Църквата „Успение Богородично“ във видинското село Сланотрън посрещна Възкресението със светещ кръст на купола. Той е дарение от жител на селото, който в края на миналата година година успя да изпълни едно свое дългогодишно желание - храмът в родното му село да се вижда отдалеч и нощем, сподели за БТА Светослав Силагиев. Той успява да създаде и монтира светлинна инсталация на кръста на черквата "Успение Богородично" селото. Заедно със светещия кръст изгражда и дарява мълниеотвод. Като специалист електроинженер, Силагиев е категоричен, че църквата задължително трябва да има гръмоотвод, защото храмът се намира на най-високото място в Сланотрън и е най-високата сграда. Електроинженерът е решил да сбъдне своята мечта и със свои средства да осигури и изработи инсталацията. После дошла и идеята да освети големия кръст на църквата.
Днес, когато честваме Възкресение Христово, Силагиев е щастлив и доволен, че това е вторият голям празник след Рождество, което църквата отбелязва с голям светещ кръст. Това носи за миряните и за него радост и удовлетворение.
Църквата в Сланотрън е построена през 1909 година, пише в запазената книга до днес "История на Видинската епархия". Прадядото на Светослав Силагиев Хаджи Георги Гицов дарил камбаната, която е докарана от Виена.  Храмът е впечатлява като строеж и внушава преклонение пред православната Христова вяра. Осветен е през 1906 г., още преди да бъде довършен докрай. Църквата е зографисана три години по-късно.
Строежът също има своята необичайна история. Започнат е през 1857 г. Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - около метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в старото гробище, което се е намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите и сега се знае. То е дарено от Митран, тукашен жител. За строежа били използвани около 40 хил. стари оки, 20 хил. тухли, голямо количество вар и камък от старата черква. Имали са около 20 хил. лева готови пари и с благословията на Видинския митрополит Кирил на 16 октомври 1905 година е поставен основният камък на днешния храм. Изгражда го майсторът предприемач Стефан Богоев от Дебърско, Македония. Според условията и договора той е бил длъжен до 31 октомври 1906 година да предаде строежа и да го покрие. По-късно миряните решили да довършат работата като събрали помощи от населението и околните села. С набраните суми успели да довършат напълно църквата през 1908 година и я осветили през 1909 година на храмовия празник. 
Първият свещеник, при когото е започнал фактически градежът, се казва поп Станко Павлов, прадядо на поп протойерей Венцислав Цветанов Илиев или поп Венци, както го наричат сланотрънчани. Средствата за храма са дарения от местните жители, хора от съседните села и румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за когото доскоро местните жители говорели като за "човека в черно".
Според старите хора в Сланотрън решението за изграждането на храма е взето през далечната 1830 година. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в съседното село Кошава. Един ден, връщайки се от там, направили обща софра. Тогава човекът, облечен в черни дрехи, станал и казал: "Братя, докога ще ходим по чужди врати, няма ли да си направим и ние църква?" Името на този човек е намерено наскоро и съвсем случайно - в открития в архива на църквата крепостен акт от 1898 г. Като първи църковен настоятел там е записан Флоро Войнов - човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села. В архива е намерен и официалният договор, подписан между църковното настоятелство и художникът Милетий Божинов, македонски българин от Дебърско, преселил се в Лом. Той е изографисал отвътре църквата за три години срещу сумата от девет хиляди лева. Дебърският майстор е изрисувал и всички икони от иконостаса, много от които са подарени от местни християнски семейства.
Днес храмът се вижда отдалеч и нощем светещият кръст показва силата на християнската вяра, но в Сланотрън хората имат една голяма болка, сподели кметът на селото Венелин Павлов. В храма няма свещеник, който да служи постоянно. След като 15 години в него служи свещеник Венцислав, който днес е близо 90-годишен, от близо година един свещеник обслужва няколко съседни села и храмът често е заключен. Кметът сподели още, че за първа година на Велики петък в храма не е проведен стародавен, уникален ритуал, съхранил се близо век - „Ангелите слизат от небето“.
Години наред на Велики петък пред дверите на селския храм „Успения Богородично”, пред стотици хора, се е разигравало театрално представление „Ваденето на Христос от гроба”. Нищо от библейската притча не е забравено: гробът се пази от двама римски войника с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски. В петък, малко преди полунощ, иззад църквата излизат две ангелчета с факли в ръце и се приближават до гроба. В този момент иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, започва бавно да се повдига и излиза над земята. Така символично се онагледява Възкресението Христово. "Покосени" от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и после изчезват. Дворът пред църквата се осветява, край красивата икона остават само двата ангела, а светлината е знак за започване на църковната служба. Тогава се осветява и дворът, а множеството влиза в сградата за началото на църковната служба.  
В храма в Сланотрън се пази и уникална плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много стара, съшита със сърмени конци, тя е сред най-старата, запазена до днес, църковна утвар на територията на Видинската епархия.
Не е известно подобен ритуал да се изпълнява на друго място в България. Затова и надеждата на всички жители на селото е час по-скоро да имат свещеник в храма и по празници да продължат традициите и ритуалите, предавани от векове, и да ги съхранят за бъдещите поколения, каза кметът Венелин Павлов.