„Голяма част от присъстващите тук имаха големия шанс да живеят в едно и също време с Елисавета Багряна. Да я слушат и да я познават. Извън тези 16 страници останаха материали и спомени на много хора. Цяла година да правим брой за Елисавета Багряна, пак няма да ни стигне“. Това каза Надя Попова, главен редактор на вестник „Словото днес“, на представянето на брой, посветен на 130-годишнината от рождението на поетесата.
„Иска ми се хората, които след нас ще четата стиховете на Багряна, да си казват: „Каква съдба, какъв завиден път“, каквато е последната строфа от стихотворението й „Книга“, допълни Попова. 
В изданието са поместени архивни снимки, факсимилета на писма, корици на книги. Включени са 15 от най-известните стихотворения на Багряна. На цветните страници има известни нейни портрети, рисувани от натура. Отделено е място също за мемоарни писма и есета на известни творци, интервю с Любомир Шапкарев-син на Елисавета Багряна, както и обзорна статия на Анжела Димчева за преводите на Багряна по света.
За поетесата разказваха председателят на СБП Боян Ангелов, Надя Попова, Анжела Димчева – литературен критик, внучката на Багряна – поетесата Елисавета Шапкарева и Катя Зографова – изследовател на жизнения път на Багряна.
ПАЗЕТЕ ТИШИНА, БАБА ВИ ПИШЕ
„Като дете аз си спомням как прекарвахме летата в нашата вила в Бояна, където Багряна на втория етаж работеше. И като деца, разбира се, сме шумели. И ни казваха: „Пазете тишина, баба ви пише“. По обяд излизаше в двора с ножица в ръка, където се грижеше за розите. Много обичаше тези рози“, спомня си Шапкарева и допълва, че от прозореца на стаята на Багряна се виждала планината Витоша, и поетесата много обичала да гледа натам", разказа Елисавета Шапкарева, внучка на Багряна. 
„На гости ни идваше Емилиян Станев, който по това време беше доста болен и му бяха забранили да пуши. Той си криеше една кутия цигари в нашия дом и когато идваше, си пушеше тайно, а когато жена му идваше да го вземе, баба се правеше, че цигарите са нейни и пуши. Тодор Боров също идваше на гости“, разказва внучката на Багряна.
Всяка неделя баба и внучка прекарвали обедите заедно. Понякога Шапкарева ходела на гости у Багряна, друг път се събирали в дома на младите.
„Като дете много са ме питали. От дете го знам, другата ми баба често ми четеше нейни стихотворения. Тези неделни обеди бяха спокойни семейни събирания, говорехме. Тя не споделяше нищо за работата или колегите си. Беше сдържана като човек, но беше много сърдечна в отношенията с хората“, разказа Елисавета Шапкарева.
„Аз не съм имала щастливия шанс да познавам Елисавета Багряна, даже една от първите ми задачи в националния инициативен комитет бе да направя изложба за нея. Така че по задължение бе първата ми среща с нейното творчество. Тази тема се превърна във вечна и свята за мен“, каза Катя Зографова - литературен критик и историк. Допълни, че към днешна дата е автор на книга, два филма и три изложби за Багряна.
ВИНОВНА ЛИ Е БАГРЯНА ЗА РАЗСТРЕЛА НА ВАПЦАРОВ
„Темата за Багряна е неизчерпаема и все по-вълнуваща. Вчера отново ме питаха: „Виновна ли е Багряна за разстрела на Вапцаров?“. Аз от много години съм уредник на Националния литературен музей и много добре знам колко зла е тази мълва и колко неизтребима е от съзнанието на масовия българин. Багряна е една неуспешна защитница на Никола Вапцаров, но тя се явява като свидетел на защитата и,  макар и кратко, и еднословно, се опитва да го защити. Багряна е била добър човек. Винаги, когато е имала възможност, тя е помагала на застрашени, на осъдени, на пратени в концлагер. Затова, освен великата поетеса, да почитаме и това, че тя е била блестящ човек“, обясни Зографова.
СПАСЯВА КЪЩАТА НА ЯВОРОВ В СОФИЯ
„Една сутрин отивам на работа в телевизията и виждам ъгъла на ул. „Солунска“ и ул. „Витошка“ ограден, и стоят като оръдия багери и огромни топки, които трябва да разрушат последния дом на Пейо Яворов. От телевизията вече са се обадили в радиото, журналисти също са сигнализирали. Набързо изграждаме екип и започваме опит да спасим дома, където е свършил животът на Яворов. За телевизията трябваше петминутен репортаж. Обърнахме се по един списък към големи български имена писатели – всички, към които се обърнахме, ни подкрепиха, но нито един не пожела да даде интервю, да се включи в репортажа. Включиха се големите имена Елисавета Багряна и Блага Димитрова, а останалите пет-шест човека бяха млади поети и писатели“, спомня си Иванов и допълва, че на мястото на репортажа случайно се оказа турски автомобил. Човекът видял телевизионни камери и попитал какво правят. Журналистът обяснил, че снимат филм и че някой иска да разрушат дома на един символ на българската литература. Иванов попитал турчина какво би направил той в Турция при подобна ситуация, а мъжът отговорил „Бих се запалил пред тази сграда!“,  разказа поетът Захари Иванов, който е бил редактор, наблюдател и програмен ръководител в БНТ. 
След този репортаж излъчили изявление на Багряна, в което казвала: „Да пазим трагичните кътчета на безсмъртието!“. След няколко дни натиск от журналистите, тези машини, които били отишли да разрушат дома на Яворов, си отишли тихо и незабележимо. „Звъннах на Багряна и тя тихо каза: „Момче, все пак победихме! Победихме!“, разказа Захари Иванов и прочете Багряниното стихотворение „Книга“ на български и украински език.
ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕВЕЖДАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЕТЕСИ
„Багряна е една от най-превежданите български поетеси. Още от 30-те години на XX век тя пътува в Европа. Димчева разказа, че стихове на поетесата са преведени на повече от 30 езика досега. Нейни книги се издават във Франция, Чехословакия, Сърбия, Хърватия, Румъния, Италия, Швеция, Полша, СССР, Великобритания, Бразилия, Северна Македония, Украйна и др. държави“, каза литературният критик Анжела Димчева. 
Първите преводи на Багрянината поезия са направени от Анна Ахматова и Марина Цветаева. През годините е издавана на руски, украински, сръбски, гръцки, френски език, на чешки и словашки език, на сърбохърватски, арабски, шведски език, есперанто, немски, северномакедонски език и турски, допълни тя. 
Събитието завърши с рецитал по стихове на Багряна на осем езика с участието на Боян Ангелов, Стоянка Боянова, Надя Попова, Захари Иванов, Анжела Димчева, Петър Велчев, Хайри Хамдан, Мая Панайотова и Озлем Тефикова.