Изследване показва, че е налице промяна в полово-ролевите стереотипи на българите. Изследването е направено от екип от психолози,в три направления. Анкетирани 2800 души от всички административни области и качествени, а интервюирани - 700 души от 14 региона в страната, съобщи на пресконференция в пресклуба на БТА във Велико Търново проф. Велислава Чавдарова от Великотърновския университет.
Проучванията са свързани с темата за домашното насилие в българското семейство, част от проекта „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики", ръководен от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра, съобщи ръководителят на проекта Христина Георгиева. Той се изпълнява в партньорство с ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП на стойност 85 162 евро.
Преди 40 години българското общество е било организирано около родово-семейните ценности, тогава е имало своеобразен фалшив патриархат, посочи психологът доц. Иван Иванов и допълни, че тогава жената е била в центъра на семейството, но извън семейството, мъжът е бил авторитетната фигура. По думите му днес сме свидетели на форма на „скрит матриархат“, но и при двете дефиниции жената е в центъра на семейните отношения.
При скрития матриархат, днес,  жената има възможност да се развива и да създава кариера, освен да изпълнява функцията си на пазителка на семейния уют, което води до криза от гледна точка на ролята и позицията на мъжа, който пък трудно възприема ролята да се превъплати в женските функции с отглеждането на деца и битови проблеми. При тази криза се поражда и домашно насилие.
Кризата при мъжа се изявява по-често с физическа агресия, а кризата на жената да изпълнява своите функции навън и навътре, поражда по-скоро емоционално- икономическо насилие върху мъжа, посочи доц. Иванов. Тенденцията показва засилване на домашното насилие след КОВИД- кризата, именно и заради промяната на полово-ролевите стереотипи, уточни той.
Друг извод от изследването е, че има разлика в представата за домашно насилие в малките населени места и в големите градове, каза проф. Красимира Петрова. В малките населени места за насилие в семейството се възприема предимно физическата агресия, като останалите видове- психическо, емоционално, икономическо и социално , които причиняват страдание се подценяват, посочи тя. В малките населени места все още съществува правилото, че нищо, което се е случило в семейството не трябва да излиза навън, там все още съществуват стигмата и срамът, което оказва трайно въздействие на децата, посочи доц. Иван Стоянов.
Авторите на изследването смятат, че изход от ситуацията с домашното насилие, са промени в образователната и социалната политика, в законодателството, както и промяна в политическото говорене.
В началото на юни, резултатите от изследването ще бъдат представени пред Комисията за правата на жените (FЕЕМ) в Европейския парламент, с формиране на конкретни предложения, обвързани с превенция на ранното детско развитие по отношение на семейните роли и отговорности. Предложенията ще бъдат оповестени на работни срещи с българските депутати от комисиите по правни въпроси, образование и социална политика в българския парламент.