Анализ на българската литература от 21-и век прави проф. Милена Кирова в новата си книга. Премиерата на тома е на 20 април в „Каза либри“ с участието на авторката, Амелия Личева и Елка Трайкова, съобщават издателите от „Колибри“.
„Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“ е написана с амбицията да бъде литературна история, но ще се прочете като критика, посочва проф. Кирова.
„Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта да погледна критично към критическата практика на последните десетилетия. Казвам го като автор на повече от 700 рецензии върху новоизлезли книги, написани в периода 1995 г. –2020 г. и публикувани главно по страниците на в. „Култура“. Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места, също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет. Ясно видях колко голяма може да бъде разликата между оперативната критика и литературноисторическата оценка на едно и също явление“, казва авторката.
По думите й това е създало необходимостта тя да оспори някои критически мнения, включително и свои собствени. „Критикът пише под микроскоп, а литературният историк прилича на инженер, който се опитва да сглоби цялостен механизъм от огромно количество разбъркани части. Понякога жертваш добър автор или творба, ако не можеш да ги наместиш в конструктивната схема. Друг път извеждаш напред творби с не толкова блестящи характеристики, защото са ти функционално необходими, за да сглобиш някоя важна част на общия механизъм“, допълва тя.
Проф. Милена Кирова (1958) преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература от 2003 г. до 2011 г. и от 2015 г. насам. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). 
Съставител и редактор е на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 г. и 2013 г.). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. 
Носителка е на различни награди, сред които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на Великотърновския университет (2002) и др. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“.  / ГН