Кръгла маса, посветена на българската рецепция и преводите на “Поучителни новели” на Сервантес, се състоя в зала “Проф. Марин Дринов” на Българската академия на науките.
Форумът е организиран от Института за литература при БАН (ИЛ-БАН) и Институт “Сервантес” – София. 
Форума откри директорът на Институт “Сервантес” в София Мария Луиса Сантос. Тя отбеляза, че иска да научи как “Дон Кихот” стигна в България. Сантос напомни, че през миналата година отбелязахме 140-годишнината от първия превод на книгата на български. Тя допълни, че Сервантес е преведен на всички световни езици. Директорът на Институт “Сервантес” отбеляза, че тази година ще се съсредоточат върху Поучителните новели и съприкосновението на Сервантес с европейската литература  в края на ХVI в. и началото на ХVII в. 
Пенка Ватова, директор на Института за литература при БАН, посочи, че повече от 400 години културна Европа и човечеството живее с името на големия испански писател от епохата на Ренесанса Мигел де Сервантес и със знаменития образ на неговия герой Дон Кихот. По думите ѝ, смисълът вложен от твореца в този образ, получава в различните култури много превръщения, за да достигне до нашата съвременност с пленителността на своята способност да освобождава човешките мечти от предел, да дава надежда, която прави от човешкото същество неповторима личност, че няма граници за човешките стремежи, колкото и обречени да изглеждат те. 
Докладите във форума целят да разширят и обогатят представата за творчеството на Сервантес, за неговото възприемане и устояване на българска почва, каза модераторът Свидна Михайлова (ИЛ-БАН). Фокусът бе поставен върху Поучителните новели на Сервантес, от чиято поява под формата на сборник, тази година се навършват 410 години. По думите на Михайлова, те обаче са останали в периферията на читателския интерес в страната ни.
Сред лекторите в програмата бяха доайенът на литературоведската испанистика в страната ни Петър Велчев (ИЛ-БАН), Клео Протохристова (Пловдивски университет), Стефка Кожухарова (УНСС) и Свидна Михайлова. 
Режисьорът проф. Маргарита Младенова и актьорът Иван Бърнев разказаха за работата си по постановката на Дон Кихот, поставена от театралната трупа в Пазарджик.
Бърнев, който се въплътява на сцената в образа на Дон Кихот, отбеляза, че не е никак лесно да влезеш в неговата роля. Той посочи, че големият герой на Сервантес се е превърнал в нещо много употребявано, в символ на нещо, което ние или натоварваме с неточно съдържание, или не си даваме сметка какво всъщност той носи като послание. Актьорът отбеляза, че Дон Кихот може да изглежда луд, обаче нещата, за които говори никак не са лудости. Той говори за идеалния свят в главата си, макар и сам да осъзнава, че това, за което мечтае, е невъзможно, но въпреки това се стреми да го постигне, посочи Бърнев и допълни, че докато в един отрязък от време ти се мъчиш да играеш Дон Кихот, ти си Дон Кихот, ти няма как да излъжеш, че се правиш на него. Това никак не е лесна задача, много е предизвикателна, много сладка, много чудна, завърши актьорът. Той се въплъти в Дон Кихот за няколко минути от академичната трибуна.
Дон Кихот липсва повече на нас, отколкото на съвременниците си тогава, когато е създаден романът, каза режисьорът проф. Маргарита Младенова. Тя посочи, че гледа на Дон Кихот като на жив дух, който е “създал своя автор”, както казва философът Мигел де Унамуно. Героят е надградил автора и от един момент нататък Сервантес следва Дон Кихот, който и нас ни изпреварва и се отнася за утре, каза Младенова. Тя отбеляза, че е много голям въпросът какъв е смисълът на възкресяването на големите образи на сцената през ХХI в., както и какъв е смисълът на театъра днес.