Може би си мислите, че „рисковото поведение“ представлява дейност, свързана с някакъв вид злоупотреба или зависимост - към наркотици, алкохол, неправилно шофиране и други. Истината е, че и най-простите неща, като храната, която ядете всеки ден, могат да бъдат рискови. Особено ако сте решили да се впуснете в нов диетичен режим, без да сте информирани достатъчно по темата, пише сайтът Тялото.
Ползите за здравето, свързани с един здравословен и добре балансиран вегетариански (или вегански) начин на живот са неоспорими. Много изследвания показват, че добре планираната и питателна растителна диета намалява риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет и инсулт. Същевременно пък работи в полза за по-голяма продължителност на живота.
Ключовият елемент във вегетарианската диета трябва да бъде балансираност и питателност. Само по себе си изключването на месото не е билет за добро здраве. Реални ползи може да получите, когато замените месото (и млечните продукти) с повече зеленчуци, плодове, бобови растения и соя.
Недостигът на витамини, особено на витамин В12, може да повлияе зле на здравето ви. Скорошно проучване показва, че липсата на витамин В12 е широко разпространена сред вегетарианците. Дългосрочният дефицит може да предизвика необратими нервни увреждания. Разбира се, това може да бъде избегнато, стига да се храните правилно.
Има група вегетарианци, които премахват месото и същевременно го заместват с чипс, солети, бисквити и така нататък. Преработените закуски не съдържат полезни вещества и носят риск от надебеляване и хронични заболявания. Ако обичате да си похапвате често, заменете чипса с морков, пуканките с пълнозърнести бисквити с хумус, а солетите с ябълка, например.
Много хора смятат, че липсата на месо ограничава техния избор на хранителни възможности. Вегетарианците не трябва да ядат всеки ден едни и същи храни, защото това означава лишаване от различни важни минерали, витамини и здравословни мазнини. Разнообразието е от ключово значение за успешната вегетарианска диета. Съсредоточете се върху получаването на достатъчно протеини (ядки, семена, бобови растения, тофу), калций (тъмни и листни зеленчуци, зеле, броколи), желязо (изсушени бобови растения, леща, соя, коприва), витамин В12 (обогатените зърнени храни, соево мляко), витамин D (обедно слънце и добавки).
Съществуват две големи заблуди, свързани с протеините. Първата заблуда е, че човек може да получи „истински“ протеини само от месото, а втората заблуда е, че човек трябва да приема много, много протеини, ако иска да е здрав. Всъщност протеинът с растителен произход може да бъде също толкова добър (леща, соя, фъстъчено масло, киноа, черен и червен боб, нахут и грах). Повечето здрави хора се нуждаят от 0.8 грама протеин за всеки килограм от тяхното телесно тегло.
Все пак, за да няма притеснения относно приема на протеин, ето няколко интересни факта:
* Една чаша леща съдържа 18 грама протеин, равни на една 90-грамова пържола.
* Една чаша боб или нахут съдържа 15 грама протеин.
* Половин чаша тофу съдържа повече от 10 грама протеин.
* Една чаша обработен спанак съдържа повече от 5 грама протеин.
* Една чаша сварена киноа съдържа повече от 8 грама протеин и обилна доза фибри. Други храни като кафяв ориз и булгур също са добър избор.
* Ядките са отличен източник на протеини, като фъстъците са най-добрият избор. Около 30 грама изпечени фъстъци съдържат 7 грама протеин. Друг плюс на ядките е, че съдържат полезни мазнини.