Студент по медицина среща Жак Лакан и му казва: „Прочетох вашите текстове и не разбрах нищо“. Лакан го потупал по рамото и му отговорил: „Това, драги ми колега, по никакъв начин, не трябва да Ви спира да използвате текста!“. С този анекдот се забавляват почитателите на видния психиатър и психоаналитик.
Днес почитателите в България на един от най-влиятелните мислители на 20-и век имат възможност да го четат и на български език. „Колибри“ издава сборник Écrits, с част от творбите на Лакан. Над трудовете са работили четирима преводачи – доц. Дарин Тенев, Ангелина Даскалова, Красимир Кавалджиев и Теодора Павлова.
„Поканиха ме от Българското общество за лаканианска психоанализа и на една вечеря в разговор Евгени Генчев каза: „Защо не се хванете и не преведете текстове от Écrits?“. И аз тогава се замислих и ми хрумна, че ако съберем филолози и аналитици, ще стане добре. След това се замислих за издателство, което да работи с психоанализа и с френска литература и нямаше как да не е „Колибри“, разказва пред БТА доц. Дарин Тенев. Той разказва, че от издателството подготвили два проекта, докато преводачите работели над преводите. 
„Самата работа по преводите отне около две години, което не е толкова много, имайки предвид, че това ние сме го правили между другото – аз преподавам, всеки от тях има клинична практика, Краси Кавалджиев превежда и други неща. Една година след това беше редакцията. Общо три години отне целия процес“, уточнява той.
ПЪРВИЯТ ПРЕВОДАЧ НА ЛАКАН В БЪЛГАРИЯ
Първата среща на доц. Тенев с Лакан била, когато бил второкурсник в специалност „Българска филология“. Милена Кирова имала курс по психоанализа и тя споменала Лакан, а Тенев бил много впечатлен и веднага намерил негови текстове.
„Тогава излязоха всъщност за пръв път преводите на Краси Кавалджиев в „Език и литература“. Аз прочетох семинара за откраднатото писмо и това беше първият ми досег с Лакан и нищо не разбрах. Прочетох го още три пъти и нищо не разбрах“, спомня си доц. Тенев.
„Томчето, в чиято чест сте се събрали, е венецът на едно начинание, което започна точно преди 30 години.  Тогава аз, все още млад и зелен, без да искам, бях поставен от съдбата да бъда първия преводач на Лакан в България. Бях още студент, не познавах делото на Лакан и не познавах френския толкова добре, колкото сега, след 30 години. Въпреки това се впуснах в авантюрата да пресъздам на български това аналитично творчество. В младостта си Лакан е проектирал сюрреализма, което е оставило силен отпечатък върху неговия начин на изразяване“, казва Красимир Кавалджиев.
ВНИМАВАЙ, ТОВА Е ЛАКАН!
Той разказа и за първата си среща с текстове на Лакан: „Точно преди 30 години една моя бивша съученичка, която следваше българска филология, ми каза: „Абе, една моя преподавателка търси човек с френски за някакъв превод. Спомена ми името, ден и час и така отидох в кабинета на въпросната преподавателка, която ме предупреждава: „Ама, внимавай, това е Лакан!“. А аз, младежът, самоуверено казвам: „Ама, моля Ви, няма проблеми!“. Не съм знаел какво говоря! Но понеже вече бях дал дума, след дълги месеци на писане и брисане, след консултации с французи и българи, преводачи от френски, и психоаналитици, докато текстовете, с които се бях нагърбил, излязоха пет години по-късно в списание „Език и литература“. Междувременно, за да опозная по-добре психологичната терминология, която през 90-те години едва прохождаше, посещавах сбирките на психоаналитици и психиатри при д-р Давид Иерохам“. Преводачът допълва, че витиеватият изказ на Лакан е повлиял донякъде и на неговия личен изказ. 
Той каза, че бил щастлив ден в неговия живот този, в доживял да чуе комплимент от устата на Дарин Тенев, че особено цени преводите му на Лакан в сп. „Език и литература“ от 1998 г. и че би искал да ги преиздадат в отделно томче заедно с преводи на други текстове от сборника Écrits. 
„Тогава хем се зарадвах, хем се стъжних при мисълта, че трябва отново да сверявам превода си с оригинала – изречение по изречение.  Може би, за пети-шести път. Трябваше да преведа приложенията към семинара „Откраднатото писмо“. Стоически издържах и на това изпитание, след което колегите ми прегледаха преводите ми и направиха ценни предложения, като междувременно превеждаха и своите текстове. Много трудности преживях покрай тези преводи, чувствайки се на моменти като Сизиф, но винаги съм се старал да достигна добър резултат“, разказа Кавалджиев.
ПРЕВОДАЧ, АНАЛИТИК, ПСИХОЛОГ...
„Първата среща за мен с текст на Лакан беше свързана със „Семейните комплекси“ и когато се запалих с тази лудост. След това срещите с Джудит Милер (дъщерята на Жак Лакан) също продължиха лудостта на това да навляза в нещата. И след това направих пауза, защото си дадох сметка, че ми е необходима, за да може да се задълбоча малко повече. Стори ми се, че е важно да му дам нужното време, за да не прибързвам“, разказва Теодора Павлова. Тя е клиничен психолог и член на Българското общество по лаканянска психоанализа. Има публикувани преводи на текстове на Лакан в списание „ЖурнаЛа“ (игра с името на Лакан), което се издава от Българското общество по лаканианска психоанализа. Именно тези текстове били повод да се запознае с Дарин Тенев и заедно да работят по сборника Écrits.
Едно от условията за издаването на сборника на български език било в екипа от редактори да има аналитик. Така, към екипа от преводачи се присъединила и Ангелина Даскалова. „Мисля, че това предизвикателство, което ни събра, е изключително вземащо и даващо. Моето начало с Лакан е вследствие на поредица от срещи – в началото по малко по-класическия път, през университет, който завърших във Франция - психология, обаче имаше лек намек към психоанализата. И от там нещо се запали в мен, едно любопитство“, казва Даскалова и допълва: „Мога да говоря от позицията си на анализант, теоретик и в момента в тази нелесна роля на преводач на Лакан“.
„Всеки има един обект, който се получава при четенето на Лакан – нещо, което е изненадващо, нещо, което е там, в уж вече казаното“, обяснява Даскалова и казва, че едно от предизвикателствата в превода на текстовете на Лакан е да преведеш текста възможно най-близо до стила на Лакан.
Биляна Мечкунова – председател на българското общество по лаканианска психоанализа, изрази радостта си от появата на текстовете на Лакан на български език: „На нас ни предстоят години четене и благодаря на всички четирима преводачи. За всички нас, които се опитваме да го четем на други езици, е огромно вълнение да можем да го четем на български. И също така това ще бъде наш ориентир в нашата клинична практика. Ние сме си избрали това да ни бъде ориентир“.
„Замислям се какви щастливи срещи е трябвало да се случат, за да може това събитие днес да стане факт. Замислих се за това как всеки от преводачите се е срещнал по своя начин с Лакан, как те четиримата са се срещали един с друг и как всичко това е било възможно“, казва още Мечкунова.
БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА 
Връзката на Жак Лакан с България е доста по-далеч във времето. В края на 90-те години дъщеря му Джудит Милер идва в България. Сред хората, които активно общуват и работят с нея тогава, е Весела Банова, заместник-председател на българското общество по лаканианска психоанализа.
„Човекът, към който аз искам да отдам почит, със сигурност, е Джудит Милер - дъщерята на Жак Лакан, която до края на живота си беше председател на Фройдистко поле и председател на интердисциплинарния център за детето. Тя е говорила за всичко това още през 2001 г., когато ние сме организирали първия филм на Жак Лакан по случай 100 години от неговото раждане. Поради това, че тя живееше, за да разраства и да популяризира Фройдистко поле, може би беше нашият шанс на всички, които работим в областта на душевното здраве, да се запознаем с Лакан, да имаме достъп до Лакан“, казва тя. 
РУСЕ - ДУНАВСКАТА СТОЛИЦА НА ЛАКАНИАНСКАТА ПСИХОАНАЛИЗА 
Милер много обичала София, дори направила Русе дунавската столица на Лаканианската психоанализа. „Идваше с голям ентусиазъм, помагаше на нашите колеги психоаналитици, които идваха по една програма от 1998 до 2004 година по една програма за растеж без родители, където дадоха възможност на хората, които се сблъскват с най-различни клинични въпроси, да говорят за децата, за които се грижат. След това подкрепи създаването на група Фройдистко поле, което се случи едва 2004 г, тоест, колко дълго време са ни подкрепяли в нашата работа за душевното здраве. След това започна програма „Детето и неговите симптоми“. Джудит организираше стажове, за всеки от нас е правила по нещо“, разказва Банова. 
„Моята лична среща с нея беше през 1998 г, когато се срещнахме в Лозана и след това Джудит Милер дойде в Бордо, където говори за Лакан, започна да идва в България. И всъщност на този филм през 2001 година тя е разказала най-първата причина да дойде в България и това е нейното огромно желание да бъде преведен на български „Семинар 5“. Тя направи така, че да се преведат „Семейните комплекси“. Така че Джудит Милер през цялото време правеше всичко възможно да оживява Лакан в България“, казва още Банова. 
В най-интензивната година по работата върху сборника доц. Дарин Тенев бил в Япония, и в продължение на часове разговори в зуум, с Красимир Кавалджиев обсъждали всяка дума от превода. Всеки текст е четен по няколко пъти от различни редактори. За Тенев, като филолог, било важно да се спазят дори някои особености на оригиналния текст, като струпването на съгласни (алитерация). И даде пример с пасаж от текст, в който били изброени няколко съществителни с една и съща съгласна. Той го направил така: „Покрив, площадка и ковачница. Решил да го преведе като пекарна, но го глождело, че ковачницата не е пекарна. Споделял със съпругата си и с големия си син, който учи филология. Докато, в крайна сметка, се сетили за думата „пещ“, която е по-близко до ковачница, отколкото пекарна. „Лакан е заразителен“, казва Тенев.
ПРЕВОД В „ИЗГНАНИЕ“
Теодора Павлова прекарала една година, затворена вкъщи, с текстовете на Лакан, и от време на време притичвала до кабинета си, който е близо до дома й. 
„Усетих ефект върху емпатиката, в начина, по който започнах да чувам означаващите. В един момент започнах да се връщам към текста и да променям думи. Дадох си сметка, че това са термини, свързани с консумацията, с преглъщането, на което в началото не бях обърнала внимание. Не бях видяла, че има цяла нишка, която минава през текста, свързана с клиничните случаи. Това се случва и в анализите“, казва тя. Когато се чудела за думи и изрази по време на процеса по превеждане, се консултирала със съпруга си, който е французин.
Дарин Тенев дава примери за особености на оригиналните текстове с прекъснати изречения, които така са написани в оригинал, че хем да са прекъснати, хем читателят да може сам да си ги довърши. 
Ангелина Даскалова споменава изречения, в които се сменя ритъмът – дълги изречения в абзац около половин страница и след тях много кратко изречение, което сякаш „забива“ нещата. Тя пък четяла на глас преводите си и питала дъщеря си дали ги разбира. 
Понякога се налагало да правят преводите максимално близо до оригиналните текстове като звучене и смисъл и по-малко да се придържат до българската граматика, за да следват смисъла на посланието.
„Спомням си един ден, в който прекарахме с Теодора върху размисли над едно изречение, което аз така бях украсила, че минаха още няколко сверявания извън нашия разговор. Но много си блъскахме главата. Нещо, което го има в текста, доближава се до френски израз и в същото време не е“, разказва Ангелина Даскалова. 
„Ние говорим от позицията на незнанието, от позицията на тези, които се учат“, казва Тенев.
Ключови понятия, които вече са преведени и наложени в българския език, са променени с този превод – означаващо и означавано. В текстовете на Лакан се оказало, че има разлика означаемо и между онова, което може да бъде означаемо, затова станало означавано. Същият бил примерът със „субект на изказ“ и на „субект на изказване“, за които екипът решил, че са по-коректни с този превод.
АКО ИСКАШ ДА РАЗБЕРЕШ ЛАКАН, ТРЯБВА ДА ГО ПРЕВЕЖДАШ
„Ако искаш да разбереш Лакан, трябва да го превеждаш. Преводът, а не четенето. Тези текстове не са направени за четене, а за превеждане! Забележете - от една страна се появява огромният въпрос за това кое е непреводимото и огромният въпрос за етиката на преводачите. Не можем да добавим нищо, за да не го развалим. Когато не добавиш обаче, то може би вече е развалено. Преводът е отношение към другостта“, каза философът Валентин Калинов. 
„Това не е краят, това е началото“, казва доц. Дарин Тенев по издаването на книгата. Той самият няма планове скоро да превежда още нещо на Лакан, но се надява колегите му оттук нататък да започнат със „семинарите“ и постепенно да се появи повече от творчеството на големия философ на български език.
Попитан кое все пак е лесното в текстовете на Лакан, той отговори: „Защо да има лесно? Няма лесно. Но това, че е трудно, не бива да ни спира. Хора като Жил Дельоз, Жан-Франсоа Лиотар и Мишел Фуко пишат достъпно на фона на начина, по който пише Лакан, защото той работи бароково с езика. От друга страна, в момента, в който посвикнеш с езика и аз разбираш, че трябва да четеш другояче, не става лесно, но става достъпно“.
Той разказа, че когато излиза книгата Écrits във Франция, Жак Лакан отива в издателството и разбира, че изданието е разпродадено веднага след излизането си. Лакан е знаел, че го разпознават във Франция, но не е очаквал такъв успех и смутен казва: „Тези продажби са поразителни! Аз си мислех, че книгата не е толкова за четене! Но допълва: Книгата не е толкова трудна и като я прочетеш около два пъти, вече се справяш сравнително добре с нея“.
Жак Лакан (1901-1981) е сред най-влиятелните мислители на ХХ в. Френски психиатър и психоаналитик, той е един от учредителите на Френското психоаналитично общество, а по-късно и основател на Фройдистката школа в Париж. Критик на модната по това време психология на Аза, настоява за връщане към Фройд и преосмисляне на ролята на езика при конституирането на субекта на несъзнаваното. Работата на Лакан, свързвана със структурализма и постструктурализма, повлиява не само психоанализата, но и цялото поле на хуманитаристиката.