Проф. д-р Веселин Петров, ДМ, ще бъде един от множеството известни и успели гости на юбилея на любимото си училище - Английската гимназия в Русе. Но световно известният съдов хирург ще блесне в светлина, в която малцина познават - като отличен музикант.

Изпълненията му ще бъдат част от концерта "Духът на времето", посветен на 60-годишнината на АЕГ "Гео Милев" на 21 април от 18 часа в Доходното здание.

Ще изпълня около 25-30 емблематични рок и блус парчета от времето, когато беше достатъчно само да поканиш някое момиче на бавен танц, за да покажеш, че я харесваш - без чатове, СМС-и и социални мрежи. И когато слушахме тази музика от плочи и ролкови магнетофони. Не казвам дали е било по-хубаво или по-лошо. Просто беше различно, казва проф. Петров.

И ако входът за концерта в Доходното е само с покани, по-късно същата вечер, от 21 часа, желаещите да се върнат с проф. Петров в годините, "когато рокендролът беше млад", могат да го направят в "Макс клуб Русе", на ул. "Александровска" 84 (срещу Халите).

Предлагаме ви интервю с проф. Петров за медицината, музиката и Русе

Проф. д-р Веселин Петров: Човек се разболява на масата

Профилактиката е по-важна от лечението, съветва един от най-изтъкнатите практици и лектори по съвременна съдова хирургия у нас, започнал кариерата си в Русе

Проф. д-р Веселин Петров, ДМ е роден на 10.06.1956 г. в Плевен. През 1975 г. завършва с отличие АЕГ "Гео Милев" в Русе. Висшето си образование получава във ВМИ-Плевен през 1983 г. Специализира обща хирургия от 1992 г, а от 1996 г. е специалист по съдова хирургия и преподавател в Медицинска академия-София.

През 1995 г. защитава дисертация на тема "Транскраниална Доплерова сонография при хирургия на артериите на аортната дъга", която е първата дисертация по съдова ехография в България. Проф. Петров е пионер в развитието на Доплеровата сонография както в София, така и в редица клиники в страната - съдова хирургия във ВМИ-Плевен, Окръжна болница-Русе и др. Той е един от най-изтъкнатите лектори по съвременна съдова хирургия у нас.

От 1993 г. проф. Петров е съосновател и член на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА). От 2017 до 2021 г. е негов председател, а през 2013-2015 г. е представител на България в eвропейското съдово-хирургично дружество European Society for Vascular Surgery (ESVS), където продължава активното си членство и сега.

Освен с теоретична и научна дейност, проф. Петров е и активен съдов хирург. Оперира най-сложните случаи в съдовата хирургия в областта на каротидната, абдоминалната и периферна съдова патология. Бил е началник клиника по съдова хирургия и ангиология към МБАЛ-НКБ, известна като Трета градска болница в София, и началник клиника по съдова хирургия към УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД и Медицински университет-Варна. От януари 2022 г. е началник на клиника по съдова хирургия към Националния кардиологичен институт на база болници "Сърце и мозък" в Плевен и Бургас.

Професионалния си път като хирург започва през 1983 г. в Окръжна болница-Русе, а 3 години по-късно, след спечелен конкурс, е избран за асистент по ангиология и съдова хирургия в Университетската национална кардиологична болница в София. През следващите години израства като водещ съдов хирург в България, който се занимава с диагностика и оперативно лечение на най-тежките съдово-хирургични заболявания.

Разговаряме с проф. Веселин Петров броени дни преди честването на 60-годишнината на АЕГ "Гео Милев" в Русе, където през 1975 г. е завършил с отличие средното си образование. Оказва се също, че ще участва в празничното тържество на 21 април в Доходното здание и в клубен рок концерт по-късно същата вечер катоЕ соло китарист! Това може би е неочаквано за мнозина, но не и за бившите му съученици, които още помнят виртуозните му изпълнения на някогашните младежки "забави" и конкурси за млади музикални таланти.

- Вие ли открихте медицината, или тя откри вас?

- Като трето поколение лекар и второ хирург, нямах големи колебания какво да уча и работя. Баща ми д-р Петър Петров, ДМ, беше известен хирург в Русе, дълги години началник на отделение по обща и коремна хирургия към онкодиспансера. Майка ми, доц. Николина Петрова, ДМ, завеждаше неонатологията в АГ-Русе, а впоследствие и катедра по АГ и неонатология към Тракийския университет в Стара Загора.

- А срещата Ви с музиката как се случи?

- Също е наследствена. Баща ми пееше в известния русенски хор "Родина" като бас, свиреше на китара и цигулка. Още от първи клас бях оборудван с цигулка и започнах музикално образование, включващо солфеж, облигатно пиано и класически етюди за цигулка в една от детските школи на града. След седми клас, обаче,

преминах на китара, за което си имах доста разправии у дома, но китарата все пак победи

Тогава се оформяше и новата музикална вълна в света на музиката, с появата на рок групи като "Бийтълс", "Ролинг стоунс", "Дийп пърпъл" и др. Като последовател на един от най-добрите соло китаристи в света - Ричи Блекмор, бях художествен ръководител на новосъздадената вокално-инструментална група "Виолети" (перифраза на "Deep Purple" на български език), с която концертирахме и дори спечелихме награда в конкурса "Млади таланти" в Русе.

- Забелязвате ли някакви тенденции (позитивни или негативни) в българското здравеопазване, откакто активно практикувате като хирург?

- Хирургията е една от най-бързо развиващите се области, особена след навлизане на новите технически диагностични и терапевтични апаратури. В моята специалност - съдовата хирургия, това важи с най-голяма сила. Така е, защото кръвоносните съдове са най-важните структури на човешкото тяло и както е добре известно, хората умират и се инвалидизират от техните болести. Дори и от рак да се разболее човек, умира от сърдечно съдовите му усложнения, а не от тумора, освен ако той не е разположен в централната нервна система.

Единствената бързо движеща се тъкан в тялото е кръвта

и това обуславя трудностите както за диагностика - СТ, скенер, магнитен резонанс и др., така и за лечение - байпаси, стентове, балонна ангиопластика. Както обичаше да казва проф. Александър Чирков, при когото започнах работа след спечелване на конкурс в София през 1986 г., "сърдечно-съдовата хирургия е острието на върха на копието на хирургията"... Като негативно явление в световен мащаб в нашата специалност се оформя залитане по интервенционалните процедури на лечение за сметка на т.нар. "отворена байпас хирургия", което се случва по финансови причини, за сметка на качеството на далечните резултати. Това е така, защото стентовете и балоните за лечение на стеснени артерии водят до бързи и лесни непосредствени резултати, но в далечен план те много бързо се компрометират, за разлика от класическата съдова байпас хирургия.

- Какви, според Вас, са най-масовите заблуди и грешки в грижата на хората за собственото им здраве?

- Една френска поговорка казва, че човек се разболява на масата. Това, според мен, е от най-голямо значение за здравето на хората. Ние се храним с все повече изкуствени и опасни храни,

злоупотребяваме с трите бели врага - сол, захар и брашно

трупаме вредна телесна маса, пушим, обездвижваме се, стресирани сме от какво ли не, удоволствията се концентрират върху различни екрани и в крайна сметка се разболяваме. Xpoничнaтa вeнoзнa бoлecт (XBБ) e мoжe би eднo oт нaй-paзпpocтpaнeнитe зaбoлявaния нe caмo в Бългapия, нo и в cвeтa. Oкoлo 70% oт пaциeнтитe ca в paнни cтaдии, a 30% ca в нaпpeднaлa фopмa нa XBБ, кoeтo ce дължи нa пoдцeнявaнe нa зaбoлявaнeтo, нeнaвpeмeннa или нeeфeктивнa тepaпия. Една голяма заблуда е, че лекарите ще ни излекуват. Това става все по-трудно, много по-важно е да профилактираме развитието на болестите, отколкото да ги лекуваме.

Mнoгo xopa cмятaт, чe paзшиpeнитe вeни и кaпиляpи ca бeзoбиднo кoзмeтичнo cъcтoяниe. Bcъщнocт, тoвa e cъдoвo зaбoлявaнe, a нaй-гoлямaтa cмъpтнocт в cвeтa e oт cъpдeчнo-cъдoви зaбoлявaния. Beнитe ca cъдoвeтe, пo кoитo кpъвтa ce движи към cъpцeтo. И тъй кaтo вeнoзнитe cтeни нямaт мycкyлни влaкнa, eднoпocoчнoтo движeниe нa кpъвтa в тяx ce ocигypявa oт вeнoзнитe клaпи и oт cъкpaщeниeтo нa oкoлнитe мycкyли. Koгaтo xoдим и мycкyлитe ни ce cъкpaщaвaт, тe пoдпoмaгaт пpидвижвaнeтo нa кpъвтa пo вeнитe.

Koгaтo, oбaчe, cтoим пpaви пpoдължитeлнo, кpъвтa зaбaвя движeниeтo cи и ce зaдъpжa в нaй-ниcкo paзпoлoжeнитe чacти нa тялoтo

C тeчeниe нa вpeмeтo пoвишeнoтo нaлягaнe вoди дo oтпycкaнe нa вeнoзнитe cтeни, a вeнoзнитe клaпи, кoитo нacoчвaт кpъвтa към cъpцeтo, нe paбoтят добре. Kaтo peзyлтaт oт yвpeждaнeтo нa вeнoзнитe клaпи, чacт oт изпoмпaнaтa кpъв ce вpъщa oбpaтнo в дoлнитe кpaйници, paзвивa ce вeнoзнa xипepтoния и ce cтигa дo paзшиpявaнe нa вeнитe.

- Може ли да говорим за сезонна, наследствена или друга предразположеност към съдовите заболявания?

- Пролетта и лятото са подходящо време да се заостри вниманието към венозните заболявания - разширени вени, тромбофлебити, капиляропатии др., защото статистиката от проведените проучвания показва, че малка част от хората търсят съветите на специалист съдов хирург. Повечето ходят при личните си лекари. За съжаление, те не винаги могат добре да преценят и да диагностицират симптомите на венозните заболявания, нито да извършат Доплерова сонография на съдовете, за да дадат адекватна терапия и указания за лечение. Затова в последните години с членовете на дружеството по съдова хирургия, на което бях председател, направихме една разяснителна кампания, която много се хареса не само на нас, но и на пациентите. Оказа се, че повече от 80% от пациентите за първи път се срещнаха със специалист съдов хирург и научиха какво е реалното положение и перспективи на тяхното заболяване

Ние правим нашите кампании по отношение на венозната заболеваемост през април, май или в началото на летния сезон, защото по време на горещините стените на вените отслабват, оплакванията се засилват и се появяват нови.

Eжeгoднo y нac от хpoничнa вeнoзнa бoлecт (XBБ), извecтнa oщe кaтo "paзшиpeни вeни", ce лeкyвaт oкoлo 30-40 000 дyши c кoнcepвaтивнa тepaпия, oт кoитo 10 000 ce oпepиpaт. Cпopeд cкpининг пpoyчвaнe, пpoвeдeнo c 3567 дyши пpeз юли-нoeмвpи 2021 г., близo 58% oт бългapитe, пoceщaвaщи oбщoпpaктикyвaщитe лeкapи, cтpaдaт oт xpoничнa вeнoзнa бoлecт. Основни pиcкoви фaктopи зa зaбoлявaнeтo са нaднopмeнo тeглo, липca нa дocтaтъчнa двигaтeлнa aктивнocт, нeбaлaнcиpaн xpaнитeлeн peжим, фaмилнa oбpeмeнeнocт. Pиcкът oт ycлoжнeния, дълбoки вeнoзни тpoмбoзи и бeлoдpoбнa тpoмбeмбoлия ce yвeличaвa знaчитeлнo oт някoлкo фaктopa, кoитo ce пpoявявaт пo-чecтo в пocлeднитe гoдини зapaди Covid-19. пъpвo, тoвa e cтoeнeтo и paбoтaтa oт вкъщи - т.e. oбeздвижвaнeтo, кaктo и oтлaгaнe нa пoceщeниeтo пpи лeкap. Tpeвoжнa e и cтaтиcтикaтa oт пaндeмичнитe гoдини.

Вce пo-гoлям пpoцeнт oт нoвoдиaгнocтициpaнитe пaциeнти c XBБ ca нa cpeднa възpacт мeждy 30-50 гoдини, кoeтo гoвopи зa "пoдмлaдявaнe" нa зaбoлявaнeтo

Oщe пo-пpитecнитeлeн e фaктът, чe пoлoвинaтa oт тяx нe ca били лeкyвaни, въпpeки чe ca имaли cимптoми oт двe и пoвeчe гoдини. Xyбaвaтa нoвинa e, чe зa пaциeнтитe в paнни cтaдии имaмe peaлнa възмoжнocт дa въздeйcтвaмe въpxy пpoгpecиятa нa XBБ и дa я пpeдoтвpaтим oщe в зapoдиш.

- Какъв съвет бихте дали в тази връзка?

- Да съблюдават и избягват рисковите фактори за развитие на атеросклерозата - всичко, свързано с храната, начина на живот, достатъчно движение, отказ от тютюнопушене, отслабване и поддържане на минимално тегло, достатъчен сън, положителни емоции, минимизиране на екранното време, редовни посещения при специалист поне веднъж в годината. Ако човек няма някакви тежки съпътстващи венозни заболявания, може спокойно да подобри общото си състояние дори с домашни тренировки, като единствено трябва да наблюдава да не прекалява с тежестите, защото те натоварват венозната система. Иначе натоварването като цяло не е проблем. Вкъщи човек може да го дозира. То е много полезно, защото поддържа организма в тонус.

Преди да се е развило заболяването на разширените вени или, недай Боже, още по-тежките тромбози и тромбофлебити,

първите симптоми за натоварване на венозната система са характерни и се изразяват в болка, тежест и "мравучкане" в долните крайници

Особено в края на работния ден. Правени са изследвания, които показват, че в края на деня някои хора имат вече сходни признаци с пациенти, които са страдали години наред от венозни заболявания. Това е и смисълът на ранното разпознаване на пациенти, склонни да развият заболяването. По принцип разширените вени се виждат "и от самолет", така да се каже, но е хубаво да посетят съдов хирург или ангиолог - това е новата специалност, която е терапевтична и се занимава предимно и само с такива заболявания без операция. Според мен, профилактиката е по-важна от лечението.

- Какви са най-ярките Ви и скъпи спомени от Русе и живота в него от времето, когато бяхте дете, ученик, млад лекар?

- Много щастливи спомени пазя от Русе като дете и ученик - игри и разходки из централните улици, площада, Стъклената будка, която вече не съществува, край Дунава... Прекрасната архитектура, историческите събития през 19-и век, когато градът е бил най-големият в Княжество България, а преди това - столица на Дунавския вилает, и където е съградена първата болница у нас, първата жп линия, основано е първото аптекарско дружество през 1884 г. В по-късните години пък, на които съм съвременник - Пантеона на възрожденците и много други неща, с които Русе може основателно да се гордее и да претендира за значимо историческо наследство.

Обичам този град и в него често си спомням думите на първия български нобелов лауреат Елиас Канети: "Всичко, което видях по-късно, се беше вече случило някога в Русчук"

Дори бих предложил да се създаде фонд, който да удостои това одухотворено място с голям, внушителен катедрален храм. Той би имал благотворно влияние за обединяване и духовно възраждане на днешните и бъдещите поколения русенци.

- А от русенската Английската гимназия?

  • В това училище по мое време имаше несравним дух! Всички ние, които спечелихме огромното щастие да сме възпитаници на гимназията, бяхме изключително горди, защото тогава в нея бе събран цветът на младите хора от цяла Северна България. Имахме съученици от Видин до Варна и Добрич, бяхме обучавани от десетина истински англичани. От тях неусетно взехме и другия, несоциалистически начин на мислене и съществуване, богатството на английската култура. Изучавахме Лондон и английската империя. Много значимо бе и запознаването с английските рок групи от онова време, които бяха на върха на световните музикални класации. Тази култова сграда на гимназията в прекрасния парк остави отпечатък върху развитието ни като личности с високи познания и амбиции, израснали по-късно като специалисти във всички направления, известни днес с постиженията и успехите си по целия свят.

Разговора води Йордан СТЕФАНОВ