През 1981 година България отбелязва с различни прояви 1300-годишнината от създаването си.  В бюлетините на БТА по този повод присъстват различни материали, посветени на културни, исторически и археологически паметници и находки. В бюлетина  на БТА  "Вътрешна информация" от 30 април  1981 година четем: 
Рилският манастир Най-видно място сред българските манастири заема Рилският манастир, в който ярко са отразени светогледът, разбиранията и творческите възможности на българина през тази епоха. Този ценен паметник на възраждането е разположен в южните склонове на Рила, на 120 км от София. Според житията и преданията манастирът е основан в 10 век от Иван Рилски. В продължение на векове сградата е преминала през няколко етапа на строителство, променяла е мястото си, наново е била изграждана, а след това е била изоставена от монасите, възобновявана, опожарявана.От старите постройки е запазена само Хрельовата кула, която севастократор Хрельо е изградил в манастирския двор през 1335 година, за да му служи като отбранително укрепление. През османското робство манастирът е пострадал тежко и в началото на 19 век е бил възобновен. Новата сграда е трябвало да бъде същевременно красива и величествена и да отговаря на възрожденския дух. Нейни майстори са били Алекси от село Рила, Миленко от Радомир, майстор Павел и други, които са изграждали отделните крила.Стенописите и резбата са украсили не само църквата и параклисите, но и фасадите и вътрешните стени. С изключителен вкус са изработени резбарските тавани и някои от стаите, известни под името „Копривщенска стая“ и  „Чипровска стая“. Богатството от резбарски орнаменти, между които са вмъкнати стенописи и стилизирани сцени, и днес свидетелстват за изключителното умение на възрожденските майстори. 
Възстановяване на старините - Велико ТърновоЛегендите и познанието подхранват въображението на модерния човек и той си представя здрави крепости, разкошни дворци, тесни улички, страшни кули и всички онези, които са ги населявали, които са стъпвали по тях, воювали са и са сключвали договори, падали са и са побеждавали. Но колко по-буйна е фантазията, толкова по-оскъдни се оказват сведенията за архитектурния облик на столицата на Втората българска държава, макар че дългогодишният труд на археолозите извади на бял свят много ценни находки, от които съдим за богатството на материалната и духовната култура на Средновековна България. И в годината на юбилея разкопките продължават. Заедно с тях върви запазването и възстановяването на старините. Архитекти, художници, строители от години обсъждат кое как да реставрират. Условието е максимално спазване на историческата истина, възстановяване на същинския облик на столицата. Издирени са ред документи, свидетелстващи за архитектурата на престолнината. За възстановяването на патриаршията например специалистите се ориентират и по една карта от 14 век, пазена в парижката библиотека. Монети, сечени от Иван Александър, потвърждават, че Търново е бил силно укрепен с три крепостни пояса, които са опасвали дворцовия комплекс и така наречения нов град. На хълма Царевец ще бъдат възстановени  дворецът и патриаршеският комплекс. В града, в квартал „Асенов“, се реставрира Владишкият мост над Янтра,  черквата „Свети Димитър Солунски“… От десетилетия се работи във възрожденската част - Самоводската чаршия, улица „Гурко“,  сградите, строени от Колю Фичето.
Вълчитрънското златно съкровищеОткрито през 1924 година в едно лозе на 4 км североизточно от село Вълчитрън, Плевенски окръг, съкровището тежи 12,425 кг и се състои от 13 златни предмета. Най-големият от тях е с тегло 4,395 кг и представлява голям съд, подобен на супник /кантарос/, украсен с релефни пояси и косо наведени нарези. По някой свой особености - количеството злато, употребено за изработката и формите на украса, Вълчитрънското съкровище е уникално произведение на торевтиката и няма равно на себе си в Югоизточна Европа. Едни от предметите поразяват със своята масивност и стойност на формите, други правят впечатление с оригиналността и ефекта от декларацията си. Някои учени изказват становището, че вълчитрънската находка. Е част от по-голямо съкровище, в което имало повече прибори и предмети. Предполага се, че те не са били използвани за ежедневни нужди, а са служили при религиозни обреди. Съкровището датира към средата на 2 век преди новата ера и е изработено в земите на тракийските племена. 
Старите народни календариДо края на миналия век в някои варненски села все още е бил запазен старият народен календар, съобщава археологът Ара Маргос (български археолог от арменски произход). На тояга резки, черти и знаци се отбелязват месеците и празниците. По  този календар нашите праотци са познавали високосните години и … лошите дни. Годината започва със септември, когато било станало „сътворението на света“. Този факт и елементите, напомнящи рунически знаци, срещани по съдовете от Плиска, Мадара и Преслав потвърждават старинността на календара. Едно време месеците са имали други имена. Януари е големин, февруари - малкожан, април – лъжитрев, следват: костадиновски, тодоровски, илински, август е ягус или  богородичен, кръстовски, рангеловски и декември - никулски.