Успешни проекти между наука и бизнес и най-новите приложни технологии и проекти бяха представени по време на срещата "Наука за бизнес", която се състоя днес в Интер Експо Център в столицата. 
Организатори на събитието са Българската академия на науките (БАН) и Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). 
Разработка между държавната компания "Ел Би Булгарикум" и Института за инженерна химия при БАН за иновативен пробиотичен препарат с потенциал за повишаване на имунната резистентност на човека срещу вируси и патогенни бактерии бе сред представените успешни проекти. Тя беше представена от Жечко Димитров от "Ел Би Булгарикум". Изследван е имуностимулиращия потенциал на млечно-кисели бактерии. Той отбеляза, че пробиотичните ефекти, включително имуностимулирането, са изключително специфични щамове  и не са присъщи на бактериалния вид като цяло. Не повече от два-три процента от индивидите на този вид могат да притежават този ефект. Изследването е обхванало над 200 генетично различни щама. Учените от Института за инженерна химия при БАН са разработили метод за Пи Си Ар в реално време (Real Time PCR) на оценка на експресията на конкретни гени, които имат влияние върху имунните сигнали. Учените са помогнали и с оптимизация на технологични условия за развитие на щамовете, за получаване на по-голяма активна биомаса, каза още Димитров. Той отбеляза, че от първостепенна важност за един пробиотичен препарат е щамовете, които го изграждат, да бъдат активни и да достигат активни до дебелото черво.
Жечко Димитров посочи още, че са изпитвали влиянието на щамове млечно-кисели бактерии върху активността на имунокомпетентни клетки при мишки, като клетките натурални убийци, които са основни ефектори срещу патогенни бактерии. Основна цел на съвместната работа е била да се подберат конкретни щамове млечно-кисели бактерии, които имат перспектива да бъдат приложени за клинични тестове, разказа Димитров и допълни, че те е трябвало да изберат от хилядите щамове, които имат в своята колекция. Той обясни, че съвсем наскоро е завършило и клиничното изпитване, което е показало, че продуктът има ефект.
Доц. Любомир Александров от Института по обща и неорганична химия при БАН представи съвместните проекти между научната организация и бизнеса. Тяхно изследване с диференциално термичен анализ на окисление на медна шлака на проби, предоставени от бизнеса, е довело да разработването на научен проект на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика "Акад. Ангел Балевски", по който е създадена технология за оползотворяване на медна шлака от отпадното производство на мед. Сред другите примери, които той даде, са анализ на новоразработени или стари бетони с диференциално термичен анализ, както и определяне ефективността на сушители, използвани в стъклопакети. 
Доц. Александров разказа и за добри примери в областта на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. В института са правили диференциално термичен анализ на шоколад и са изследвали някои специфични температури, като температура на омекване, на топене и на разлагане; анализирали са добавки за влагозадържане в кексове.
В института са разработени и технологии за оползотворяване на люспи от ориз и лимец чрез пиролиза, като крайният продукт е въглерод силиций съдържащи материали, които намират различни приложения като абсорбенти, пълнители, добавки към бетони, каза още той. По думите му това са кратки примери за това как институтите на БАН могат да бъдат полезни на бизнеса, било то за кратки изследвания, но и за разработването на нови технологии. Той призова институтите на академията и бизнеса за едно по-задълбочено сътрудничество. Според него БАН със своята научно-изследователска апаратура и хората, би могла да бъде полезна на бизнеса при разработването на нови материали, технологии или при намирането на решение на възникнали проблеми с вече съществуващи материали. 
Учени от институтите на академията представиха и последните разработки на БАН – технологии за съхранение в батерии и водород на енергия от ВЕИ; катализатори за обезвреждане на отпадни газове, съдържащи летливи органични съединения, разработени чрез използване на 3D принтиране; тестове за подбор, оценка на персонала, лидерство, екипна ефективност, организационна култура и организационна устойчивост при кризи и много други.
В експо зоната бяха показани първият в България водороден електромобил; нова сензорна технология за сеизмично-активни райони; устройство за рехабилитация на пръсти на ръка след инсулт; учебни роботи MAXIBOT и BABYBOT за деца със специални потребности; иновативни дронове и много други.