Има много негативи на майка ми в Германия и тук, в „Младост“ 4, които трябва да се съберат на едно място и да се оставят за поколенията. Това коментира пред БТА синът на Лоте Михайлова – Михаил Атанасов, на откриването на изложбата „Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност“.
Експозицията е подредена в Софийската градска художествена галерия, а, по думите на Атанасов, неин катализатор е Кин Стоянов. „Свързах се с Кин Стоянов във връзка с театъра, защото баща ми беше дълги години професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и много близък приятел на Радой Ралин. Аз също бях приятел на Радой Ралин. И от думи на думи стана ясно, че нейният архив е напълно необработен“, разказа синът на Лоте Михайлова. Той допълни, че снимковият материал е важен, защото това поколение фотографи, от което е и майка му, е работило с туш. „Майка ми не беше добре с очите, но всичко това е правено с четчица. А сега всичко се прави много по-лесно“, посочи Атанасов.
Той разказа, че след 2005 г. майка му е дарила папки със свои произведения на Музея на фотографията в Брауншвайг. „Оригиналните 14 папки са в музея на фотографията. Правя опити да ги получа и тогава ще видим дали може да се пренесат тук, защото от 2005 г. досега нищо не са работили по този материал. Те са се ангажирали в Германия да ги сканират, но не са ги сканирали още“, каза той. В момента Михаил Атанасов работи по сканирането на други девет папки с произведения на Лоте Михайлова.
„Истината е, че снимков материал не издържа на времето. Тоест, и да ги съхраняват във времето, нищо няма да се получи, те ще стават все по-лоши и по-лоши. Това не са картини, които след това да се реставрират“, коментира синът на фотографката.
Преди да замине за Германия, темите, които вълнуват най-много Лоте Михайлова, са жената, семейството, любовта, децата и българската природа, коментира Атанасов. „Тук тя работеше в студия за игрални филми и всички актьори – Стефан Данаилов, Антон Радичев, Рачко Ябанджиев – всички те са минали през нея“, разказа той и допълни, че след преместването зад граница темите са се променили рязко.
„Особено важно е, когато прави снимка, да намери правилния момент. Тогава нямаше фотоапарати, които правят серия снимки. Затова трябваше многократно да се връща обектът. Мен ме е снимала многократно. За обекта беше неприятно, но за нея беше много важно. Накрая, когато отиде в Германия, се намали подвижността“, коментира още Михаил Атанасов.
Изложбата „Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност“ е изследване, търсене и възстановяване образа на Лоте Михайлова и това, което тя е създала като фотограф, коментира по време на откриването директорът на СГХГ Аделина Филева.
„Не беше лесна работата по създаването на тази изложба, просто защото изходният материал не беше достатъчно добре съхраняван“, коментира Еми Барух, директор на „Фотофабрика“, която е сред организаторите на експозицията. По думите ѝ творчеството на Лоте Михайлова е като антидот срещу отровата на времето.
В рамките на изложбата ще се състоят още две събития. На 12 април за авторката ще говорят доц. Георги Лозанов и Стефан Иванов, а на 19 април лекция с дискусия ще води Пламен Петров, директор на художествената галерия в Казанлък.
Лоте Михайлова e родена на 27 ноември 1925 г. в Перник. Работила е като фотограф във фотоотдела на Столичната община, в „Българска кинематография“, в Студия за игрални филми „Бояна“. Била е фотограф и фоторедактор на редакция „Художествена фотография“ в отдел „Интерфото“ на агенция „София прес“.
Нейната фотография „Акт“ във втората Национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури, което първоначално отхвърля творбата. Все пак фотографията е допусната и получава златен медал. Освен него Лоте Михайлова има още над 40 отличия от национални и международни фотоизложби, сред които и две големи награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 година. В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014 година.