Особен човек беше – такъв българин рядко се ражда, търсещ човек. Това казва писателят Михаил Вешим за художника-карикатурист Георги Чаушов след новината за кончината му. Месец живот не стигна на художника Георги Чаушов, за да отпразнува 85-ия си рожден ден, отивайки си на 8 март тази година. 
Георги Чаушов е сред художниците-арикатуристи на вестник „Стършел“ с ярко присъствие в българското съвременно изкуство. Роден е на 7 април 1938 г. в Лом. През 1966 г. завършва специалност „Графика и илюстрация“ в Националната художествена академия, в София в класа на проф. Веселин Стайков.
От 16-годишен сътрудничи на "Стършел". Във вестника работи повече от 25 години – от 1968 г. до 1994 г., където е известен със сатиричните си графики, наситени с ирония. В карикатурите си „Без думи“ той казва повече за времената, в които твори, от много други, а сатиричният му усет няма аналог в българската култура, посочва критиката.
През годините негови карикатури са били публикувани в списанията „Жената днес" и  „Карикатура". Илюстрирал е множество книги  с народни приказки и български пословици, в които е показал своя фолклорно-ориентиран стил на рисуване. 
Той е автор на повече от  2000 карикатури, илюстрирал е 27 книги. Георги Чаушов е автор и на образа на Сънчо със сините крилца на звездички, черна коса и малка жълта свирчица от шапката на предаването „Лека нощ, деца" по Българската национална телевизия. 
През ноември 1989 г. във „Стършел“ е публикувана неговата карикатура „Хайдушко хоро“, в която довчерашните живковисти забравят кумира си. На нея хайдуците играят хоро, всеки си е забил физиономията с една чантичка, само Тодор Живков се е спънал и паднал, очилата му са изхвърчали, но хорото продължава.
Георги Чаушов е режисьор на анимационните филми „Гротеска“ (1975), „Човекът“ (1976), „Ушите“ (1977) и „Мираж“ (1981). Бил е секретар на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници.
На 23 март 1998 г., по повод неговата 60-годишнина, в галерията на Съюза на българските художници е организирана изложба с над 100 негови карикатури, публикувани от 60-те до 90-те години на 20-и век на страниците на „Стършел“. За откриването на изложбата карикатуристът публикува в печата майтапчийска покана, озаглавена „Скръбна вест“, в която определя годишнината си като нелепа и обявява за опечалени спонсорите на изложбата – СБХ, фондация „Райко, Весела и Радослав Алексиеви“. По този повод, в интервю, Георги Чаушов казва: „Сатирата просто изгуби силата си на фона на уличната простотия, която царства в медиите. Иронията се оказва вече неефективна“.
ОБИЧА И ОТСТОЯВА СВОБОДАТА СИ
„През 1986, когато започна перестройката, с нея започнаха и надежди за "социализъм с човешко лице". В редакцията се проявиха брожения и във връзка с това един отговорен другар от ЦК (името днес няма значение) ме извика да се уточняваме. Аз тогава ходех с дънки и дънково яке, имах коса до раменете. Та в този вид отидох аз в ЦК, но още на входа две момчета с автомати ми преградиха пътя и питат: "Вие къде?". Казвам им, че имам среща с еди кой-си, а те ме заплашиха, че ако не се махна, ще стане "по-лошо". Но изскочи друг костюмиран другар, който провери дали наистина имам среща, и се оказа вярно, че човек в този вид може да влезе. Каза ми само: "Абе, другарю, защо идвате в този неопрятен вид?". Ето как с каубойски гащи се влиза в ЦК“, разказва приживе Чаушов.
„Друг път имах изложба в Мексико, по линия на Министерството на културата. Преди да замина, си направих плакат за това събитие, а секретарката го закачи на стената в редакцията. Дойде главният редактор Христо Пелитев и пита какво е това. Жената му обясни, че наш човек ще има изложба в Мексико, а той каза: "Като се върне, тогава закачи плаката". Винаги са ги гнетели предположенията, че може и да не се върна от Запад“, допълва той.
„Заради дългата коса веднъж дори не щяха да ме пуснат да отида на една редакционна екскурзия в Гърция ли беше, в Турция ли. Не си личало по снимката дали това е мъж или е жена“ спомня си той.
„Аз си платих с това, че през 1987 г. не ми беше подновен договорът със "Стършел". Напуснах поради гордост, че този договор бе унизителен за мен - предложиха ми го само за няколко месеца, докато на другите за много дълго време. Единственото грубо насилие бе, че съм бил задължаван да направя някоя карикатура, спусната "отгоре". Не мислете, че жаля по онова време, такава е била съдбата ни в България. Моята мечта да работя в "Стършел" се сбъдна“, разказва Георги Чаушов.
„Той беше човек с изключително и необикновено възприятие за комизъм – Чаушово възприятие за комизъм... .. В тези несвободни времена той беше един свободен човек. Георги Чаушов е карикатурист от ранга на Бешков. Не единствено художник, а и мъдрец“, казва за него Михаил Вешим. 
В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ НЕ РИСУВА
„Отдавна не рисувам. Последно илюстрирах на Валери Петров една книга, последната му сатирична - "От иглу до кюнец". Не ми се работи вече“, казва той в едно от последните си интервюта. 
През последните 30 години от живота си Георги Чаушов живее в севлиевското село Бериево, където повече чете и пише философски книги. Сред тях са "Въведение в триализма" (1997), "Физическата Вселена" (1998), "Моят непривичен свят" (2020) и "Измислици". 
„На Чаушов принадлежи една крилата мисъл, че работата в "Стършел" превръща гения в талант. Може би, той не искаше да се превърне в талант, а да остане гений...“, казва Михаил Вешим за него. 
НАГРАДИ
Георги Чаушов  е удостоен с множество отличия. Той е носител на награди на Съюза на българските художници (СБХ) за карикатура през 1964 и 1966 г., и за илюстрация - през 1966 г. През 1968 г. е носител на наградата на Студията за анимационни филми. През 1974 г. е удостоен с награда на Съюза на българските журналисти, а през 1980 г. - с наградата за рисунка и карикатура на СБХ „Илия Бешков“. 
Георги Чаушов умира на 7 март 2023 г., месец преди да навърши 85 години. 
/ВРС
/АЯ/МГ/отдел „Справочна“