„Времето ти изтича! Мисли бързо!”. Вътрешният глас не ти дава и минута покой. Решението, което се налага да вземеш, ще отвори на следваща страница – бяла, непокътната, девствена. Страх те е да си представиш какво следва. Разлята мастилница и грозни, неоформени букви? „Отвори очи!”. Стоиш на средата на пътя, разпнат на кръст. Пироните разкъсват плътта. Ударите отекват, напомняйки за всяко зло, което си причинил. Долната част на кръста не се вижда. Огънят лакомо се доближава към вече безжизненото ти тяло. На границата между Ада и Рая душата ти те напуска. Нямаш логично обяснение. Тялото не се съпротивлява – смъртта го изненада неприятно. Огънят се готви да изтрие напълно смътния спомен за жалкото ти съществуване. Победа за Ада! Отново! Чакай! Краят все още е твърде далеч. Душата плаче, гледайки окървавеното и самосъжаляващо се тяло. Тя може да го съживи. Струва ли си? „Така му се пада! Но…аз съм виновна за допуснатите грешки. А сега…сега ще го оставя…не мога!”. Огънят облизва устни. Душата погледна надолу към пъкъла. Заплака. Усеща топлината. Адът не спи. Дете премазва с чук главата на родителите си. Баща изнасилва дъщерите си. Терорист взривява бомба, поставена в начално училище. Жена плаче върху останките на сина си, нарязан на парчета от неизвестен извършител. Мъж изпразва пълнител в останалите от семейството си, запазвайки последния патрон, който трябва да прониже черепа му. Старец копае гроб. Но за кого? „За мен?”. Да! Тъмен, студен, дълбок. Вика те. Душата не може да повярва, че това ще бъде краят. „Трябва да има изход!”. Мислиш ли? Погледни нагоре! Ярка светлина озари лицето й. Раят! Мъж и жена се радват на малко бебе. Момче помага на старица да премине през опасна улица. „Реалност?”. Душата разбра, че има право на избор. Въздъхна облекчено и се върна в тялото на кръста. Огънят изчезна, а с него и пътя към Ада. Тялото ти се свлича на земята. Дишаш, обгърнат от божествена сила. „Добре дошъл сред живите! Опасявах се, че няма да откриеш правилния път в мрака. Греховете ти са опростени, душата ти е чиста като сълза! Миналото изгуби следите ти!”. Нещо не е наред. Отваряш очи. Огънят пълзи по тялото ти и отключва неописуема болка. Всичко е било прекрасен сън. Отново си разпнат на кръста. Кръвта не спира. Душата те изигра, избирайки по-краткия път. Кой ли? Този към Ада. Сбогом! Греховете разкъсват плътта ти, отделяйки от вкусната храна за освирепелите от глад кучета. Ти сгреши! Не обвинявай мен!
Краткият, значително по-лесен, път избира и душата на главният герой Джоуи Джоунс (Джейсън Стейтъм). Той е бивш военен, беглец и живее на улицата. Прекарва дългите нощи, свит в кашон с приятелката си. Алкохолът е важна съставна част от сивото му ежедневие. Настъпва промяна, когато Джоуи и останалите бездомни хора са нападнати за пореден път. „Парите и дрогата!” – до тези две прости думи се свеждат исканията на уличните бандити. Джоунс оказва съпротива, което му донася жестоки побой. Принуден е да бяга. Прозорец го въвежда в мрачна стая. И този път ти се размина, Джоуи! В къщата няма никого, а телефонният секретар любезно го уведомява, че стопанинът ще се завърне на първи октомври. Това си е доста време, имайки предвид факта, че месец март тепърва ще почуква на вратата. Вярваш ли в Бог, Джоуи? Явно Той не те е забравил. Бившият военен продължава да живее в спомени за войната, свързани със смъртта на приятелите му и на безброй невинни хора. Мисълта, че е натискал спусъка и е изпращал в отвъдното души, че е оставил баща да чака напразно детето си и да пролива сълзи, го кара да се срамува и да дави безжалостно болката , стискайки бутилка силен алкохол. Обесени, обезобразени, взривени, изпепелени тела се явяват в съня му и го призовават да се яви пред Съда, за да изкупи вината си. Душата му се бунтува, време е за промяна. Джоуи Джеймс приема нова самоличност. Заобиколен от престъпния свят в Лондон, той става част от него. Вършейки мръсна работа, Джоуи натрупва състояние. Ръцете му отново са обагрени от жертвена кръв. С част от парите Джоунс купува храна за бездомните, с които е прекарал години от живота си, както и подаръци за свещенослужителката Кристина (Агата Бюзек), грижеща се за равното разпределение на благата. Междувременно е извършено убийство. Полицията открива труп на жена в реката. Джоуи разпознава тялото. Това е тя! Къде е Бог сега? Къде е наказанието, което трябва да застигне мръсникът? Липсата им събужда гнева на Джоунс. Единствената цел на добре тренираната „машина за убиване” е отмъщението.
Заставайки между божественото и подземното царство, Джоуи ще се опита да раздаде нужната справедливост и да остави Господ безработен. Къде е реалната граница между Ада и Рая? Не съществува ли тя единствено в душата му, която не спира да диктува и да изпълва белия лист с грозните си слова? Раят е изтласкан в дълбините, а Адът безцеремонно заема мястото му, плюейки в огнената яма. Изкуплението е близо. Джоуи, дано някога си простиш! Аз не мога!

„КОЛИБРИ” на Стивън Найт успя да ме изненада. Редно е да споделя причините. Първоначално ме притесни фактът, че главната роля е поверена на Джейсън Стейтъм. Заемането му с еднотипни образи води до песимистична нагласа у зрителя. Далеч бях от мисълта, че ще стана свидетел на раздвижване и промяна. „Транспортер” извади наяве идея, чиято повтаряемост в непроменена форма даде възможността на киноманите да предвиждат какъв ще бъде героя на Стейтъм в предстоящи продукции. Питах се: „Кой ли ще развали злата магия, тегнеща върху известния актьор?”. Липсваше ми Джейсън в ролята на „турчина” от филма на Гай Ричи „Гепи”. Помните я, нали? Трансформацията му в изискан господин със скъпа кола бе приета добре от зрителите, но прекомерната й употреба донесе със себе си разочарование и недоволство, поне за мен. „КОЛИБРИ” също ни поднася многократно малтретирания образ, но под друг ъгъл. Допълнителният щрих разнообразява и дообогатява героя на Стейтъм – Джоуи Джоунс. Зад костюма и скъпата кола стои силна идея, разгърната умело от режисьора на трилъра Стивън Найт. Той е човекът, дръзнал да развали злата магия. Обърнато е внимание на душевния пласт, потърсен е чувствен контакт с публиката – неща, които са подминати в предишните „модни ревюта”.
Изненадата е повече от приятна за мен. За доброто впечатление допринесе и преобръщането на до болка познат сюжет. Водещата линия не залага единствено на „отмъщението”, избутвайки го в периферията. Централно място заемат стремежът към душевна чистота, изкуплението, понятието „правилен път”, тънката граница между горния, божествения свят – Рая и долния, омърсен, подземен Ад. Човешкото блуждае и чака знак. Знак, който да му подскаже грешката, преди да е станало твърде късно. Съгласете се, това е различен поглед върху обичайния сюжет  – убийство à отмъщение чрез убийство. Куршумите драстично намаляват, давайки предимство на вътрешни терзания, необясними чувства и болезнени противоречия, касаещи въпросите, които душата ти задава, а отговор липсва. Това са главните причини, заради които филма на Стивън Найт „КОЛИБРИ” трупа точки. Разбира се, актьорската игра оказва влияние върху цялостната ми оценка. Джейсън Стейтъм е във форма. Възхитен съм и от Агата Бюзек. Въпреки, че е фотомодел, тя се справя отлично и на тази сцена. Качествен и проникновен трилър, залагащ на изненадата. Ако не ви се вярва, вижте с очите си. Следвайте звукът от крилете на колибри.

 Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ