С представяне на научен сборник Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките (КМНЦ-БАН) отбеляза паметта на първоапостола Методий.
Събитието, което се състоя в Чешкия център в София, бе посветено на празника Успение Методиево (6 април) и е част от програмата на КМНЦ-БАН за 2023 г., през която се навършват 110 години от създаването на Климентовата комисия (12 декември 1913 г.) и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия (22 май 1963 г.) и както и 1160 години от създаването на славянската писменост.
Изданието „Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно-исторически измерения” представи проф. д-р Славия Бърлиева. Тя отбеляза, че това е 33-и том на поредицата “Кирило-Методиевски студии” и съдържа материали от организираната в София от 27 до 29 октомври 2021 г. конференция в подкрепа на Асоциацията “Европейски културен маршрут Кирил и Методий”, носител на сертификата “Културен Маршрут на Съвета на Европа”.
Томът представя пътя на Кирил и Методий като хилядолетна културна традиция, посочи тя и допълни, че в него 27 учени от Австрия, България, Германия Гърция, Русия, Словакия и Чехия очертават научни опорни точки за този маршрут, засягайки значими теми в изследователската парадигма на кирилометодиевистиката. Основно място заемат проучвания, отнасящи се до проявлението на тази традиция като определящ фактор за създаване на културната и религиозната идентичност на славяните. Публикувани са статии върху първите паметници на старобългарската литература, възхождащи към творчеството на първоучителите и техните непосредствени ученици; върху агиографски текстове; върху най-старите текстови пластове в славянските богослужебни книги - кирилски и глаголически; върху най-древните източници на българското светско и каноническо право.
Основния дял на книгата е насочен към възприемането на кирило-методиевската традиция от Новото време и епохата на постмодерността. 
Бърлиева отбеляза, че изданието предлага интересно сведение за началото на почитта на светите братя в родния им Солун, която изненадващо започва едва през 1957 г., но набира сили през втората половина на ХХ век. Празниците на солунските братя влизат в българския църковен календар в края на IХ и началото на Х в. и се празнуват без прекъсване и до днес, така без прекъсване и досега се празнува празникът им и в чешките земи, където е въведен през 1347 г., посочи Бърлиева и допълни, че специален преглед е направен на богослужебното почитане на Кирил и Методий в практиките на православните църкви в Чехия и Словакия, както и на тяхното почитание като покровители на Полша от 1436 г. до наши дни.
Томът завършва с една мечта - с идеята за създаване на интерактивен музей на Кирило-Методиевото дело, туристическа дестинация по европейския културен маршрут, каза още проф. Бърлиева.
Тя говори и за усилията на специалистите в КМНЦ-БАН да се състави един надежден, добре обоснован и добре организиран културен маршрут на Светите братя в България. Засега имаме подготвени няколко части от него, разказа Бърлиева. По думите ѝ този маршрут се върти около старите столици на България - Плиска, Преслав, но и е насочен към манастира в Равда. Той трябва да включва и природни дадености като скалните манастири край Иваново, платото “Сборяново”, където освен една природна забележителност, се намира и обект на ЮНЕСКО, каквато е гробницата до село Свещари, посочи тя и допълни, че идеята им е това да е първата част от един такъв маршрут на Светите братя в страната ни.
Част от маршрута на чешка територия представи директорът на Чешкия център Радка Рубилина, а д-р Евгени Зашев от КМНЦ-БАН разказа за живота на Св. Методий.