Обичам да се предизвиквам и да играя роли, които са ми много далечни. Може би, не бих участвала в нещо, в което не виждам никакъв смисъл. Това казва пред БТА актрисата Елеонора Иванова, носител на голямата награда - за полет в изкуството, на фондация „Стоян Камбарев“.
„На церемонията излъчиха запис, в който Стоян Камбарев каза, че артистът прави творбите за себе си и за другите артисти, а не за публиката. Ако той го направи така, че на него да му харесва и публиката го хареса и го оцени, това значи, че това, което е направил, е смислено. Аз преди смятах, че артистът трябва да го направи най-вече за публиката, но така, пречупено през тази гледна точка, много силно резонира в мен“, допълва Елеонора Иванова. Казва, че за нея била неочаквана новината, че е номинирана за отличието. 
„Обади ми се първо Деси Тенекеджиева да ми честити, да ми каже, че съм сред номинираните. След това получих официален имейл, който ми честитеше тази номинация и аз много се зарадвах“, разказва Иванова. Не е очаквала и да спечели. 
„Интересно ми беше, но в никакъв случай не съм обръщала кой знае какво внимание на това, тъй като смятам, че всеки от нас заслужава тази награда и за мен беше голямо удоволствие да се срещна с тези артисти. И е наистина страхотно, че моето име беше поставено до техните, тъй като от нас се занимава с коренно различни неща. За мен не беше важно да бъда отличена като победител“, разказа актрисата. 
Тя работи на щат в театър „София“, има много роли в киното и сериалите, и казва, че не й се разделя с нито от едно от тях: „Според мен двете неща са много различни и много бих искала да имам тази възможност да пребивавам и в двете. Някак си не ги деля. По-скоро за мен е важно процесът да е интересен, материята, която разглеждаме, да е интересна, да е богата, да се работи с добър екип. Темите, които се разглеждат, да бъдат вълнуващи. С това ми се занимава истински. Дали ще бъде в киното или в театъра, на мен и двете са ми изключително интересни и приятни. Това е моята мечта, моята професия“.
Елеонора Иванова е играла чалга певица, проститутка, бежанка, дете. Казва, че на всяка е дала плът и частица от себе си. „От всяка роля обичам да си открадна по нещо и във всяка роля е различно. Например Барбара, героинята ми в „Чалга“, си взех това да не бъда толкова критична към останалите, да бъда много по-отворена към заобикалящия ме свят. Дори и човекът срещу мен да ми е много непознат, от Барбара се научих да подхождам с голямо разбиране към хората около себе си. От Лулу („Лулу“ е постановката в театър „София“ – бел. а.) си взех част от нейното самочувствие, от нейната самоувереност. От Двори, от „Игри в задния двор“ (Най-новата постановката в театър „София“, режисьор е Николай Поляков – бел. а.) си взех повече смелост, щурост“, разказва Иванова.
По собствените й думи вече има опит и в чужди продукции, и ги намира за доста по-различни от българските.  „Определено ми се стори различен стилът на работа. Сякаш режисьора, с когото работех – Бен Чарлс Едуардс, беше толкова спокоен в метода си на работа, много по-бавно и методично вършеше нещата от това, което аз досега бях виждала. С огромно спокойствие, но пък с много ясна представа за естетика, за стила, който се търси – не само визуално, но и актьорски“, допълва Иванова. 
Актьорът Гари Стреч много помогнал на младата актриса с произношението на думите, които имала по сценарий, с начина, по който трябвало да изрича репликите си. 
„Правихме си зуум срещи преди да започнем снимки. Това наистина е човек, от когото много можеш да научиш. И ми разказваше истории за хора, с които е работил. Хора, с които аз съм отраснала – големи, големи имена. Много е интересно да се общува с богати на опит хора“, допълва Елеонора Иванова.
Сега тя мечтае да работи с Дейвид Линч: „Това е един от любимите ми режисьори. За мен той е изключително интересен  не само като режисьор, а като художник, фотограф, музикант. Много ми е интересен като човек. Допълва, че не мечтае за конкретни роли, а за интересни, смислени текстове, за добри, мотивирани екипи, за интересни режисьори. 
„Работи ми се много абсурден театър, работи ми се Чехов", казва тя и допълва, че той е сред най-любимите й автори драматурзи“.
Елеонора Иванова е родена на 26 юни 1998 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, през 2021 г., в класа на  проф. д-р. Ивайло Христов. Учила е в 22-ро ОУ „Г. С. Раковски“, с испански и английски език. Тя е актриса в столичния театър „София“, където играе в постановки като „Лулу“, „Пер Гюнт“ и „Развратникът“. Участва и във филмите „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов, „Страх“ на Ивайло Христов, „Чалга“ на Мариан Вълев и в няколко късометражни ленти. Телевизионните зрители са я виждали в ролята на Поли в сериала „Братя“ и като Антония в серийния филм „Отдел Издирване“.