По искане на ПГ на „Възраждане“ парламентът изслуша председателя на ЦИК Камелия Нейкова във връзка с откриване на секции извън страната за парламентарния вот на 2 април т.г.
Поискахме от ЦИК да се въведе ограничение в броя на заявленията, които се подават от едно ай пи, защо комисията не е предприела нищо, за да промени изборните измами, които влияят върху изборния процес в България, представи въпроса на групата Петър Петров.
В отговор Нейкова посочи, че за вота на 2 април са били открити 737 секции в 61 държави, като в 245 от тях се е гласувало с хартия или с машина. Тя подчерта, че българските граждани с избирателни права, които са искали да гласуват в чужбина, са подавали писмени заявления по образец на страницата на ЦИК. Всички подадени заявления се проверяват съгласно предвиденото в закона, припомни Камелия Нейкова. По думите ѝ най-много секции е имало в Турция, Великобритания, Испания и САЩ.
В последвалите по процедура два кръга на въпроси от парламентарните групи ГЕРБ-СДС попитаха дали е имало разкрити секции в чужбина, в които са гласували под 50 души. Нейкова отговори положително и уточни, че това са държави, където българската общност е с малко представителство.
Настимир Ананиев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) поиска да знае колко от секциите в чужбина са били „покрити“ от държавни служители и от кои институции са те.
Съгласно последните промени в  Изборния кодекс (ИК) при назначаване съставите на СИК извън страната във всяка трябва да има представител на държавата по предложение на министъра на външните работи и това трябва да бъде служител на ведомство на бюджетна издръжка, обясни Нейкова.  Затова в изпълнение на разпоредбите във всяка секция е имало представител на държавата. В ЦИК има само имената на държавните служители, но няма информация в кои учреждения работят, уточни председателят на изборния орган.
Калина Константинова  от ПП-ДБ попита с колко са се повишили разходите за командироване на служители, се е увеличил  броят на грешките в протоколите с оглед на последните промени в ИК
За разходите за командированите държавни служители справка може да даде външният министър, обясни Камелия Нейкова. За грешките и несъответствията от 2 април т.г. в протоколите председателят на комисията направи сравнение с  вота от 4 април 2021 г., тъй като и тогава е имало смесено гласуване. На последните парламентарни избори, съгласно анализа на несъответствията на ЦИК, е имало 2757 протоколи с несъответствия, докато преди две години са били  3568. 
В процедурата по отношение от парламентарните групи за изслушването Антоанета Цонева от ПП-ДБ отчете, че числовите данни за броя на грешките, несъответствията, доказва, че в България действа законодателство, което рязко е влошило изборния процес. Тя призова ЦИК да изготви по-бързо анализа си за провеждането на изборите, като на базата му комисията има възможност да предложи промени с оглед подобряването на процеса. В ЦИК има мнозинство, което атакува, подкопава изборния процес, смята още Цонева.
От „Има такъв народ“ Станислав Богдански също отбеляза, че качеството на изборния процес, може би, наистина е понижено, но отговорността за това е и на Народното събрание, не само на изборната администрация. Практиката, преди провеждане на избори, да се гласуват промени в ИК, влошава изборния процес, посочи депутатът. Дори и да има лимит на заявленията, подавани от един ай пи адрес, лесно може да се заобиколи, трябва да се измисли друг начин, обясни той на колегите си от „Възраждане“.