Българските граждани трябва да бъдат подготвени да защитават страната, защото това е възложено от Конституцията. Това каза полк. о.з. доц. д-р Нелко Ненов от Военната академия „Г. С. Раковски" в интервю за БТА във връзка с общественото обсъждане на проекта на наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството.
В Конституцията е записано, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин, посочи полковникът от запаса. Честта е морална категория, но дългът е задължение. За да бъде вменявано с основния закон задължението по защита на Отечеството, трябва да бъдат създадени предпоставки то да бъде реализирано, коментира доц. Ненов.
В края на март изтече срокът за общественото обсъждане на проекта на наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на Отечеството. Част от документа засяга военното обучение в училищата. През март служебният министър на отбраната Димитър Стоянов посочи, че се извършват съгласувателни процедури с Министерството на образованието и науката за военно обучение на учениците. Според проекта на наредба, обучението ще бъде в двата етапа - пет учебни часа за 10-и клас и пет - в 11-и клас. Занятията ще бъдат провеждани в часа на класа.
В Закона за отбраната и въоръжените сили е записано, че за подготовка и осъществяване на отбраната на страната се възлагат права и задължения и на гражданите. Това се осъществява чрез подготовка на населението, военно-патриотичното обучение и възпитание, каза доц. Ненов.
Военното обучение за ученици не е новост
Военното обучение в училищата не се въвежда сега. В резултат на пандемията от COVID-19 военното обучение беше временно прекратено. По сега действащата наредба военното обучение в училищата е със същия обем от теми, но в 9-и и 10-и клас, обясни доц. Ненов и добави, че съдържанието остава същото.
Има промени към изискванията за военнослужещите и цивилните служители, които трябва да провеждат занятията с учениците, посочи доц. Нелко Ненов. В проекта на наредбата е записано, че те могат да преподават, след като преминат обучение във Военната академия „Г. С. Раковски" или висшите военни училища, каза още той.
Според него заложените десет часа са недостатъчни, за да бъдат преподадени изцяло темите, които трябва да бъдат изучавани. По думите му ще е по-добре да има практическа насоченост, но такава може да бъде осъществявана само във Военната академия и висшите военни училища. „В някои от военните формирования също, но не навсякъде има тази възможност. Това е сериозен проблем, върху който трябва да бъде мислено", добави доц. Ненов.
„Заплахи за терористични актове в училищата – оказа се, че и ученици, и учители, и директори задават въпроса: Кой ще ни осигури инструкции какво трябва да правим в такива ситуации. Част от това обучение е младите хора да се научат как трябва да действат за оцеляване при кризи от военен и невоенен характер", посочи доц. Ненов.
По думите му в по-малките населени места, където има средни училища, ще има сериозен проблем с кадрите, които ще трябва да преподават военното обучение. Единствената възможност там е тези занятия да бъдат провеждани от представителите на териториалните органи на Централното военно окръжие, каза той.
Темите за военно обучение
Темите, които учениците трябва да изучават, не се променят и остават същите, посочи доц. Ненов.
Справка на БТА в проекта на наредба на МО показва, че в десети клас учениците трябва да изучават усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защитата на Родината; същност и съдържание на гражданско-военните отношения; оказване на помощ на населението от Въоръжените сили при кризи от военен характер; оцеляване при откриване на невзривени боеприпаси, както и оказване съдействие от Въоръжените сили на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и тероризъм; защита на населението и критичната инфраструктура и участие на Въоръжените сили в спасителни и евакуационни дейности.
Съдържанието на обучението на учениците в единайсети клас следва да бъде - Въоръжени сили на България - история и настояще; мисии и задачи на Въоръжените сили на България; участие в операции и мисии извън територията на страната; същност, цели и задачи на резерва на Въоръжените сили на България; въоръжение и екипировка на военнослужещите във видовете Въоръжени сили; приемане на военна служба и на служба в резерва на Въоръжените сили на България.
В наредбата е записано, че учениците трябва да придобият знания и умения. По така формулираната тематика ще придобият най-общи знания, но за да придобият и умения ще са необходими и практически занятия във военни формирования, висши военни заведения или в приложен център, където да бъдат придобити тези знания и умения, свързани със защитата на Родината, дейности по оцеляване при кризи, коментира доц. Нелко Ненов.
Преди три години във Военната академия се състояха занятия по темите, които трябва да бъдат изучавани. Повече от 2000 ученици от София присъстваха на обучението и имаше голям ентусиазъм сред тях, разказа полковникът от запаса. Направихме и проучване сред учениците - 70% бяха за провеждането на военно обучение.
На въпрос какво би казал на родителите, които са против военното обучение, доц. Ненов призова родителите да се вгледат в децата си и да разговарят с тях. Дали това за тях е интересно - ще кажат те, но дали е необходимо е казал законът – необходимо е, коментира той.
Мобилизация на българските граждани
Не може да бъде мобилизиран български гражданин, който не е придобил военна подготовка и то по смисъла на действащата наредба за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време, подчерта доц. Нелко Ненов.
На мобилизация подлежат само тези, които са преминали задължителната наборна военна служба до края на 2007 г. или са служили на кадрова военна служба, или са придобили начална и специална военна подготовка, което е доброволен акт, обясни доц. Ненов. Той добави, че такава възможност има и сега. Началната военна подготовка е с продължителност четири седмици, а специалната е по-дълга с още четири седмици, като се придобива във висшите военни училища, каза още доц. Ненов.
След придобиването на начална военна подготовка се полага военна клетва и придобилите военната подготовка са военно задължени. Придобилите специална военна подготовка придобиват и военноотчетна специалност и могат да заемат конкретни длъжности. Само тези хора могат да бъдат мобилизирани, ако имат мобилизационно назначение, като не всички имат такова, обясни полковникът от запаса.