С изложбата “Оръжия на българите в борбите за национално освобождение и обединение” ще бъде отбелязана 42-та годишнина от откриването на Историческия музей в Правец (ИМ-Правец). Това съобщиха от културната институция.
Изложбата “Оръжия на българите в борбите за национално освобождение и обединение” ще бъде открита днес. Експонатите са от личната колекция на Георги Маринов, Председател на Национален съюз "Единение". Експозицията съдържа около 80 хладни и огнестрелни оръжия от периода от ХIХ век до 20-те години на ХХ век. В изложбата са представени изключително редки експонати, които почти не се намират на територията на България като "Сибирска пиперница", прародител на капсулните револвери, изработен в Сибир през 1830 година. От това оръжие са познати само три екземпляра, които са с четири цеви. Експонатът в изложбата е с пет цеви. Показана е и една много рядка пушка - "Бердана 1" от боевете на Шипка, сабя кавказки модел с обков и инкрустации със сребро по дръжката в техника “ниело”. Представена е ловна капсулна пушка, подарена според собственика, от Васил Левски на Параскева Вълчева, касиер на ТРК в с. Русаля, Великотърновско, прабаба на колекционера Георги Маринов.
Акцент в изложбата са кремъчни и капсулни пушки (една е от 1803 г.) и пистолети, оръжия с предно пълнене, използвани в националноосвободителните борби от поколения българи – хайдути, четници, въстаници. Кремъчните пушки и пистолети са основното въоръжение през Априлското въстание от 1876 г. Голяма част от експонатите са свързани с историята на Руско-турската освободителна война - това са основните оръжия, които са използвани от Българското опълчение и Руската армия - пушки и карабина “Крнка” от 1869 г., артилерийска карабина “Шаспо” от 1866 г., пушки “Бердана 1” и “Бердана 2”. Поставени са и платна с информация за оръжията, войските и техните предводители.
Изложбата на оръжие “за освобождение и национално обединение” е посветена на въоръжението на българския войн. От Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), през защитата на Съединението във войната срещу Сърбия (1885 г.), войните за национално обединение – Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.), оръжието служи на Българското опълчение и Българската войска. Различни видове системи и образци на хладно и огнестрелно оръжие са използвани във всички тези конфликти: ножове, ками, саби, ятагани с инкрустации по дръжките, шашки, тесаци; револвери и пистолети “Гасер”, модели 1873 и 1880 г., “Льофоше” от XIX в. с инкрустации на дръжките, “Смит и Уесън”, револвер “Мартин”, “Булдог”, “Барнан”, пушки и карабини “Бердана”, “Крнка”, “Пибоди-Мартини”, “Снайдер”, “Уинчестър”, “Ремингтон”, “Грасс”, “Манлихер”. Именно подобно снаряжение допринася за многобройните победи по бойните полета.     
“Побеждава не оръжието и даже не ръката, която го държи, а сърцето що тупа в юначни гърди”, казва бележитият български офицер полковник Борис Дрангов. Именно за мъжеството и храбростта на българския войник, стоящи зад най-паметните страници във военната ни история, цели да припомни изложбата “Оръжието на българите в борбите за освобождение и национално обединение”, отбелязват организаторите. 
Изложбата може да бъде  видяна в Исторически музей Правец до 15 май.
Музейната сбирка в града се създава с решение от 27 декември 1978 г. на Комитета за култура към читалище “Заря” в Правец. На 18 април 1981 г. е открита сградата на Културния комплекс и Историческия музей - Правец с първата музейна експозиция. От 26 декември 1983 г. Музеят е включен в музейната мрежа на страната. 
Вече 45 години музеят развива дейности като регистрира, събира, документира, изследва, опазва, съхранява и популяризира културното наследство на община Правец, отбелязват от институцията. В него се съхранява и споделя богато наследство от векове. Музеят представя експонати от фонда в постоянната експозиция и в тематични изложби; провежда археологически проучвания и представя откритите артефакти; гостува и организира изложби в и от други музеи; работи по европейски проекти, прилага нови стратегии в проучвателската и популяризаторска работа с цел подобряване достъпа до културното наследство. /ИРС