Годишната конференция на центъра за върхови постижения “Наследство БГ” се състоя през тази седмица в Княжеския дворец в столицата.
Домакин на тридневното събитието беше Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН). В рамките на седем модула учени в различни направления, занимаващи се с опазване на културното, историческото и природното наследство представиха работата си през изминалата година.
Представени бяха много интересни неща, повечето са иновативни - за пръв път се съобщават в научен форум, разказа пред БТА проф. Оля Харизанова - координатор на проекта “Изграждане и развитие на Център за върхови постижения “Наследство БГ”. Проектът се ръководи от чл.-кор. проф. Иван Илчев.
Нашата конференция е с теми от стари ръкописи до нови технологии. Рядко се среща на подобни форуми на толкова политематични представяния, каза Харизанова и отбеляза, че “Наследство БГ” обединява не само културно и историческо, но и природно наследство. Водите, природата, качеството на живот също са обекти на нашия интерес, допълни проф. Харизанова. Идеята е да обединим различни екипи, които да работят заедно и да са от различни научни области. Така че обектът да е един, но да се погледне от повече страни, каза Харизанова. Като положителен аспект на конференцията, тя отбеляза активното участие на млади учени.
В модул “Здраве и спорт” бяха представени теми като модернизацията на здравните системи на Балканите в края на XIX и началото на XX век в извънболничната медицинска помощ; социалния ефект от прилагането на уелнес програми по време на бременност; апитерапевтичното наследство – приложение и иновации в СПА и Уелнес индустрията в България; уелнес иновации, основани на българската роза. В модул “Наследство от праисторията и античността” бяха дискутирани археометрично изследване на строителна керамика от желязната епоха от три локации в Южна България, както и архитектурни елементи на тракийските култови сгради под могилен насип. Учените, участващи в модул “Съвременна интерпретация на средновековието” разгледаха теми като чуждите военни контингенти и войски по Долен Дунав в периода края на IX – средата на XI век и сведения у чуждестранните автори за качеството на българските суровини и стоки из пазарите и тържищата по българските земи (XII – XIV в.). 
В рамките на модул “Предмодерна и модерна епоха – нов поглед” бяха представени двуезични и триезични ръкописи от български хранилища – свидетелства разнопосочни културни влияния през ХVІІІ и ХІХ в. на Балканите, както и значението и приложението на документите на османската данъчна канцелария за опазване на недвижимото културно наследство в България. Сред темите обсъждани от учените бяха и политики на общинските власти в българската столица София по оползотворяване минералните води и развитието на обществените бани в града до Първата световна война, а също така и представяне на резултатите от рентгено-флуоресцентен анализ и Раманова спектроскопия на пигменти и свързватели в картини на български художници.
Резултатите от триизмерното лазерно сканиране на археологическия обект средновековна крепост “Букелон” бяха представени в рамките на модул “Нови технологии в изследването на културното наследство”. В тази част от форума бяха представени още дигитизацията на етнографското архивно богатство на България, както и технологиите, използвани на българските демонстрационни обекти на проекта БИМ-СПИЙД: фотограметрия; BIM; термография; XR (AR, MR, VR); GIS; IoT и базирани на тях новоразработени технологични решения
Учени представиха своите доклади и в рамките на още два модула “От регионално към глобално/ универсално” и “Литературно наследство”
Представянето на книгата “Славянски и гръцки ръкописи в Регионален исторически музей – Ловеч” на авторски колектив, начело с проф. дфн Боряна Христова предизвика интерес по думите на проф. Оля Харизанова. “Представихме уникалната книга на един наш екип за неизвестни ловешки ръкописи, които за пръв път в света се публикуват по подобен начин, с подобен опис. Интересът е изключителен, защото книгата е двуезична - на български и английски език. Буквално се разграбва от националните библиотеки по света”, каза Харизанова.