Няколко езика – немски, английски, френски, руски, японски и български, звучат в новата опера на Албена Врачанска. Премиерата на „Синьото пиано“ е на 3 май, в първо студио на БНР, в рамките на международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“, съобщават организаторите.
Албена Врачанска се завръща в програмата  със световна премиера на своята радиоопера. Либретото и мизансценът са на Матиас Фогт.
„Синьото пиано“ разказва историята на две еврейски пианистки, които стават жертва на Сталин и Хитлер. Заради произхода си едната попада в ГУЛАГ, а другата – в концентрационния лагер Терезиенщат. Спомените за тяхната съдба разказват Синтия Кнох (сопран), Наама Лиани (мецосопран), Ансамбъл MYX`D, Стефания Янкова (виола), Борис Будинов (перкусии) и Матиас Фогт (четец). 
ИСТОРИЯТА
Две пианистки стават жертви на нацистко-съветския пакт, в който Сталин и Хитлер се стремят да споделят един разделен свят, организиран върху общото им презрение към човечеството и незачитането на човешкото достойнство.
Вера Лотар-Шевченко, родена на през 1901 г. в Торино и починала през 1982 г. в Новосибирск, е френско-руска пианистка, затворничка в ГУЛАГ, в Сибир. Алис Херц Зомер е родена през 1903 г. в Прага. Заточена е в Терезиенщат поради еврейския си произход, където трябва да играе в зловещата комедия, която иска да накара света да повярва, че нацистките лагери са приятно място за живеене. Какво знаем от техните спомени за тяхната съдба?
МУЗИКАТА, ДУМИТЕ, ИДЕИТЕ
Музиката на Албена Петрович Врачанска и сценарият на Матиас Теодор Фогт разглеждат най-сложната трагедия на живота на артистките в средата на 20 век. Сценарият има традиционна драматургия, базирана на идеята за екстасит, започваща в ада и завършваща в апотеоза на силата на музиката в най-трудните среди. В центъра на операта е женската страна с нейните асиметрични ритми и сложна, хетерономна концепция за потока.
Функцията на мъжката страна е да даде контраст и фон на женската страна. Това ни кара да разберем света, в който пианистките живеят, започвайки с по-малко сложни, симетрични ритми. Заглавието на радиооперата е почит към Елзе Ласкер-Шюлер, емблематичната германска поетеса-експресионист (1869-1945), която пише на синьото си куклено пиано като символ на изгубеното детство в Цюрих през 1937 г., преди да поеме към Йерусалим, напускайки нацистка Германия. 
РАДИООПЕРА И СМИСЪЛЪТ НА ЗАГЛАВИЕТО
Funkoper/Radio Opera е изключително модерен жанр в края на 20-те години и след войната. Албена Врачанска и Матиас Фогт се обръщат към този жанр заради, по думите им, неговия изключителен потенциал за излъчване по радиото, което за разлика от традиционната оперна сцена е в състояние да пренесе посланието до много по-голяма слушателска аудитория. Създаването съвпадна точно с периода на пандемията и поради това четири пъти се отлага.
Врачанска разказва и за друг, скрит смисъл на заглавието „Синьото пиано“. Тя се позовава на Гьоте, който намери метафора за мъжкото опростяване на света и за липсата на надежда и човешко уважение, когато описа неспособността да се види синият цвят – ацианоблепсията, в своите изследвания на цветовете. Ако премахнем синьото от нашите цветни кръгове, тогава небето ще изглежда розово и всичко зелено ще изглежда в тонове от жълто до кафяво-червено. Кафяв и червен наистина е светът около Вера Лотар-Шевченко и Алис Херц Зомер, без синьо в небето, допълва тя.
/ДД