„Имах романтични подбуди за „Житиеписецът“. Бях уморен да пиша за действителност, за реални проблеми, за резиденции, за комунизъм, за стачки и протести. Всички тези неща ме бяха уморили и малко исках да се скрия в миналото. Направих си някакво творческо убежище за работа“. Това разказа писателят Стефан Кисьов по повод новата си книга „Житиеписецът“.
Българската премиера на романа се състоя в Столичната библиотека. Преди това книгата бе представяна в Ню Йорк и Филаделфия.
По „Житиеписецът“ Стефан Кисьов работи в продължение на почти 12 години. „Точно тогава бях завършил един роман „Тайната на рицаря Капулети“ и някак си бях влязъл в епохата. „Тайната на рицаря Капулети“ разказва и за Ромео и Жулиета и бях започнал да правя проучвания за ренесансова Италия. И някак си, да си призная, ми беше допаднало да се ровиш в историята. Да потъваш в един свят, изцяло различен от този, в който живеем. В него нещата са много по-красиви, по-отдалечени от всичко, което се случва. Изглежда по-романтично и красиво“, разказа той.
По думите му, всеки един от героите му в „Житиеписецът“ има реален прототип, като сред вдъхновенията на автора са президенти и интелектуалци, както от България, така и от чужбина. „Писателят е донякъде като режисьора. Аз съм чел в книга за Фелини как преди да направи някой филм, прави кастинг. И всякакви хора идват за всякакви роли. Той, според собствената си представа за това как изглежда някой негов герой, си намира съответния актьор, който да играе тази роля. Фелини с това е известен, че използва много малко професионалисти“, коментира Стефан Кисьов.
Сюжетът на „Житиеписецът“ разказва за човек с тъмно минало, бивш осъден на смърт пират, живеещ в Рим с държанката си Моника. След като получава поръчка да напише житие за Константин Философ, той се впуска във вълнуващи приключения в Рим, Венеция, Константинопол, Плиска и Велики Преслав. Със съпругата си той посещава местата, където е пребивавал създателят на глаголицата и един от най-мащабните християнски мисионери, за да проучи делото му и него самия, като по пътя си се среща с плеяда от невероятни исторически личности – папи, патриарси, императори, князе и т.н.
„Това е книга за глаголицата и за Константин Философ и за моето творческо мнение за тях“, посочи авторът.
Книгата е куест, нещо като „Властелинът на пръстените“, коментира доц. Йордан Ефтимов по време на българската премиера на „Житиеписецът“. „Става дума за изпълняване на някаква мисия. Защото какво се оказва - още в самото начало има един размисъл, че някои пишат книги предварително и после отиват да се убедят, че това, което са написали може би е вярно. Точно така бил постъпвал самият житиеписец преди това. Други искат първо да се информират максимално за фактите и тогава пишат. Много бързо ние разбираме, че това ще бъде роман, в който не само ще се движим през Венеция, Константинопол, Преслав, но също така научаваме, че това ще е роман, в който непрекъснато ще се обсъжда писателската работа“, каза Ефтимов.
В този куест имаме криминален момент, имаме голяма мистерия, имаме и опасността да бъдеш наказан от пазителите на голямата тайна, допълни той.
„Житиеписецът“ е издаден в Прага от българското дружество „Кирил и Методий“ с помощта на Пражката община.
Стефан Кисьов има издадени осем романа и множество разкази. С „Екзекуторът“ през 2004 г. той става първият писател, спечелил Националния конкурс „Български роман на годината“ на фондация „Вик“. Роден е на 30 април 1963 г. в Стара Загора, където завършва гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан“. Учил е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в Софийския университет „Климент Охридски“ и Сорбоната в Париж. Пише от съвсем малък, започва да публикува сравнително късно в „Литературен вестник“ през 1995 г., където създава и поддържа рубриката „Криминале“ в продължение на шест години. През 1996 г. дебютира с романа си „Джубокс“, в който пресъздава атмосферата на т. нар. „гларуски години“ от времето на социализма. Следват романите „Никъде нищо“ и „Не будете сомнамбула“ (2000).