Изложба "Рисунката - майстори и поколения" представя творби на много от значимите имена в изкуството у нас – от първите десетилетия на миналия век до съвременността, съобщават организаторите.
Проектът е с две локации – галерия Intro и музея „Борис Христов“. Откриването е на 2 май.
„Присъства символистичната поетика на Иван Милев, могъщият талант на Майстора, дисциплинираната класика на Никола Маринов, елегантният историзъм на Никола Кожухаров, виртуозният сарказъм на Александър Добринов, дискретната еротика на Иван Ненов, модернистичната артистичност на Давид Перец, ироничната мъдрост на Илия Бешков, феноменалната артистичност на Наум Хаджимладенов, романтичната медитативност на Бенчо Обрешков и Никола Танев, завладяващата стилистика на Златю Бояджиев, прецизността на Васил Стоилов, нервната графика на Борис Ангелушев, непознатите приказни тушове на Любен Зидаров, естетската интелигентност на Иван Кирков, енигматичната линия на Дечко Узунов, експресиите на Атанас Яранов, а също на опериращите с непосредствената ни съвременност творби на Георги Чапкънов, Иван Георгиев- Рембранда, Иван Нинов, Колю Карамфилов, Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Румен Читов“, разказват организаторите.
По думите им освен фактологически, експозицията съдържа и определено новаторски елемент – откривателската част е свързана с показването на редица реално непознати на публиката произведения, което се допълва от подчертаното послание за „реабилитация“ на рисунката като високо изкуство.
„Обичайно, целта и смисълът зад всяка изложба се концентрират в зоните на социалната комуникативност на изкуството като естетска алтернатива на невълнуващото, най-често, ежедневие. Настоящата експозиция има и още една допълнителна, при това ясно дефинирана мисия, основно адресирана колкото към обичайната любителска публика, толкова и към съсловието на изкушените от „кротката лудост“ на колекционирането на художествени произведения", казва Филип Зидаров. 
По думите му онова, което тя успешно е превърнала в послание, е декларацията, че рисунката не е просто паралел или прелюдия към живописта или картината в рамка, а не по-малко висша категория изящно изкуство: „Дори нещо повече – за истински опитните колекционери и експерти интересът към рисунките, сътворени от големите имена на художествената сцена, се явява умение за „висш пилотаж“ в прилагането на това увлечение. То предполага наличие на тънък усет за дълбоките пластове в генезиса на визуалните изкуства. В тази връзка са създадени и знаменитите сбирки на рисунки от Ренесанса до съвремененното изкуство на повечето от големите музейни институции, като онези на Лондонската национална галерия, на Кралската колекция, на музея Виктория и Албърт или на МоМА в Ню Йорк. Още с ранното битие на първите сбирки, положили началата на световната музейна практика, монарси, нотабили и аристократи са се възхищавали на придобитите рисунки на великите артисти на своите епохи и географии“. 
/ДД