Астрофотографите в България снимат основно мъглявини, галактики и комети
Астрофотографията е скъпо хоби, ако любителят астроном има желание да разполага с най-модерната техника, допълни Маркишки. Той уточни, че по принцип няма ограничения за пространството за снимане, като всичко зависи от яркостта на обекта, който ще бъде „хванат“ в кадъра. Бъдещето на астрофотографията е гарантирано заради развитието на цифровата фотография, допълни изследователят. По думите му по света вече има роботизирани системи, които претърсват всяка нощ звездното небе, включително за обекти, представляващи евентуална опасност за планетата ни. Те работят без човешко присъствие, изображенията се обработват автоматизирано и се каталогизират, ако са нови – се идентифицират, обясни още Маркишки.
Във Варна днес той представи новия „Гид на любителя астроном“, издание на Софийския университет. Той обясни, че книгата е предназначена за широката публика и се издава вече за пета година. В нея учените от катедра „Астрономия“ описват всички по-интересни предстоящи астрономически явления през съответната година. Една от главните цели на книгата е да покаже кои явления могат да бъдат наблюдавани в нашата страна, защото не всички са видими у нас, посочи Маркишки.
В 49-ата Национална астрономическа конференция във Варна участват близо 160 ученици, студенти и докторанти от цялата страна. Домакин на форума е Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“.
На конференцията ще бъдат представени резултатите от направените астрономически изследвания и наблюдения на професионални и любители астрономи, както и от ученици и студенти. Участниците ще коментират слънчевата активност, както и измерванията на петната по звездата. Теми на дискусиите ще бъдат метеорни потоци, екзопланети, тъмната материя, различни галактики.


Следете новините ни и в GoogleNews