С Приказ 244 от 28 април 1888 г. на военния министър полковник Сава Муткуров е утвърден Правилник за редактиране на списание "Военен журнал", с което се поставя началото на българското военно книгоиздаване в България.
В редакционния комитет на списанието са включени началникът на Генералния щаб майор Рачо Петров и майорите от щаба - Стефан Паприков, Никола Иванов и Димитър Вълнаров.
Първата книжка на списанието излиза от печат на 15 май 1888 г. Тя е в обем от 112 страници и в тираж от 2000 екземпляра. Оформени са три рубрики - официална, в която са публикувани заповеди и разпоредби на военното ведомство, неофициална, включваща оригинални и преводни материали, и чужда хроника, в която са публикувани данни за оборудването, подготовката и числеността на чуждестранни армейски структури.
До края на 19-и век списание "Военен журнал" се разпространява сред войската, първият брой на седмичника "Военни известия" е от 14 февруари 1892 г.
До края на 19-и век списанието има голямо разпространение сред войската - получава се от всички офицери, във войсковите командвания и щабове. В него се публикуват коментарни материали по проблема за попълването на подофицерския състав в българската армия, за уредбата на тиловите части и финансовата отговорност на армейското домакинство, социално-битовото устройване на кадровите военни, пенсионното устройване на офицерите, за изграждането на военноморските части и морски съоръжения.
Началото на организираната военноиздателска дейност в България е поставена от Учебното бюро при Генералния щаб на Военното министерство, на което през 1892 г. е възложено редактирането на списание "Военен журнал" и на седмичника "Военни известия", чийто първи брой излиза на 14 февруари 1892 г. Негов наследник е вестник "Българска армия“.  Във "Военни известия" се публикували височайши укази и заповеди, включително и на Военното ведомство, известия за важни аудиенции и посещения на военни лица, за да се информира офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, както и за текущи въпроси и нововъведения в чуждите армии. През 1893 г. е обнародван правилник за издаването на списанието и седмичникът, който регламентира списанието да излиза ежемесечно и в обем не по-малко шест печатни коли, а вестникът - всеки съботен ден на седмицата, в обем не по-малко от една печатна кола.
От 1893 г. Учебното бюро при Генералния щаб на Военното министерство започва да издава списанията "Войнишка сбирка" и "Офицерска библиотека". Първото излиза до март 1914 г. и е предназначено за долните чинове в армията за повдигането на морала и на военния дух на българския войник. Второто - "Офицерска библиотека",  е насочено към офицерския състав и представя най-доброто от чуждестранната военна литература.
"Военен журнал" излиза 59 години, от 2000 г. екипът му се влива във Военната академия "Георги Стойков Раковски"
Списание "Военен журнал" излиза в продължение на 59 години - до декември 1947 г. За този период отпечатването му е прекъсвано два пъти - по време на Балканската война (1912-1913), и по време на Първата световна война (1914-1918).
Със Заповед 16 на министъра на отбраната от 27 януари 1992 г.  е възстановено името "Военен журнал" на списание "Военна мисъл", като двумесечно издание на Министерството на отбраната.
От 2000 г. екипът на "Военен журнал" се влива в редакционния екип на Военната академия "Георги Стойков Раковски", а от 2016 г. списанието вече е издание на Военната академия.
/ДВ
/НП/МГ/отдел „Справочна“