Старал съм се всяко нещо, което създавам, да има практическо приложение и теоретично измерение. Думите са на проф. Стефан Чапкънов (1938-2020), създател на първия научен труд за народното пеене. 
През 1965 г. основава професионалния ансамбъл за народни песни и танци „Странджа“, на който е негов художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години.
„За да го създам, основно бях подкрепен от Филип Кутев. Той е човекът, който повярва в мен, още на Втория републикански фестивал. Бях създал един смесен хор за народно пеене и той каза: „Това е хорът, който посочва пътя за народните състави“. Той ми даде рамо да създам ансамбъла. Другият „виновник“ е големият странджански певец Георги Павлов“, казва проф. Стефан Чапкънов.
За репертоара на ансамбъла Стефан Чапкънов създава многогласни хорови и солови песни, хорà, сюити, музикално-сценични постановки. Под негово ръководство ансамбълът е изнесъл над 6000 концерта в страната и чужбина, от които около 2000 авторски, популяризирайки песенния, танцов и словесен фолклор на Югоизточна България - в Европа, Азия и Америка. Под негово ръководство ансамбълът е гастролирал в САЩ, Белгия, Индия, Унгария, Франция, Германия, Словакия, Полша, Чехия, Гърция, Турция, Австрия.
Заедно с творбите, които е създал за сродни състави, броят на композициите му надхвърля 800. Много от тях са публикувани в нотни сборници. 
Стефан Чапкънов е роден на 20 април 1938 г. в Бургас. Още като ученик проявява интерес към фолклора. След завършването на Държавната консерватория посвещава своя талант и професионализъм на фолклорното сценично изкуство. До края на живота си, проф. Стефан Чапкънов продължава да композира. Умира на 18 ноември 2020 г. на 82-годишна възраст. Днес се навършват 85 години от рождението му.
НАУЧЕН ПРИНОС КЪМ ФОЛКЛОРА
Богатата фолклорна култура на Странджа провокира и научните интереси на Стефан Чапкънов. Професор и доктор по музикознание и музикално изкуство, той е автор на книгата „Феноменът българско народно пеене. Проблеми на звукоизвличането”.
Това е първият му научен труд, за който казва: „Старал съм се всяко нещо, което създавам, да има практическо приложение и теоретично измерение. Това е първият научен труд за народното пеене. Оказва се, че преподавателите използват звукоподражателния метод за обучение, който отдавна е отречен. Ако преподавателят има някакъв недостатък, без да иска го предава на своите ученици. Този научен труд дава възможност да се извлече всичко онова, което притежава изпълнителят“.
През 2005 г. излиза втората му книга „Музикалният фолклор на Странджа. Метроритмични, структурни и ладови особености” - помагало за студенти, учители, специалисти. За това издание казва: „Всички знаем, че музиката е елемент от духовното, интелектуалното развитие на човека от праисторическите епохи. Тя е негов постоянен спътник - като се тръгне от ритъма, танца, първите звуци, съпровождали първобитния човек, приобщавайки го към новата среда. Музиката илюстрира трудовите процеси, обредната патетичност, преминава през синтез с танца, за да се обособи като отделно изкуство още от древни времена. Попада в центъра на вниманието на най-древните мислители от школата на Питагор“.
ПРИЗНАНИЕ 
Проф. Стефан Чапкънов е носител е на голямата награда „Златната брадва“ от Международния фолклорен конкурс през 1977 г. в Закопане, Полша, на голямата награда „Златен карагьоз“ през 1995 г. в Бурса (Турция), на голямата награда „Златен карамфил” от Международния фестивал през 2002 г. в Ялова (Турция). През 2005 г. ансамбъл „Странджа“ е отличен с наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, а през 2008 г. - с националната награда „Нестинарка“ за цялостна дейност и принос в запазване на българските традиции. 
Проф. Чапкънов е двукратен индивидуален носител на „Златна лира” - през 1990 г. за приноса му към българската култура, и през 1997 г. - за постиженията му като ръководител на ансамбъл „Странджа“.
През 1998 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Малко Търново“, а през 2000 г. - със званието „Почетен гражданин на Бургас“.  На 1 ноември 2001 г. получава „Голямата кристална лира” за музикален и танцов фолклор на Съюза на българските музикални и танцови дейци, Националния център за музика и танц при Министерството на културата и „Класик ФМ“.
На 16 юни 2005 г. е удостоен с наградата "Златното петолиние 2005" на Съюза на българските композитори - за фолклорна обработка. На 19 август 2013 г., на откриването на 41-ия Международен фолклорен фестивал в Бургас проф. Стефан Чапкънов е удостоен с националната награда "Нестинарка" - за цялостния му принос за развитието на българския песенен и танцов фолклор.
/ДД
/НП/МГ/отдел „Справочна“