Националните библиотеки по целия свят се очаква да бъдат паметта на държавите. Това означава, че всичко, което се публикува и е произведено в тази страна, и дори извън нея, трябва да може да намери своя път до библиотеката и да бъде запазено. Това каза пред БТА директорът на Националната библиотека на Нигерия проф. Чинуе Ануноби.
По думите й, някои хора грешно смятат, че библиотеките могат да бъдат заменени от интернет. Много е жалко, че някои страни не обръщат основно внимание на националната си библиотека и казват, че всичко може да се прочете в интернет, но помнете, че когато някой публикува нещо в интернет, не сте сигурни, че утре сървърът, който съдържа това нещо, ще съществува, коментира проф. Ануноби. 
Посещението й у нас е свързано с подписването на Меморандум за сътрудничество между националните библиотеки в България и Нигерия. Обсъдихме дейностите на библиотеките, доц. Красимира Александрова ми обясни как се справя Националната библиотека в България с опазването на националното наследство, разказа проф. Ануноби. „Това, което се опитваме да направим, е да обсъдим как можем да си сътрудничим, какво можем да направим заедно, какво правят те. Тук се обръща много внимание на цифровизацията. И има много артефакти и национални паметници, които са запазени – запазени са документи от времето на 1878 г. Това е доста стара библиотека“, коментира директорът на Националната библиотека в Нигерия.
Пред БТА проф. Ануноби разказа, че с екипа й са донесли материали, които да послужат за къта на Нигерия в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. „И със съдействието, подкрепата и прякото ръководство на посланик Янко Йорданов, ние успяхме да получим някои ресурси и да ги предоставим за разглеждане в българския кът в нашата библиотека“, каза тя.
По думите й, сред предизвикателствата, с които се сблъсква нейният екип е липсата на пространство. „Имаме много пространства за склад в различни части на страната, където можем да съхраняваме ресурси. Оценявам технологията за поддръжка, предоставена на библиотеките, защото е трудно да запазим тези ресурси“, разказа тя и посочи, че сред проблемите са горещините в тропиците, които влошават състоянието на архивите. Това, с което технологията ни е полезна, е, че сега можем да ги дигитализираме, да ги създадем в електронен вид, опитвайки се да запазим това, което е в печатен формат, допълни проф. Чинуе Ануноби.
Според нея, технологиите помагат на библиотеките и в мисията им да служат като културни мостове между отделните държави. „Българската азбука е доста различна от английската, която знам. Но националната библиотека, предвид това, че служи като памет, може да въведе тази азбука в електронен формат, във видео формат, аудио формат или на хартия и да започне да я разпространява. Така не е нужно да дойдат в България, за да започнат да я изучават“, каза тя. „В Нигерия сме много цветни – културата, облеклото, танците… Не необходимо да посетите Нигерия, за да го оцените, но някой трябва да събере и съхрани тази информация. Технологиите ни помагат за това. Технологиите помагат в приобщаването“, посочи още директорът на Националната библиотека в Нигерия.
Увеличеното използване на технологиите, според проф. Чинуе Ануноби, води и до изискване за различни и нови умения и знания от страна на персонала на библиотеките. По думите й, друг проблем, пред който са изправени националните библиотеки по света, е финансирането. Създаването на подходяща инфраструктура е друго предизвикателство, посочи тя. Европа няма проблем с електричеството, но в някои развиващи се страни това не е така. Когато нямаш захранване, не можеш да служиш като национална памет, защото съхраняването изисква конкретни условия, допълни директорът на Националната библиотека в Нигерия.
На въпроса как се променят читателските навици през последните години тя отговори, че се развиват в отрицателна посока. Според проф. Ануноби интернет и социалните мрежи влияят на метода, по който хората осъществяват своите проучвания. Когато децата са по-малки, вина имат родителите и самите те, но когато става въпрос за обучение в по-високите класове и университетите, голяма част от вината е на учителите, лекторите, допълни тя. „Лекторите не ги предизвикват. Единствено когато имат предизвикателство пред себе си, обучаващите се ще могат да осъществят проучване. А не можеш ефективно да направиш проучване, без да четеш ефективно. Четенето в интернет, четенето на статии и онлайн послания, не е четене“, каза още  проф. Ануноби.
Проф. Чинуе Ануноби е национален библиотекар (главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Нигерия). Тя беше назначена от президента Мухамаду Бухари (GCFR). Тя е родом от Алор в района на местното управление на Южна Идемили в щата Анамбра.
Има бакалавърска степен по биология от Университета на Нигерия Nsukka (1991 г.), като се дипломира като най-добрият студент в класа си. 
Проф. Чинве започва работа в областта на библиотечното дело като дипломиран асистент в държавния университет на Имо от 1995-1997 г. В Университета на Нигерия получава докторска степен по философия по библиотечни и информационни науки (2007 г.). Тя е служила като библиотекар, администратор и преподавател във Федералния технологичен университет Оуери, Държавният университет Имо Оуери, Университетът Ннамди Азикиве Аука и др. Става професор през 2013 г, а през следващата година е назначена за университетски библиотекар на Федералния технологичен университет Оуери.
Проф. Ануноби е автор на над 100 рецензирани статии в списания и книги. Тя е седмият национален библиотекар (главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Нигерия). Назначена е на длъжността на 2 септември 2021 г.