Българската академия на науките отбеляза Световния ден на Земята по инициатива на Геологическия институт (ГИ-БАН) днес с множество инициативи като лекции и демонстрации. 
В рамките на събитието посланикът на Япония Н. Пр. Хироши Нарахира и директорът на Геологическия институт на БАН доц. Светослав Георгиев засадиха три вишневи дръвчета пред сградата на института, подарени от Японското посолство в България. На инициативата присъства и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Засаждането на дърво отъждествява връзката „човек – планета” и има особено символично значение.
Япония и България се радват на приятелски отношения от дълги години, каза посланикът и допълни, че под ръководството на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, академичният обмен и добрите отношения между Япония и България са на изключително високо ниво. Той отбеляза, че сакурата е символ на Япония и японците обичат да наблюдават всяка промяна в периода на нейния цъфтеж - от появата на пъпките и тяхното разпукване, до окапването на листенцата ѝ. Сакурите, които са дарени от Японското посолство, са символ на добрите отношения между Япония и България, каза още той.
Посланикът посочи, че отношенията на приятелство и сътрудничество много наподобяват дърветата. Както това дърво е малко, така и отношенията в началото не са толкова активни, но с времето стават такива. Надяваме се тези дървета да бъдат добре обгрижвани и да пораснат и да символизират в пълна сила тези добри връзки между Япония и България, допълни той.
По повод Деня на Земята Н. Пр. Хироши Нарахира получи като подарък от Геологическия институт на БАН образец на планински кварц и сфалерит от находищата около Мадан. Директорът на института доц. Светослав Георгиев благодари за дарените дръвчета и посочи, че се надява отбелязването на Световния ден на Земята да се превърне в традиция за института, който отваря врати за ученици и млади хора и събужда интереса им към науката. 
Доц. Георгиев отбеляза, че те като геолози работят директно със земята. Идеята ни беше да покажем на хората, на обществото част от дейностите, които се вършат в този институт, и за които те често нямат никаква представа. Той отбеляза, че част от дейностите, които вършат, са много важни за обществото. Ние изследваме земетресения, свлачища, подходящи места за погребване на радиоактивни отпадъци, каза той и допълни, че проучват и количеството, и качеството на ресурсите на България - не само рудни находища, в това число злато и мед, които активно добиваме като държава, но и нерудни минерали, геотермална енергия, традиционни горива като въглища и въглеводороди и т.н. Директорът отбеляза, че много важна част от дейността на геолозите е да изследват миналото на планетата. Това може да не звучи много практично, но реално то е, каза той и допълни, че за да разберем нашата планета в момента, трябва да знаем как работят тези процеси, причините, за да се стигне дотук. Като пример той даде изследването на климата - как той се е променял в миналото на планетата. Той се е променял много пъти и то много драстично, каза Георгиев. Това знание може да ни помогне в бъдеще да оценим важността на промените, които се случват в момента, причините им, каза той.
Георгиев посочи, че искат да споделят знанието, което са натрупали, с обществото и поради тази причина правят това събитие.
През целия ден в лабораториите за ученици и студенти учените демонстрираха възможностите за наблюдение и изследване на минерали, скали и фосили от българската природа. В библиотеката на института беше организирана изложба с книгите на учени, работещи в ГИ-БАН, издадени през последните 10 години. Специалистите обясниха, че това е библиотеката с най-много геологична литература в страната. Представяния имаше в лабораторията за физикомеханични изпитвания на заздравени почви, където проф. д-р Дончо Карастанев представи важността на този подход за увеличаване на носещата способност на земната основа за строителството.
В друга от лабораториите работи съвременна апаратура - рентгенова дифрактометрична система, която позволява с прахова рентгенова дифракция да изследва фазовия състав на различни твърди вещества. За работата в лабораторията разказаха проф. д-р Томас Керестеджиян, ръководител на секция “Минералогия и минерални ресурси”, и геолог Иванина Сергеева. Проф. Керестеджиян отбеляза, че целта на изследването с тази апаратура е да се установи точната структура на твърдото минерално вещество.
Сред темите на лекциите, включени в програмата на инициативата, бяха геоложките предпоставки и причини за разрушителните земетресения на 6 февруари 2023 г. в Турция и Сирия; следите от земетресения в геоложкото минало; опасността от свлачища на територията на България; актуално състояние и използване на геотермалната енергия у нас и други.
Официалната тема на Световния ден на Земята - 22 април, за 2023 година е „Инвестирай в нашата планета“ (Invest In Our Planet). Това включва постигане на все по-дълбоко и всеобхватно научно познание за сложния геоложки строеж на Земята и намиране на интелигентни, много по-ефективни и природосъобразни начини за използване на нейните естествени ресурси за устойчиво икономическо развитие на обществото ни.