Шест издания на Международните писателски срещи в София от 1977 до 1986 година са фокус в „Дипломация чрез литература“, нова книга на Анжела Димчева. Изданието на „Изида“ тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерството на културата, а премиерата е на 12 април в Българския културен център, в София (ул. „Веслец“ 13), съобщи на БТА авторката.
На премиерата ще участват Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели (СБП), проф. Стоян Денчев, проф. Александра Куманова, проф. Ивайло Христов, водещ ще е Христо Славов.
„Разгледани са подробно предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук. Научният подход се базира на принципите на аксиологията - науката за ценностите", разказва Анжела Димчева.
НАУЧЕН ПОДХОД НА БАЗАТА НА АКСИОЛОГИЯТА
По думите й в това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи  на изкуството, казва тя.
„Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20-и век. Чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на „Желязната завеса“ в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. От момента на конституирането на Софийските писателски срещи като знаков политически сигнал към съвестта на управляващите се появява понятието „културна дипломация“. Днес това е основен термин за алтернативни практики в посока успокояване на регионалната и международна конфронтация“, допълва Анжела Димчева. Тя се позовава на оригинални документи от архивите на СБП и личния архив на Любомир Левчев.
ЦИТАТИ
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години, коментира авторката на „Дипломация чрез литература“.
Жан-Ерве Базен казва: „Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война“.
„Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели“ - думи на Ърскин Колдуел.
Любомир Левчев казва: „Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел“.
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник „Йомиури“ изрича определението: „София е Хелзинки на литературата“.
/ДД