Методът на медиацията е все още доста непознат за страната ни, но той е изключително ефективен за извънсъдебно разрешаване на някои видове конфликти. Това каза в интервю за БТА Елиза Николова, която е председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България, адвокат по професия и дългогодишен обучител по медиация в Университета за национално и световно стопанство в София, както и в Пловдивския универистет “Св. Паисий Хилендарски”.
Тя обясни, че медиацията е неформална процедура, при която трето, неутрално лице подпомага участниците в даден конфликт за вземане на приемливо и за двете страни решение. В идеалния случай това решение е взаимноизгодно, така че да удовлетворява в известна степен потребностите и интересите на спорещите. Николова обясни, че за разлика от едно съдебно производство, в медиацията има обследване на същността на проблема и на интересите на страните, техните нужди, потребности и мотивации, в степен, която не е релевантна за съдебните институции. “Съдът се интересува от прилагане на закона, докато медиацията изследва историята, която стои зад всеки конфликт – това може да са емоции, отношения, трети лица или други странични фактори, които не винаги са относими законово към едно съдебно дело. Понякога обаче житейски тези фактори влияят много повече върху конфликта, отколкото неспазването на закона”, посочи тя.
Елиза Николова коментира, че в медиацията се използват различни техники и определен алгоритъм, провеждат се не само общи срещи, но и индивидуални с всяка от страните, и това става при пълна конфиденциалност. “Ние навлизаме по-дълбоко в конфликта и търсим отговора в по-широко пространство”, каза още тя. По думите ѝ законът поставя съдебните дела в определена рамка, а никой закон, колкото и да е добър, не може да обхване всички житейски хипотези.
Николова посочи, че дори в медиаторската общност липсва единодушие относно това какъв спектър от проблеми може да решава методът. Според нея медиацията е много подходяща за търговски споразумения, потребителски и облигационни спорове, както и в споровете, свързани с етажната собственост, а това, което я прави подходяща, е, че методът е бърз. “Медиацията е подходяща и за семейни спорове, но не за всички такива. Не е подходяща например при конфликти с домашно насилие, но дава много добри резултати при спорове във връзка с грижи за детето, взаимоотношения, размер на издръжка и други”, коментира още Николова. Тя допълни, че медиацията е един от многото способи за алтернативно решаване на спорове, които отдавна са навлезли в Европа като методи за разрешаване на някои видове конфликти.
По думите на Елиза Николова, според последните промени в Закона за медиацията, които ще влязат в сила през 2024 г., някои съдебни дела ще бъдат задължително препращани в центрове по медиация в районните и окръжни съдилища. Тя коментира, че се водят спорове доколко това би било ефективно и изрази мнение, че действително има много казуси, които могат да бъдат разрешени удовлетворяващо и взаимноприемливо и за двете страни, докато в съдебните дела винаги има спечелил и губещ. Николова посочи още, че споразумението по закон може да бъде в устна, в писмена форма, писмено с нотариална заверка или одобрено от съда. “За да има окончателност и да се иска изпълняемост, решението трябва да бъде одобрено от съдебна институция, което за момента е един от проблемите за масовото приложно поле на медиацията”, отбеляза тя.
Николова коментира и приложението на медиацията в наказателните производства. “Имаме много добри специалисти в страната и са налице много добри резултати, особено при непълнолетни, а най-значимият ефект от медиация в такива случаи е превенцията от рецидив. Ако наказателните мерки бъдат съчетани с медиация или в частност т. нар. медиация между жертва и извършител, това дава много добри резултати. Конкретни законови промени в тази насока до момента не са направени, защото това е една цяла нова парадигма за възстановителното правосъдие - наказателно правосъдие, което да е не само ориентирано към наказание на извършителя, но и към възстановяване на отношенията”, обясни тя. Николова коментира и въпроса дали медиацията би била подходяща при случаи като масовото сбиване в Казанлък, при което един човек загина и което беше провокирано от дългогодишна вражда между две фамилии. “Конкретният случай е много специфичен, до някаква степен медиацията би дала положителен ефект, но в случай, че става дума за конфликт, основан на ценности, възпитание и дълбоко вкоренени разбирания, е много трудно той да се разреши с медиация”, посочи тя. По думите ѝ трябва да се направи анализ на конфликта и ако той не е в резултат на моментни емоции, а на възпитание и разбирания, за разрешаването му медиацията не е достатъчна. За такива проблеми трябва да работи цялото общество, отбеляза тя.
Една от индиректните цели на медиацията, дори да не се стигне до споразумение, е поне да се подобри начинът на общуване между страните и да се отвори вратата за бъдеща съвместна дейност, посочи още Елиза Николова. Според нея в България културата на комуникативните умения не е много висока, а те трябва да бъдат възпитавани още от детска възраст. Макар в България хората да не са много запознати с метода на медиацията, има все повече желаещи да се обучават, каза още тя.