Не си подаваме ръка, не се прегръщаме, не си казваме дори добър ден, целувката е лукс, добрината – отдавна заровена. И това е така, защото сме луди за връзване, или защото не сме... „Луди за връзване“ от Лоран Бафи в Сатирата е най-новият опит за отговор на въпроси, които забравяме да си задаваме... 
„Идеята на тази пиеса е да се погледнем отстрани. Тогава човек разбира проблемите. Не че ще ги премахне, но ще ги контролира, което е по-важно. Всъщност, играта на сатирата е точно това – ние да създаваме условия, в които хората да могат да се погледнат отстрани. Основата е, че за да се промениш, трябва да забравиш за себе си“, казва режисьорът Калин Сърменов.
„Луди за връзване“ е много дълбока пиеса, а не просто една повърхностна комедия, в която някакви хора се правят на луди. Смисълът е много по-дълбок, и то не само театрално, а и чисто житейски“, коментира актьорът Божидар Мицев.
„Колкото се забавни героите в спектакъла, така, в един момент палачинката се обръща. В този момент всеки един зрител би се замислил, би открил и би дефинирал как му влияе всичко това“, смята актрисата Стела Ганчева. 
Останалите роли се изпълняват Албена Михова, Деляна Хаджиянкова, Анита Ангелова, Борислав Захариев, Деница Даринова и Кирил Ефремов. Сценографията е на  Боряна Семерджиева, музиката - на Асен Аврамов, хореографията - на Татяна Янева. Помощник-режисьор е Цветелина Симеонова. Драматург е Богдана Костуркова.
Режисьорът Калин Сърменов и актьорите Стела Ганчева и Божидар Мицев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за всекидневната човешка лудост и за „лудите“ на Лоран Бафи, за контрола над лудостта, за лудостта и абсолютната истина. И още: След работата по този спектакъл, по-луди ли излязоха или по-спокойни? Кога са си казвали, че са луди за връзване? 
С какво тази постановка ще промени нашия поглед към всекидневната човешка лудост?
Божидар Мицев: Според мен „Луди за връзване“ е много дълбока пиеса, а не просто една повърхностна комедия, в която някакви хора се правят на луди. Смисълът е много по-дълбок, и то не само театрално, а и чисто житейски. Дълбока е в смисъл на това, че всеки от нас е луд по свои собствен начин. И всеки един от нас живее в свой собствен свят. Какво е лудостта? Че живееш в един друг свят. Свят, който ти възприемаш за правилен...
Затова в тази пиеса всеки един от нас живее в свой собствен свят. Вярва, че това е правилният свят и нещото, по което трябва да се движи. Всеки един от нас има философия и вярва, че това е начинът,  по който трябва да се справя със света...
Стела Ганчева: Аз започнах да разбирам малко повече тези хора. Преди време гледах „Бащата“, филмът и пиесата. Когато започнеш да разбираш хората с Алцхаймер, през техния свят виждаш какво те виждат и разбират. Така е и тук – защото това са едни по-различни хора. И е много любопитно за изследване – чисто актьорски.
Моята героиня е с обсесивно разстройство – мания за чистота, но и не само, тя има страх от заразяване и заболяване с всякакви болести. Аз, принципно, имам малка част от нея, но не и в такава степен, че да не мога да докосна нищо, или да се здрависам с някого. Всичко това е доста затормозяващо...
Калин Сърменов: Не вярвам пиесата да ни промени. Човек не се променя и аз дълбоко вярвам, че ние сме такива, каквито сме си. И това, че през годините разкриваме някакви части от себе си, само доказа че не се променяме...
Идеята е по-скоро да се погледнем отстрани. Тогава човек разбира проблемите. Не че ще ги премахне, но ще ги контролира, което е по-важно. Всъщност, играта на сатирата е точно това – ние да създаваме условия, в които хората да могат да се погледнат отстрани.
Текстът е за разделението на социални групи и начина, по който те реагират, и начина, по който влизат във взаимоотношения. Основата е, че за да се промениш, трябва да забравиш за себе си. Това е сладкото в този текст и това е нещото, в което намерихме смисъл и решихме да го разработим...
„Луди за връзване“ е един много популярен израз. Какво означава той според Лоран Бафи?
Калин Сърменов: И според нас, и според него, лудите за връзване трябва да бъдат примера, в който ние наистина да се огледаме. Те трябва да бъдат нещото, заради което да си кажем: „Боже, аз съм същият!“. 
Всеки един от нас носи в себе си обсесия. Въпросът е в количеството, как го контролираш и по какъв начин се опитваш да се пребориш с него. Всеки един от нас носи и омразата, и любовта, и завистта... Така че тези „луди за връзване“ са точно това – да си вържем за малко собствените представи, собствените си лъжи, собствените си светове – да кротнат, и тогава да се огледаме и да разберем какво правим....
Стела Ганчева: Аз не бих използвала точно тази дума – луди, за да опиша и категоризирам нашите персонажи. Това са, по-скоро, хора с обсесии. И през тези хора, Бафи, като през лупа, преувеличено, разглежда много други проблеми между хората, обществото...
Ако излезем извън постановката, доколко човек трябва да контролира лудостта си и това въобще необходимо ли е?
Божидар Мицев: Мисля, че живеем в свят, в който е прието, че няма абсолютна наистина. И мисля, че това е погрешно. Според мен има абсолютна истина и трябва да се движим по този път. Лудостта е някакъв вид отклонение от тази абсолютна истина. Ако нямаме абсолюта, нямаме и лудост, тогава всичко е релевантно, еднакво. Няма една основа, по която да се движим, една права линия. Нямаме критерии...
Стела Ганчева: За да улесним общуването с хората, в някакъв без степен, е необходимо да озаптяваме някакви лудости. Колкото можем... За да се разбираме, за да се виждаме, за да се чуваме малко повече...
Калин Сърменов: Необходимо е лудостта да се контролира, защото ние сме социални същества. Аз не харесвам думата свобода. Смятам, че тя е изключително измислена. Защото, ако си свободен, спри да ядеш, или недей да пиеш, или недей да спиш. Това е ограничаване на твоята свобода... Но в днешно време, така или иначе, спекулираме с нея...
Мисля, че социалната среда трябва да ни култивира, за да може да се развиваме. Това е единственият смисъл на нашето безсмислено съществуване...
След работата по този спектакъл, по-луди ли излязохте или по-спокойни?
Калин Сърменов: В интерес на истината, аз съм изключително разделен в момента, в целия репетиционен процес. От една страна, имах периоди, в които бях много спокоен. След което се изнервих зверски... Но може би това е чарът на нашата професия – че процесът никога не е равен.
Първо, колебанията са огромни по какъв начин ще бъдеш разбран, дали ще можеш да кажеш всичко, което искаш, дали това, което казваш, интересува другите. Това са хиляди неща, които те водят до лудостта...
А спокойствието е, когато се огледаш в очите на своите колеги, и начина, по който те работят,  отдадеността им...
Аз много се боря в последните шест-седем години за това да има дух в театъра. Да се създаде работна атмосфера на хора, които наистина прекарват целия си живот тук. Да се обичат. Да се създадат еднакви критерии . Да се създаде еднаква или единна ценностна система. И това ми създава удоволствие, и ме успокоява...
Стела Ганчева: Има толкова хора, превъртели от немотия, от мизерстване, от какви ли не проблеми.  Озлобени, лоши... Има много примери за ненормално поведение около нас. Дори сутрин, когато станеш, отвориш фейсбук и видиш постове, от които направо ти се плаче – за отношение в детски болници, как персоналът се отнася към пациентите и това не е нормално... Но всичко това е причинено от ред проблеми и си има своите обяснения...
Божидар Мицев: Аз самият приличам донякъде на моя герой, който страда от асиметрофобия. Това е страх от асиметрични неща и всичко, което не е подредено симетрично. Аз самият обичам вкъщи всичко да ми е подредено, симетрично, нагласено... И мисля, че това е някакъв вид лудост, така че и аз се отклонявам от тази нормалност, в която се намираме (Смее се – бел. а.).
Но все пак актьори сме. Нормално е. Непрекъснато влизаме в различни образи. Може би, някъде там нещо се изкривило. Една жичка се свързала с друга жичка и е направила някакво съединение, и леко сме се отклонили от нормалния път....
Вие самите кога сте си казвали, че сте луди за връзване?
Стела Ганчева: Не. Чак луда за връзване – не (Смее се – бел. а.). Казвала съм си, че понякога не е много нормално това, което правя, в някакви моменти... Но мисля, че всеки си има малки странности – да не ги наричаме лудости. Те са сладки понякога.
Калин Сърменов: Ако си го кажа вероятно ще бъде много лесен за контрол. Но моите близки имат проблеми с това (Смее се – бел. а.).
Първо, аз не обичам да говоря много за себе си. Но съм от хората, които носят в себе си усещането, че непрекъснато трябва да се случва нещо. Аз съм много активен сутрин. И, когато се събудя вкъщи, заливам всички с енергия. Но на мен това ми харесва, аз така живея, такова е било моето семейство –никога не е стояло на едно място – баби, дядовци, прадядовци, прабаби, баща, майка – всички са такива. Така съм възпитан. Плюс това, много обичам да правя две-три неща едновременно (Смее се – бел. а.).