошки, пъдпъдъци, козички, кучета. Водоплаващи, пернати, всички успяват да живеят задно и в хармония, разказа Камелия Замфирова на 39 години от село Пожарево.  Моите животни са свободни, те си знаят, че в пет часа врата се отваря и отиват на паша на пет декара ливада. В седем и половина вечерта всички застават на вратата, за да ги прибера, посочи Камелия. Тя допълни, че е фен на естественото хранене на птиците.  Давам им царевица, жито, слънчоглед – мелим го с фуражомелката. Храната си купувам от мои приятели зърнопроизводители, посочи Камелия Замфирова.  
Тя е завършила ветеринарна медицина в Костинброд, но поради стеклите се обстоятелства практикува професията си в грижата за собствените животни, иначе работи нещо съвсем различно. Преди три години продадохме апартамента в София и отидохме да живеем в село Пожарево, в община Божурище. Тук ценя и собствената си свобода, и тази на животните около мене. Не се издържам от хобито, понякога продавам яйца и птици на любители, но това не е основният ни доход, допълни Замфирова. Тя смята, че в България животновъдството на този етап не може са бъде основен източник на доходи, въпреки че някои се опитват да бъдат и търговци. 
В селото младите хора не искат да се занимават с това, предлагам на млади семейства да им подаря кокошки, но те предпочитат да си купуват яйца, разказа Камелия. Иначе – когато съм ги пуснала на паша, няма някой, който да не е минал и да не се е спрял – „ах, какви красиви пауни, ах, какви гъски“, но въпреки това никой не се захваща с отглеждането им, разказа жената. „Това си е сериозен, къртовски труд, аз съм маниак на хигиената и през два дена цялото семейство се захващаме да чистим на животните. Имам син на 16 и дъщеря на пет, големият вече помага по задължение в тази възраст, малката все още се радва да го прави – събира яйца, щастлива е“, допълни Камелия Замфирова.