В Стара Загора се проведе седмата среща-разговор от инициативата на БТА “Алеко днес”, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов.
„Алеко Константинов е образцовият български гражданин, образцовият интелектуалец. Той не е просто писател, дори обратното, той не е точно писател, тъй като със своите текстове той не е градил образ на писател или кариера на писател“, каза в откриващото си слово на срещата литературният историк доц. Йордан Ефтимов. В срещата взеха участие още дългогодишният учител по Български език и литература Мария Бончева, директорът на Регионален исторически музей Стара Загора Петър Калчев, Даниел Йорданов, член на Управителния съвет на Туристическо дружество „Сърнена гора“ и Калина Маджарова от Държавен архив – Стара Загора. Доц. Ефтимов припомни част от богатата биография на Алеко Константинов и подчерта, че целта на инициативата на БТА е всеки от участниците да разгледат неговото творчество от своята гледна точка. Според него много любопитно е присъствието на Алеко Константинов навсякъде в страната по един или друг начин.
Константинов живее в една епоха, когато се ражда Третата българска държава. Това е много малко време, след като България е получила своята политическа свободата след дълго петвековно заличаване от картата на света като нация, като народност. Той е усетил тези първи симптоми на това първоначално натрупване на капитали, което описва в своите разкази и главно в емблематичния си герой Бай Ганьо. Калчев допълни, че Алеко е изградил „образа на един български предприемач, който чрез всички средства на интелектуалния си капацитет се опитва да пробие в живота. Той представя и морала на тогавашния човек, посочи директорът на РИМ.
„Фейлетонът „Страст“ започва така: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн“. Алеко е самокритичен и в тази си изповед той дава много факти и доказателства за това, че е съвършена нравствена личност. Това, което го прави обаятелен преди всичко е, че е истински щастливец“, посочи литераторът Мария Бончева. Тя каза, че „няма човек, който може да намери недостатък в личността на Алеко Константинов“. Според нея той е единственият български творец, който е „спечелил“ привилегията хората да го наричат по малко име. „Само него народът чувства толкова близък“, допълни още тя. Според Бончева изграденият образ на Бай Ганьо е „с неизчерпаема енергия“, но „българинът в значителна степен припознава себе си“. Според нея „Алеко остава незабравим, заради всички свои добродетели“.
Калина Маджарова подчерта, че  Алеко Константинов е един изключителен българин, независимо от критичното му мислене и характеризиране на нашата действителност и героите. Той е преди всичко българин и разнася името на България по света. Архивистът посочи, че не случайно в Стара Загора има изграден специален „Алеков кът“ в емблематичния парк „Митрополит Методий Кусев“, който е създаден през 1939 година от председателя на ТД „Сърнена гора“. То е символ на туристическия дух на Щастливеца.
„Алeко Константинов и неговото отношение към туризма остава на заден план в обществото, тъй като често се казва само, че той е основоположник на организираното туристическо движение. Но тогава хората, които са се обърнали към природата са били тези, които са изпреварили времето си“, посочи представителят на ТД „Сърнена гора“ Даниел Йорданов. Според него след Освобождението е започнало сформирането на нова прослойка от хора, която има нужда да общува с природата. Той припомни историята за публикувана от Алеко Константинов във вестник дописка - покана за всеобщо изкачване на Черни връх. То се осъществява само няколко дни по-късно и участие вземат над 300 души.
В края на инициативата на Българската телеграфна агенция ще бъде издадена книга, в която 160 различни личности от страната ще участват със своите 160 думи за Алеко Константинов.