Институтът за изследване на изкуствата на БАН (ИИИзк-БАН) издаде "Корпус на стенописите от ХVІ век в България". Представянето на изданието се състоя днес в зала "Проф. Марин Дринов" на Българска академия на науките.
Екип от учени на Института за изследване на изкуствата изследва 37 църкви от ХVІ век от територията на България. Паметниците са описани, проучени и представени от Бисерка Пенкова, Веселина Йончева, Георги Геров, Емануел Мутафов, Иван Ванев, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мария Колушева и Цвета Кунева. 
Ръководителят на екипа проф. Бисерка Пенкова отбеляза, че корпусът основно означава документация. По думите ѝ това не е интерпретация, т.е. обяснение на паметниците. Не се занимаваме с подробно описание или с произхода - въпроси, които възникват, когато влезеш в една църква и видиш стенопис, каза тя и допълни, че единствено фактологията е водеща в един корпус. Това е най-ценното, посочи тя и допълни, че тази информация е максимално проверена и достоверна, за да може да бъде сигурна опора за всички, които след това ще използват тези данни.
Тези 37 църкви, които са включени в изданието, са по-вече или по-малко запазени. За съжаление, много от тях се рушат и една от целите е да се запази документацията за тяхното състояние колкото се може по-дълго във времето, посочи проф. Пенкова.
Тя отбеляза, че това не е първият корпус, а е четвърти. Пенкова изрази надежда, че работата ще продължи и в бъдеще, защото има още нереализирани такива периоди. 
Изданието е част от дългогодишен мащабен проект в Института за изследване на изкуствата на БАН, който има за цел изработването на пълна словесна, графична и образна документация на паметниците на църковната монументална живопис в България. 
Изкуствоведът чл.-кор. проф. Иванка Гергова отбеляза по време на представянето, че е различна проучеността на тези паметници. По думите ѝ в изданието има няколко паметника, които за нея са изненада, защото са неизвестни. Като пример тя даде стенописите в църквата на Дивотинския манастир “Св. Троица”. Гергова обърна внимание на участието на реставраторите в целия процес на документиране на паметниците на монументалната живопис и техните заслуги, включително за разкриването на такива съвършено неизвестни паметници.
Проф. Анна-Мария Тотоманова, ръководител на националната програма, в рамките на която се реализира изданието - “Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие” на Министерството на образованието и науката (КИННПОР), отбеляза, че екипът е бил много отдаден на делото. Точно тази група за сравнително краткото време, в което тази национална програма функционираше - около три години и половина, успя да издаде и да направи достояние на цялата научна общност, две фундаментални издания - “Пътищата на балканските зографи” и "Корпус на стенописите от ХVІ век в България", каза проф. Тотоманова.
Информацията в книгата е многостранна - вписани са църквата с нейната архитектура, лаконична история за постройката и за изписването, съдържание на запазените стенописи и на надписите към изображенията, каза проф. Пенкова и отбеляза, че тези надписи много често съдържат важна информация и за езика, а и за самите стенописи. Направено е и пълно дигитално заснемане на тези паметници.
Както вече БТА писа, за всеки от представените в Корпуса паметници, читателите ще научат неговото местоположение, административна и църковна принадлежност, посвещение и статут; пълни данни за самата сграда като архитектурни особености, строителни етапи и реставрация; общо представяне на стенописната декорация в църквата с различните етапи на изписване и тяхното датиране, актуално състояние и сведения за реставрацията. Подробно са представени стенописите от ХVІ в. с придружаващите ги надписи – кирилски или гръцки. Всяка корпусна единица е придружена от данните за използваните архивни източници и основна библиография. Образната документация съдържа архитектурни планове и разрези на църквите, графични схеми на разположението на стенописите върху стените, където те са налични, и дигитално заснемане както на стенописите, така и на интериора и архитектурата на църквата, като са използвани и архивни фотографии, които съдържат важна информация. Фотографското заснемане с някои изключения е дело на Иван Ванев и Маргарита Куюмджиева. 
Пред БТА проф. Пенкова разказа повече за непознатите досега стенописи. Те са от началото на ХVI в. и до скоро са били неизвестни за учените, но същевременно с много високо качество. Открити са от реставратори при работа в църквата, намираща се недалеч от столицата, в Дивотинския манастир, разказа проф. Пенкова. Тя отбеляза, че в момента все още тече реставрацията на храма и се подготвя цялостна монография за новооткритите стенописи. Включването на информация за тях в корпуса е първична публикация, обясни проф. Пенкова. Ето, има и такива абсолютно щастливи моменти и за нас, посочи тя. На репортерски въпрос случайно ли е станало откритието, Пенкова каза, че в науката случайностите почти ги няма, защото науката търси, а който търси намира.