Нов регламент повишава нивото на Наградата за литература на Европейския съюз (ЕС) и увеличава уважението към нея. Това казва пред БТА писателят Светлозар Желев, който тази година е част от журито в конкурса. 
До миналата година наградата се връчваше от национални журита - всяка година 13 или 14 национални журита излъчваха 13 или 14 победители и се получаваха огромни разлики в нивото на победителите, коментира Желев. От 2022 г. регламентът гласи, че националните журита излъчват номинации за наградата, а международно жури избира един победител и петима подгласници. Така, наградата се превръща реално в международна, смята българският писател.
Според новите правила, победителят получава 20 хиляди евро. От тях 10 хиляди евро са за превод на книгата и издаването й на английски език, останалите са лично за автора. Петимата подгласници също получават парична награда – по 10 хиляди евро, от които половината са за превод и издаване, а останалите – за писателя.
Заради ротационния принцип на участие, който остава непроменен, България тази година не е включена в Наградата за литература на Европейския съюз. Наш автор ще бъде номиниран от национално жури през 2024 г. 
„Отговорността на националните журита е много по голяма, защото реално те трябва да изберат книга, която да бъде конкурентна на останалите“, коментира Светлозар Желев. По думите му, от гледна точка на авторите, критериите за приза не са променени. Участници в конкурса могат да бъдат изгряващи писатели, които имат издадени между две и четири книги, и не повече от три превода на техни произведения. 
Смята се, че все пак утвърдените автори вече имат своята рецепция и извън границите на държавата си, така че е важно да бъдат подкрепени млади писатели, но не като възраст, а като развитие на кариерата си, коментира българският представител в тазгодишното жури на конкурса.
Първият носител на Наградата за литература на ЕС според новия регламент е Ива Пезуашвили от Грузия. Тази година номинирани са Аг Аполони (Косово), Анна Оспелт (Лихтенщайн), Иида Раума (Финландия), Илия Джурович (Черна гора), Джеф Шинкер (Люксембург), Лусин Харатян (Армения), Марит Капла (Швеция), Мартина Видаич (Хърватия), Мод Симоно (Франция), Ондрей Щиндл (Чехия), Сабина Якубовска (Полша), Тонис Тотсен (Естония) и Хари Н. Спану (Кипър). Победителят за 2023 г. ще бъде обявен на 28 април в рамките на Панаира на книгата, в Лайпциг.
Освен Светлозар Желев, в международното жури са още Андрей Курков (Украйна), Хенрик Франке (Норвегия), Имре Барна (Унгария), Кукла МакЛеоси (Гърция),  Шарън Галант (Белгия) и Шийла О'Райли (Великобритания).
Литературна стойност и утвърждаване на европейските ценности са сред критериите за оценка, казва Желев. Оценява се доколко произведенията спомагат за познаването между народите, както и в каква степен защитават общите ценности срещу войната, различията и други. „Изключително е нивото на книгите. Това си обсъждахме с колегите от журито - че е огромна чест наистина да се срещнем за първи път с тези автори“, коментира Желев. „Надявам се, наистина повечето от тези книги да бъдат преведени на български, и на други езици, за да може хората да ги прочетат“, допълва той.
По думите му големият проблем в тази посока е наличието на преводачи. Разбира се, за повечето езици в България има преводачи, включително от латвийски, литовски и естонски, но, например, от грузински няма, казва писателят. Обяснява, че в такива случаи се използва превод от трети език, така нареченият „език-мост“.
Светлозар Желев е роден през 1974 г. в Ямбол. Завършил е математическа гимназия, история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това и „Корпоративен мениджмънт“ в „Оупън юнивърсити“, в Лондон. Бил е главен редактор на издателство „Сиела“ и директор „Маркетинг“ на издателство „Колибри“. Съучредител е на фондация „Елизабет Костова“, главен редактор е на сп. „Гранта“ в България. В периода от 2015 до октомври 2016 г.  е директор на Националния център за книгата към НДК. От края на 2017 г. е член на обществения съвет на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на книгите „Опитай това“, „Храната, начин на употреба, или гурме за напреднали“, „България за напреднали“ .