Театърът е изкуството, където не можеш да избягаш от физиката. Това е единственото изкуство, където това е невъзможно. Когато си на сцената, ти непрестанно си във връзка с гравитацията. Независимо дали си актьор или акробат. При създаването на един спектакъл винаги има търкания, а от тях е невъзможно да се избяга и в живота. Думите са на френския режисьор Орелиен Бори, който на 5 и 6 април представя визуално-поетичния спектакъл „Спомням си, че небесата са далеч и земята също“ в Народния театър „Иван Вазов“.
„Когато спрях да се занимавам с физика, това беше наистина скъсване с тази наука. Никога не съм смятал, че ще мога да я открия. Но ежедневието ни преминава в един диалог със земното притегляне и с търкането. Много искаме да избягаме и от двете, но това е невъзможно. Когато създадох първия си спектакъл, осъзнах, че целият ми интерес и цялостното ми разбиране за физиката се завръща, без това да е предвидено или планирано от моя страна. Но когато се озовах на сцената и започнах да създавам, физиката се завърна. Така че от нея създадох един знак, един символ, типичен за моето творчество. На сцената винаги има някакъв феномен или събитие, което е физично ", разказва Орелиен Бори.
Представлението е създадено съвместно с Младен Материч, продукция на „Компания 111“ и е в хибриден жанр, какъвто рядко може да се види на българска сцена и който трудно може да бъде определен с един-единствен етикет - съчетание между визуален театър, куклено изкуство, съвременен танц и съвременен цирк,  жестове, акробатични номера, картини, разказват от Народния театър. 
Работещият в Тулуза български режисьор Галин Стоев е продуцент на проекта, каза Орелиен Бори.  Любопитното е, че Бори създава „Спомням си, че небесата са далеч и земята също“ за фестивал на световноизвестния български режисьор и директор на театъра в Тулуза. През 2019 г. Галин Стоев организира биенале, в рамките на което е представен портрет-пейзаж на Орелиен Бори. Именно за този форум той създава „Спомням си, че небесата са далеч и земята също“, вдъхновен от спектакъла „Небесата са далеч и земята също“ на Младен Материч от 1994 г. Самият Бори е автор на повече от 20 спектакъла, сред които и три опери. 
70 000 топки за пинг-понг ще обсипят сцената на Народния театър в представлението. „Исках да сложа елемент на самата сцена, който да въплъти паметта. Исках да има една основа, на която земята носи паметта. Защото всичко се вписва в паметта. Исках целия спектакъл да се основава на паметта. Елементите в паметта плуват и се преместват. Не знам никога къде се намират и къде точно бихме могли да ги открием. Понякога трябва да ги потърсиш, за да откриеш пътя им. Затова си представях един път, върху който всички елементи могат да се придвижват. В крайна сметка, всичко се плъзга върху тези топки за пинг-понг - всички аксесоари, но също така всички големи елементи от декора каквито, например, са стените, които са много тежки. Както и актьорите. Това изискваше обучение и тренировка", разказва Орелиен Бори. „Така че всичко се съдържа върху тези топки. Това е единственият нов елемент по отношение на сцената и сценографията, който въведох, ако сравним със стария спектакъл. Забавно е, защото, когато отидохме да вземем и да възстановим стария декор, Младен ми каза „Всичко е тук, с изключение на пода". Подът беше изгубен или е бил взет за друг спектакъл. Тогава си казах, че щом липсва подът, трябва да го пресъздадем. Така се появиха топките за пинг-понг", допълва той.
„Всеки мои спектакъл има своя собствена методология. Същевременно, основополагащите принципи остават винаги едни и същи. Но всеки спектакъл трябва да ни предоставя една нова възможност да преоткриваме. Затова всеки мой спектакъл е различен", допълва режисьорът.
Орелиен Бори е роден през 1972 г. в Колмар, Франция). Автор, режисьор и артистичен директор е на „Компания 111“. През 1995 г. попада в творческото студио на център за цирково изкуство в Тулуза „Лидо“. В театър „Гарон“ пък се запознава с артиста Младен Материч, който го въвежда в актьорското изкуство. От 1998 г. до 2000 г. е част от театралната трупа на Материч – театър „Тату“, като актьор в спектакъла „Одисея“.
През 2000 г. Бори основава „Компания 111“ в Тулуза. Разработва своя отличителна, хибридна форма на физически театър, съчетаваща цирк, танц, визуални изкуства и музика. Спектаклите му гастролират по света. Международното признание идва с „План Б“ (2003  г., театър „Гарон“, Тулуза) и „Плюс-минус безкрайност“ (2005 г., театър „Види“, Лозана), създадена съвместно с нюйоркския режисьор Фил Солтаноф. Тези два проекта, заедно с “IJK” (2000 г., „Театър де ла Диг“, Тулуза), съставят неговата „Трилогия за пространството“, която включва представления, вдъхновени от основни геометрични понятия – първото е посветено на обема и пространството, а второто изследва равнината и перспективата. „От плюс до минус безкрайност” прави безкрайни четения на правата. 
През 2008 г. спектакълът „Плюс-минус безкрайност“ гостува и в България на второто издание на фестивала „Sofia Dance Week“. През 2009 г., отново в програмата на „Sofia Dance Week“, българската публика има възможност да гледа работа на Орелиен Бори - „Ерекция“, която той прави заедно с хореографа Пиер Ригал. 
През 2019 г. се ражда спектакълът „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“. За тази постановка той използва оригиналните декори от „Небесата са далеч и земята също“, създадени от театър „Тату“ и ги съчетава със своите спомени, създавайки нова творба. Орелиен Бори е главният актьор в спектакъла, а Младен Материч работи съвместно с него по концепцията и режисурата.
/ДД